Друга септицемия МКБ A41

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Септицемията представлява изключително тежко протичащо, сериозно и в много случаи животозастрашаващо състояние, което се развива при попадане на бактериите от първичното огнище на инфекцията в системната циркулация и разпространение с кръвта до всички части на тялото. В резултат се развива остра картина на влошаване на общото състояние с риск от бързо настъпване на мултисистемни усложнения. Ранното разпознаване на септицемията и своевременното стартиране на подходяща терапия се асоциират с по-добра прогноза.

Причинител и особености

Сред най-честите причините на сепсис се посочват бактериалните агенти, в значително по-редки случаи се касае за инвазия на вируси, гъбички или протозои. При тях вторично може да се развие бактериална инфекция, която да провокира тези промени.

Характерно за процеса е:

• етиологичен причинител: най-чести причинители между бактериите са Грам-отрицателните E. coli, Klebsillea, Enterobacter, Serratia и други. От Грам-положителните бактерии, най-чести причинители на септицемия са стафилококи, стрептококи, коринебактерии и някои клостридии
• развитие: за развитие на сепсиса е необходимо наличието на първично инфекциозно огнище, чиято локализация може да варира в изключително широки граници. Наличието на абсцес, голяма отворена рана, предшестваща операция могат да станат източник за проникване на бактерии в циркулацията. Инфекции на дихателната, храносмилателната система, на кръвта, инфекциозни огнища по кожата също могат да причинят развитието на септицемия в хода на усложнението на инфекциозния процес при липса на лечение или неподходящ такова
• особености: септично болните по правило не са контагиозни (не са заразни и не представляват заплаха от епидемиологична гледна точка), като изключение са болните от салмонелен, чумен и антраксен сепсис, които отделят причинителите в кръвта и телесните си течности. Сепсисът сам по себе си не е заразен, но инфекцията, асоциирана с първичното огнище може (и много често е) заразна

• рискови фактори: предразполагащи фактори за възникване на септицемия са възраст, като изложени на риск са представители от двете крайни възрастови групи (ранна детската възраст и старческата възраст), наличието на хронични заболявания, малигнени процеси, провеждане на имуносупресивна терапия, често провеждане на антибиотично лечение, хроничен алкохолизъм и други
• патогенеза: нарушенията при сепсис са в резултат от ендотелното увреждане на кръвоносните съдове, което води до увеличаване на капилярния пермеабилитет (пропускливостта на малките кръвоносни съдове). В осъществяването на патогенетичната верига участват микроорганизмите с техните основни качества, а именно вирулентност, токсигенност и инвазивност. Много важна е и ролята на бактериалните токсини, като при Грам-положителните това са екзотоксините, а при Грам-отрицателните са ендотоксините

Видове

Рубриката друга септицемия се подразделя на няколко основни групи в зависимост от конкретния етиологичен причинител:

• септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus: Staphyloccocus aureus са едни от най-честите позитивни при оцветяване по Грам причинители на инфекции в човешката патология, като асоциираната с тях септицемия показва висока честота в клиничната практика
• септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи: други чести причинители на стафилококова септицемия са S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis във връзка с относително високата честота на инфекциите, предизвикани от тях
• септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок: много рядко се съобщава за стафилококова септицемия с неуточнен щам, като поведението и лечението обикновено са идентични с това на останалите форми на стафилококова септицемия
• септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae: един от най-честите негативни при оцветяване по Грам причинители на инфекции е Haemophilus influenzae. Развитието на септицемия съставлява едно от най-сериозните усложнения на инфекцията и изисква своевременна медицинска намеса
• септицемия, предизвикана от анаероби: инфекциите, предизвикани от анаероби са сравнително по-рядко срещани в клиничната практика, но създават по-големи затруднения в терапията. Сред едни от най-често изолираните агенти се включват представители на Clostridium, Bacteroides, Fusobacterium, Actinomyces, Ureaplasma, Mycoplasma и други
• септицемия, предизвикана от други грамотрицателни микроорганизми: Escherichia coli, Pseudomanas, Serratia представляват негативни при оцветяване по Грам бактерии, които също сравнително често се изолират от първичните инфекциозни огнища и при липса на съответните мерки могат да причинят хематогенна дисеминация и развитие на септицемия
• друга уточнена септицемия: в рубриката се включва септицемията, причинена от ентерококи, представляваща сравнително рядко срещано състояние в клиничната практика. Най-често се асоциира с подлежащи интестинални инфекции, имунен дефицит
• септицемия, неуточнена: при невъзможност за изолиране на конкретен причинител се говори за неуточнена септицемия

Симптоми

Клиничното протичане при септицемия в много от случаите е характерно, тъй като настъпва остро влошаване на общото състояние, поява на някои типични за септицемията промени на фона на първична инфекция.

