Хроничен пародонтит МКБ K05.3
› Диагноза
› Лечение
Въведение
Хроничният пародонтит е най-често срещаното заболяване на периодонциума. Докато острите периодонтити поради болката изискват своевременна стоматологична помощ, то хроничните пародонтити в повечето случаи протичат без особени субективни усещания. Някои от тях се откриват при рентгенографии при насочено търсене на стоматогенни огнища или случайно и стоматологът съобщава на болния за съществуващо заболяване. Клиничната картина при различните форми хроничен пародонтит е с различно изразени симптоми, които са персистиращи.
Рубриката „Хроничен пародонтит“ включва:
Епидемиология
Честотата на хроничния пародонтит варира между 15% и 50% в зависимост от засегнатата възрастова група. Тъй като е установена ясна корелация между тютюнопушенето и хроничния пародонтит, статистическите данни показват, че в страните, в които намалява броят на пушачите, паралелно се снижава и броят на заболелите от пародонтит.
Етиология
Етиопатогенезата на хроничния пародонтит има мултифакторен характер. Субгингивалните бактерии стоят в основата на хроничния пародонтит и зъбните плаки. От значение са също фамилната обремененост, липса на добра устна хигиена, тютюнопушене, придружаващи заболявания като захарен диабет, артериална хипертония и други.
Клинична картина
Клиничната картина, с която хроничният пародонтит се манифестира, може да включва:
- Зачервяване и оток на лигавицата във вестибулума в областта над апекса(върха)
- Кървене от венците при миене на зъбите, почистване с конец, при прием на твърда храна или спонтанно
- Халитоза(лош дъх) и метален вкус в устата
- Усещане за нестабилност на засегнатия зъб
- При стискане на зъбите понякога усещане на зъба „по-дълъг”
- Болка или дискомфорт в засегнатия зъб
- При палпация в областта над апекса има слаба болезненост, надебеление на костта или крепитация при киста
Диагноза
Диагнозата „Хроничен пародонтит“ не е трудна и се поставя предимно от данните по време на физикалния преглед. Най-често се забелязват болка или дискомфорт в зъбите, спонтанно кървене от венците, зачервяване, оток, клатене на зъбите и други. Рентгенографията е единствения обективен метод на изследване, който доказва пародонтита.
Лечение
Лечението на хроничните пародонтити е твърде трудно. Сложната и разнообразна анатомия на зъбите с многожество дентинови канали, в които лежат протоплазматичните израстъци, прави невъзможно отстраняването на мъртвата, инфектирана и разпадаща се тъкан. Тя поддържа дълбоките и трайни патологични промени в периодонта. Тези предпоставки налагат лечебният процес да съчетае разнородни въздействия върху бактериалната флора, разпадните продукти, да изолира периапекса от влиянието на канала и да активира хроничния възпалителен процес към по-бързо оздравяване.
Различават се следните групи методи и средства за лечение на хроничен пародонтит - антисептични методи, импрегнационни методи, биологични методи(лечение с антибиотици, лечение с кортикостероиди, лечение с ензими), и физиотерапевтични методи. Лечението обхваща следните основни етапи:
- Механично и химично обработване на кореновите канали - неразделен етап в лечението на хроничните пародонтити е отстраняването на путридните маси от кореновия канал. Те се почистват с нервекстрактори при най-строго спазване на стерилност под слаба антисептична или ензимна защита, внимателно, за да не се изтласкат в периодонталните тъкани.
- Въздействие върху инфекцията на макро- и микроканалите – с антисептичните методи се цели преди всичко да се унищожи бактериалната флора в кореновните канали, поради което се използват силни антисептични средства. За въздействие на кореновите канали се прилагат и импрегнационни средства, които проникват в различна дълбочина на дентиновите каналчета, уплътняват ги и възпрепятстват развитието на реинфекция.
- Антибиотиците заемат съществен раздел в биологичните методи за лечение. Голямата ефективност, получена от приложението им при различни заболявания в общата медицина, създаде оправдан интерес към тях всред стоматолозите.
- Прилагането на кортикостероидни медикаменти се основава на високата активност, която имат спрямо съединителната тъкан. Техният ефект се изразява в противовъзпалително, противоалергично и обезболяващо въздействие.
Превенция
Основните мероприятия, които е препоръчително да извършвате за превенция на хроничния пародонтит, са:
- Посещение на редовни стоматологични и профилактични прегледи на всеки 3-6 месеца, като при тежък хроничен пародонтит прегледите се извършват на всеки три месеца.
- Поддържане на добра устна хигиена чрез редовно почистване посредством паста, вода, конци за уста
- Лечение на друго придружаващо заболяване(ако има такова)
- Поддържане приема на адекватно количество вода и електролити
Изображения: freepik.com; wikipedia.org;
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Библиография
www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK447960/
www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/chronic-periodontitis
www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6304204/
Коментари към Хроничен пародонтит МКБ K05.3