Особености на инфекциозните процеси в устна кухина

Болестните процеси в устната кухина и зъбите, причинени от микроорганизми, могат да засегна различни нейни структури, а етиологични фактори са бактерии от нормалната микрофлора или патогенни агенти.

Бактериите от нормалната микрофлора на устна кухина представляват коменсални микроорганизми, които живеят в тази област и при здрави индивиди не причинява възникване на инфекции в устата. При осъществяване на нормалните си физиологични процеси те отделят ензими, с които разграждат хранителните остатъци и често секретират токсични вещества, които създават условия за поява на патологичен процес. Важен момент е разграждането на въглехидратите от бактериалните ензими, при което се образуват киселини, увреждащи емайла и повишаващи риска от развитие на кариес. Представители на стафилококите и стрептококите произвеждат ензима хиалуронидаза, което улеснява проникването на инфекциозните причинители в тъканите. Счита се, че образуването на зъбната плака, зъбния камък, кариеса и възпаленията на гингивалните гънки са дължат на бактериални видове от родовете Streptococcus, Neisseria, Veillonella, дифтероидите и други анаероби. Някои бактерии от микрофлората на устната кухина могат да причинят местни или генерализирани инфекциозни процеси при определени условия като: нараняване на лигавицата и зъбите, недоимъчно хранене, тежки хронични заболявания, увредена имунна система и пр. Такива микроорганизми се определят като опортюнисти (условнопатогенни), тъй като проявяват болестотворния си характер при определени условия. Условно патогенните микроорганизми са: S. pneumonie, S. epidermidis, Bacteroides, E. coli, Proteus, Pseudomonas, актиномицети, орални спирохети и др.

Към патогенните микроорганизми, причиняващи възпаление в устна кухина, се отнасят видове, които при попадане в тази област, предизвикват у възприемчиви лица специфични заразни болести. Примери за такива патогени са бактериите S. aureus, S. pyogenes, C. diphtheriae, N. gonorrhoeae, T. pallidum, M. tuberculosis, и вируси причинители на морбили, епидемичен паротит, полиомиелит, коксаки вируси, гъбички от рода Candida (Candida albicans) и пр.

Характерна особеност на инфекциозните процеси в устната кухина и особено разрушаването на зъбите е, че са резултат от смесени бактериални инфекции, при които определени причинители влизат в симбиотично отношение, насочено срещу тъкани на макроорганизма.

Патогенетичните механизми, чрез които се осъществява въздействието на микроорганизмите в устната кухина могат да се обединят по следния начин:

• секреция на бактериални ензими;
• директен токсичен ефект;
• действие на токсични метаболитни;
• формиране на зъбен камък;
• имунопатологични реакции.

1. Към бактериалните екзоензимни, които се секретира от нормалната флора и от патогенни бактерии, се включват колагеназата, хиалуронидазата, протеазите, стрептокиназа и стафилокиназа, хемолизините, неураминидазата и др. Тези ензими разграждат хранителни остатъци, като и тъканни компоненти изграждащи лигавицата, зъбите и подлежащите структури.

2. Прекият токсичен ефект се дължи на образуваните и отделяните екзо- и ендотоксини. Тези токсини увреждат макрофагите и при тяхното разрушаване се отделят редица цитотоксични ензими, които също увреждат тъканите в устната кухина.

3. Ензимната активност на микроорганизмите от нормалната флора води до отделяне на редица метаболитни продукти като сероводород, амоняк, млечна киселина, скатол, индол и др. Те имат токсичен ефект върху тъканите, водят до декалцификация на емайла, спомагат за отлагане на минерални соли в зъбните плаки, допринасят за разпадните процеси в пародонталните джобове и др.

4. Отлагането на зъбен камък започва с формиране на зъбна плака, в която се натрупват калциеви и фосфатни йони, произхождащи от слюнката. Зъбната калкулоза играе съществена роля в инициирането и поддържането на инфекциозния процес, главно посредством механично въздействие - отдръпване на венеца от зъба и оголване на зъбната шийка, с което се улеснява достъпа на бактериите до пародонталния апарат, затруднение на циркулацията на хуморалните и клетъчни фактори на защита, задържане на микроорганизми във формираните пародонтални джобове.

5. Важна особеност на инфекциозните процеси в устната кухина е развитието на имунопатологични реакции. Те играят съществена роля за поява на патологични изменения в областта на пародонта, при които организма отговаря с развитие на имунен отговор спрямо антигените на микробните причинители в зъбната плака и пародонталните джобове.

По лигавицата на устната кухина, в слюнката, гингивалния секрет и в пулпата се отделят големи количества имуноглобулини IgA, IgM и IgG. Последните образуват имунни комплекси с бактериалните антигени, при което се активират компоненти от системата на комплемента и се привличат фагоцитиращи клетки. От тях по време на фагоцитозата и след загиването им от бактериални токсини се отделят лизозоми ензими и свободни радикали, които водят до разрушаване на околните тъкани - клетки на венеца и костно вещество на алвеолите на челюстите. В хода на възпалителния процес имунният отговор може да премине в развитие на реакция на забавена свръхчувствителност, която се осъществява от Т-лимфоцити и в основата на клечъно-медиирания имунитет. Т-цитотоксичните лимфоцити могат да увредят директно клетките на пародонталния апарат или увредата да се дължи на активираните макрофаги, за което основна роля играят Т-хелперните лимфоцити. Продуктите на активираните макрофаги (свободни радикали, лизозомални ензими, туморнекротизиращ фактор - TNFa) увреждат здравите тъкани и клетки на пародонта, което резултира в поддържане на хроничен възпалителен процес.