Имунопатология

Един от основните раздели на общата патология е имунопатология. Тя има за цел да изучава отклоненията във функцията и структурата на имунния апарат, които водят до промени в имунния статус на организма.

Най-често в основата на тези отклонения стои имунната реакция, която възниква при среща на чуждия антиген с предизвиканите от тях антитела. Тази имунна реакция може да бъде:

• нормергична
• анергична
• хипоергична
• хиперергична

Имунните реакции водят до по-слабо или съответно по-силно изразени увреждания на клетките, тъканните и органите, степента на увреждането се определя от силата и продължителността на протичнане на самата имунна реакция.

Имунологичните реакции възникват при действието на екзогенни или ендогенни антигени, наречени алергени. Екзогенните антигени предизвикват два типа на реакция: атопични заболявания и контактни дерматити. Ендогенните антигени предизвикват имунни реакции и заболявания, които се наричат автоимунни.

Алергичните реакции се проявяват като алергии от бърз, незабавен тип и алергии от забавен, клетъчен тип. Бързият тип реакция се осъществява с помощта на хуморални антитела, докато забавения тип с клетъчни антитела.

Алергичните реакции се развиват с помощта на четири основни имунопатологични механизма:

• Анафилактична реакция - медиатор на действие - IgE. IgE се свързва с мастоцитите, с което се освобождава серотонин и хистамин, ефекта от реакцията е вазодилатация, повишен съдов пермеабилитет, бронхоконстрикция, среща се при анафилактични и атопични алергии.
• Цитотоксична реакция - медиатор на действие - лимфоцити, комплемент. Механизмът на действие се състои в лизис на клетки, които имат клетъчно повърхностни антигени, ефекта от реакцията е получаване на клетъчна смърт, среща се при хемолитични анемии,тромбоцитопенична пурпура.
• Имуннокомплексна реакция - медиатор е антиген-антитяло комплемент. Механизмът се състои във формиране на имунни комплекси, освобождаване на лизозомни ензими, ефекта от реакцията е увреждане на съдовата стена, наблюдава се при серумна болест,гломерулопатии.
• Клетъчно-медиирани реакции - медиатори на деиствие са сенсибилизираните Т-лимфоцити. Наблюдава се директно цитотоксично действие, ефекта от реакцията е смърт на клетките, среща се при контактни дерматити.

Както бе споменато по-горе, дефектите или неправилното функциониране на вродения или адаптивен имунен отговор могат да предизвикат заболяване. Такива нарушения обикновено са причинени от свръхактивен имунен отговор (известен като реакции на свръхчувствителност), автоимунност или неефективни имунни отговори (известни като имунна недостатъчност). Тези механизми се изучават от имунопатология.