Тип-III анафилактични реакции

Тип-III анафилактични реакции са реакции на свръхчувствителност от бърз тип между разтворими антигени с антитела. Те са причинени от тъканно отлагане на имунни комплекси, които съдържат малки разтворими антигени и висок афинитет IgG антитела, насочени към тези антигени. Локализираното отлагане на имунни комплекси активира FcyR носещи мастоцити и фагоцити и задейства каскадата на комплемента.

Този тип реакции се случват, когато има излишък на антиген, което води до образуване на малки имунни комплекси, които се фиксират от комплемента и не се изчистват от кръвообращението. Това включва разтворими антигени, които не са свързани към клетъчната повърхност (за разлика от тези с тип 2 свръхчувствителност). Когато тези антигени се свързват с антитела, се образуват имунни комплекси с различни размери и форма. Големите имунни комплекси могат да бъдат изчистени от макрофагите, но има затруднения при унищожаване на малки имунни комплекси. Тези имунни комплекси се вмъкват в малките кръвоносни съдове, ставите и гломерулите и водят до появата на симптоми. За разлика от свободните имунни комплекси, малките имунни комплекси, свързани към местата на отлагане (като стените на кръвоносните съдове) са много по-способни да взаимодействат с комплемента.

Такова отлагане в тъканите често предизвиква възпалителен отговор и може да причини увреждане. Причината за увреждане е в резултат на действието на така наречените анафилатоксини C3A и С5а, които медиират освобождаването на гранули от мастни клетки (от които хистамин може да предизвика уртикария) и струпване на възпалителни клетки в тъканта (главно тези с лизозомно действие, което води до увреждане на тъканите чрез фагоцитоза).

Развитието на тип-III анафилактични реакции може да отнеме часове, дни, седмици или дори да се развива, в зависимост от това дали има или няма имунологична памет. Обикновено клиничните характеристики се появяват след първоначалното въвеждане на антигена, когато депозираните имунни комплекси могат да предизвикат възпалителен отговор.

Тип-III анафилактични реакции, като реакцията на Артюс, също принадлежи към групата на хуморални антитяло-медиирана реакции на свръхчувствителност. Имуноглобулините, участващи в тази реакция са IgG или IgM. Тази реакция се инициира, когато утаени антигени и антитела образуват комплекси в кръвта или тъкан, в резултат на васкулит и некроза. Тези антиген-антитяло комплекси водят до активиране на комплемента и освобождаване на вазоактивни и хемотаксични фактори. Реакцията на Артюс може да се получи от голямо разнообразие от антигени, включително често използваните терапевтични средства, такива като пеницилин, стрептомицин аминосалицилова киселина.

В имунопатологията, реакцията на Артюс спада към тип-III анафилактични реакции. Този феномен може да се наблюдава както у човека, така и при животните. Феноменът възниква след повторно вътрекожно или подкожно въвеждане на антиген в сенсибилизирани животни. Това води до възникване на локална реакция в кожата.

В зоната на апликация се появява силно изразен оток и еритем на кожата в рамките на 1 час. През следващите няколко часа се развива хеморагия с некроза на кожата. Реакцията протича през няколко етапа:

• начален - започва серозно-фибринозна ексудация, която е израз на свързване на антигена с антитялото
• пролиферативен - характеризира се с пролиферация на макрофаги и на плазматични клетки

Тази реакция се нарича "ранна хиперергична реакция", тъй като за нея е особено характерна бързината, дори внезапността на появата й. Ексудацията настъпва много бързо, поради рязко повишена проницаемост на капилярите и малките кръвоносни съдове. Характерен е и рефлекторния спазъм на гладките мускули на съдовете.

Микроскопски се наблюдава масивна фибриноидна некроза на съдовата стена, оток и набъбване на екстрацелуларния матрикс. Около некротичната зона се вижда масивен инфилтрат от левкоцити и макрофаги. С помощта на имунофлуоресцентно изследване може да се докаже присъствието на антигена, антитялото и комплемента в съдовата стена.