Тип-II анафилактични реакции

При тип-II анафилактични реакции, наричани също тъканно-специфични или цитотоксична свръхчувствителност, основен действащ фактор са антителата, които се образуват срещу антигени, свързани с клетъчните мембрани или със собствените антигени. Антигените, признати по този начин, могат да бъдат или вътрешни ("собствен" антиген, част от клетките на пациента) или външни (адсорбира се върху клетките по време на излагане на някой чужд антиген, вероятно като част от инфекция с патоген). Тези клетки се разпознават от макрофаги или дендритни клетки, които действат като антиген-представящи клетки. Това причинява В- клетъчен отговор, където антителата се произвеждат срещу чуждия антиген.

Най-честата причина за тип-II анафилактични реакции са лекарства, включително пеницилини, цефалоспорини, хидрохлоротиазид и метилдопа, които стават свързани с червени кръвни клетки или тромбоцитите, водещи до анемия и тромбоцитопения. Механизмите, участващи в тип 2 свръхчувствителност също играят роля при разрушаване на тъканите от автоантитела.

Тип-II анафилактични реакции се медиират от IgM или IgG мембранно-асоциирани антигени. Фазата на сенсибилизация води до производството на антитела, които разпознават вещества или метаболити, които се натрупват в мембранни структури на клетките. В ефекторната фаза прицелните клетки стават покрити с антитела, процес наречен опсонизиране, което води до клетъчно унищожаване вследствие три механизма:

• на фагоцитоза
• комплемент-зависима цитотоксичност
• апоптоза

IgG или IgM антителата могат да се свързват към Fc рецептори, намиращи се върху клетъчни клетки мишени покритие, като например макрофаги и неутрофили и медиират фагоцитоза. IgG или IgM антитела могат също активират системата на комплемента чрез класически път. Това води до отлагане на C3b, който може да медиира фагоцитозата. Активирането на комплемента води до образуване на пори в клетъчната мембрана в резултат на цитолиза. Накрая, IgG антитела могат да свързват FcyRIII, на NK- клетките и макрофаги, което посредничи освобождаване на перфорин и гранзим и води до клетъчна смърт чрез апоптоза.

Пример за тип-II анафилактични реакции е синдромът на Гудпасчър.

Синдромът на Гудпасчър е рядко автоимунно заболяване, при което антитела атакуват базалната мембрана в белия дроб и бъбреците, което води до кървене от белите дробове и бъбречна недостатъчност.

Базалните мембрани са сложни структури, които поддържат слоевете на ендотела и епитела. Основният компонент на базалната мембрана е колаген тип 4, който действа като опорна конструкция. При повечето пациенти, автоантитялото в синдрома на Гудпасчър е насочено срещу мономерен протеин на колаген тип-4.

Въпреки че базалните мембрани са навсякъде, само алвеоларните и гломерулните базални мембрана са засегнати клинично. Антителата на гломерулната базална мембрана предимно атакуват бъбрека и белия дроб. Точната причина за този синдром не е известна. Смята се, че увреждане на кръвоносните съдове, които пренасят кръв от и до белите дробове, позволява на антителата на гломерулната базална мембрана (анти-GBM) да влязат в контакт с алвеолите. Примери за такова увреждане включват:

• излагане на органични разтворители (например хлороформ) или въглеводороди
• излагане на тютюнев дим
• определени генни мутации
• инфекция (като например грип А)
• вдишване на кокаин, метален прах
• бактериемия
• сепсис

При пациенти с данни за дифузна алвеоларен кръвоизлив и засягане на бъбреците, трябва да се обмисли бъбречна биопсия, за да се определи основната причина. Тъканната биопсия трябва да се преработи за светлинна микроскопия, имунофлуоресцентна и електронна микроскопия.

Светлинната микроскопия показва неспецифични характеристики на клетъчно-пролиферативен или некротизиращ гломерулонефрит. С течение на времето може да се наблюдава интерстициална фиброза и тубулна атрофия. Имунофлуоресцентните петна са потвърдителни. Те показват, ярки линейни депозити на имуноглобулин G (IgG) и се допълват по протежение на гломерулната базална мембрана. IgG подклас-1 преобладава.

Белодробна биопсия показва обширна хеморагия с натрупване на Хемосидерин натоварени макрофаги в алвеоларните пространства. Неутрофилен капилярит, хиалинови мембрани и дифузно алвеоларно увреждане могат също да бъдат намерени. Имунофлуоресцентно оцветяване може да бъде диагностично при синдрома на Гудпасчър, но провеждането на това изследване при белодробна тъкан е технически трудно.

Този имунофлуоресцентен модел показва антитяло IgG позитивност и има гладък, дифузен, линеен модел, който е характерен за отлагане в гломеруларната базална мембранна антитялото на синдрома на Гудпасчър. Серологично изследване за анти-GBM в серума на пациента често е положително.