Основната триада от симптоми при септицемията включва повишена температура, прогресиращ интоксикационен синдром и ранно увеличаване на черния дроб и слезката:

• фебрилно състояние: най-характерният начален белег на септицемията е остро, внезапно повишение до екстремни стойности на телесната температура на фона на налична подлежаща инфекция или в ранния следоперативен период
• токсикоинфекциозен синдром: наблюдава се остро влошаване на състоянието на засегнатите, като на фона на повишената телесна температура се наблюдават и редица неспецифични оплаквания, включително главоболие, болки в мускулите и ставите, липса на апетит, промени в настроението, втрисане, изпотяване и други

• хепатоспленомегалия: в ранните етапи от септицемията настъпва увеличаване на размерите на черния дроб, което се означава в медицината с термина хепатомегалия и засягане на слезката с увеличаване на нейните размери и съответно развитие на спленомегалия
• промени по кожата: характерно е развитието на телеангиектазии (малки точковидни кръвоизливи), които показват тенденция да конфлуират (сливат се, формирайки по-големи лезии). Кожата на засегнатите е влажна, лепкава, като в зависимост от фазата и особеностите на болестния процес може да бъде студена или топла
• други: от страна на сърдечно-съдовата система се наблюдава тахикардия и тенденция към артериална хипотония. От страна на дихателната система е налице тахипнея (учестено дишане), а в тежките случаи се развива респиратопрен дистрес синдром. От страна на храносмилателната система може да има гадене, повръщане, болки в корема и диария. Възможни са и вариабилни неврологични оплаквания, включително и загуба на съзнание, гърчове, кома
• усложнения: развива се мултиорганен дисфункционален синдром със септична енцефалопатия, септичен ендокардит, риск от бъбречна недостатъчност. Възможна е проява и на септичен артериит и флебит с последващ тромбоемболизъм. При хематогенното разпространение на бактериите могат да се засегнат в кратък срок всички органи и системи, поради което ранната терапия играе ключова роля за минимизиране на рисковете от допълнителни усложнения

Диагноза

Поставянето на диагнозата при сепсис изисква бързи, своевременни мерки, като целта е потвърждаване на състоянието, уточняване на конкретния причинител с цел оптимизация на последващата терапия и установяване на наличните усложнения:

• анамнеза и клиничен преглед: данните за известна подлежаща инфекция и нейното първично огнище (белодробна, чревна, чернодробна, кожна), наличието на голяма отворена рана, скорошна операция и други могат да подпомогнат диагностичния процес. Важно е и уточняването на налични подлежащи заболявания, прием на лекарства (особено при провеждане на имуносупресивна терапия) на фона на обстоен, но проведен в оптимално кратки срокове клиничен преглед, целящ обща оценка на състоянието (дишане, пулс, кръвно налягане, телесна температура, палпаторно установяване на хепатоспленомегалия, промени в неврологичния статус и други)
• лабораторни промени: назначават се пълни кръвни изследвания, като промените в определени показатели могат да насочат към състоянието, както и да подскажат наличие на развили се усложнения. С най-важно значение са промените в белия и червения кръвен ред, маркерите на възпалението, чернодробните ензими, урея, креатинин и други

• микробиологични изследвания: с най-високо диагностично значение са резултатите от проведеното микробиологично изследване. Взимат се материали от различни телесни течности и раневи секрети, като с най-голяма информативна стойност са резултатите от хемокултурата (изследване на кръвта за наличие на бактерии в нея). Препоръчва се и извършване на антибиограма с цел подпомагане на избора на антибиотик при лечението на септицемията
• образна диагностика: установяването на пораженията върху органите най-често се потвърждава с подходящи визуализационни техники, включително ултразвукова диагностика (ехография), рентгенография, компютърна томография, а в част от случаите и с ядрено-магнитен резонанс и някои други високо специализирани изследвания

Диференциалната диагноза налага различаване на различните форми на сепсис една от друга с идентифициране (когато е възможно) на конкретния причинител. В някои случаи влошаването на определени възпалителни, автоимунни или неопластични заболявания може да имитира септицемията, като обикновено различаването им се осъществява с помощта на микробиологичните изследвания.

Лечение

Терапевтичният подход при натравяне на кръвта изисква своевременни мерки, хоспитализация на засегнатите и стартиране на комплексна терапия, насочена към овладяване и отстраняване на причинителя (етиологична терапия), симптоматични средства за подобряване комфорта на засегнатите, както и борба с развилите се усложнения:

• лечение с антибиотици: антибиотичното лечение следва да бъде съобразено с резултатите от антибиограмата, като до получаването им може да се стартира емпирична терапия с широкоспектърни средства. Най-често се използват цефалоспорини от трето и четвърто поколение, аминогликозиди, квинолони, гликопептиди, а при нужда могат да се включат сулфонамиди, тетрациклини, амфениколи, линкозамиди и други. Лечението е парентерално (интравенозно) с високи дози за постигане на бърз ефект

• симптоматично лечение: използват се най-често обезболяващи средства, агенти с висока противовъзпалителна активност, антипиретици за нормализиране на повишената телесна температура, водно-солеви разтвори за корекция на промените в киселинно-алкалното равновесие, а при нужда се включват и глюкоза, кортикостероиди, витамини и други
• лечение на усложненията: много важна роля в комплексната терапия има борбата с острата бъбречна недостатъчност, септичния шок и мозъчния оток. Прилага се и хирургично лечение с радикално отстраняване на гнойното огнище в случаите, в които това е възможно

Полезна информация може да намерите в раздел Лечения (Лечение на сепсис).

Прогнозата е много сериозна и зависи от вида на сепсиса, възрастта на пациента и етиологичния причинител, своевременната диагностика, ранно започване на адекватно лечение и добър терапевтичен отговор.

За намаляване риска от развитие на септицемия се препоръчва спазване на висока лична и битова хигиена, ограничаване контактите с болни лица, своевременно лечение на налични инфекциозни огнища и ранна консултация със специалист.

Изображения: freepik.com