Септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок МКБ A41.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок, се среща относително рядко в клиничната практика, тъй като в масовия случай се изолира конкретен представител на групата, предизвикал съответната инфекция. Ранното разпознаване на симптомите, своевременната диагностика и подходящо лечение, значително подобряват прогнозата при отделните пациенти.

Причинител и особености

Стафилококите представляват неподвижни, Грам-положителни коки с малки размери. Стафилококовите инфекции са причина за над две трети от гнойните възпалителни процеси в човешкия организъм. Касае се за широк спектър от заболявания с обща етиология, които се различават по локализация и клинична презентация, вариращи от локализирани кожни инфекции, инфекции с изолирано засягане на вътрешни органи като бял дроб, черва и менинги до тежки, животозастрашаващи форми на сепсис и септицемия.

Много широко е разпространено носителството на стафилококи. Известно е, че още в първите часове след раждането те колонизират стомашно-чревния тракт на новороденото.

Входна врата на инфекцията могат да бъдат кожа, конюнктиви, устна кухина, горни дихателни пътища, пикочо-полова система. От там причинителите проникват в клетките. На мястото на входната врата се развива локален възпалителен процес с активното участие на левкоцитите, като съществува тенденция към възникване на абсцеси, формиране на флебитни промени и тромби в съдовете, по-рядко към хематогенна дисеминация.

Стафилококите попадат в кръвта, в резултат на което се развиват сепсис или септикопиемия с характерните за тях прояви.

Изложени на по-висок риск от възникване на септични промени са лицата с компрометирана имунна защита, лицата от крайните възрастови групи (бебета и малки деца, лица в напреднала възраст), полиморбидни пациенти (с множество подлежащи заболявания) и други.

Симптоми

Клиничната картина при стафилококова септицемия показва известна вариабилност при отделните пациенти, като влияние оказват многобройни фактори, включително вид и локализация на първичното огнище, състояние на засегнатите, редица индивидуални фактори и фактори от средата.

Клиниката на септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок, протича под няколко клинични форми:

• остра форма: има продължителност до два месеца. Протича с белези на септикопиемия, остра бъбречна недостатъчност, разгръщане на ДИК-синдром. При засягане на ендокарда възникват обриви. Те са патогномонични и се наричат петна на Janeway, които представляват микроабсцеси в дермата с ограничена некроза и инфилтрация
• подостра форма: тя е с продължителност до около шест месеца. Протича със субфебрилна температура и неспецифични оплаквания от различни органи и системи, вариращи в изключително широки граници. Възможни са прояви от страна на респираторния тракт (задух, кашлица), гастроинтестиналния тракт (хронична диария, болки и дискомфорт), централната нервна система (главоболие, нарушения на съня, когнитивен спад)
• хронична форма: продължава над шест месеца. Представя се с персистираща субфебрилна температура с единични пикове, придружена с втрисане, подчертана астения и неспецифични оплаквания, което допълнително затруднява диагностичния процес

Неуточнените форми на септицемия, причинена от стафилококи, показват склонност към продължително протичане, по-слабо проявени оплаквания, но по-висок риск от дългосрочни усложнения в резултат от полиорганни нарушения.

Диагноза

Септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок, може да бъде трудна за диагностициране във връзка с честото си неспецифично протичане и затруднения при изолирането на конкретен причинител.

Обикновено диагнозата се основава на информацията, получена в хода на следните изследвания:

• разпит и преглед: данни за известна прекарана наскоро или тлееща инфекция, имунен дефицит, прием на лекарства, предшестващи оперативни интервенции и манипулации в комбинация с обстоен физикален преглед за обща оценка на състоянието, както и определяне на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), повишени фибриноген и други острофазови белтъци. В урината се откриват фебрилна протеинурия, цилиндри и други
• микробиологично изследване: диагнозата се потвърждава чрез микробиологичното изследване. Материал за изследване се взема от секрети и екскрети от кожни поражения, налепи, носен и гърлен секрет, храчка, кръв, ликвор, фекалии и урина
• образни изследвания: за оценка на наличните органни увреждания и/или усложнения често се налага назначаване на подходящи образни изследвания, включително рентгенография, ултразвукова диагностика, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза налага различаване от всички други форми на септицемия, от редица инфекциозни заболявания, показващи идентични клинични и лабораторни находки, както и от някои системни заболявания с възпалителна етиология.

Лечение

Лечението при септицемия от неуточнени стафилококи е етиологично и включва използване на подходящи антибиотични средства.

Опции на първи избор са широкоспектърни антибиотици, устойчиви на действието на произвежданата от бактериите бета-лактамаза, като например някои пеницилини, цефалоспорини. Широко се използват и представители от други групи, включително линезолид, ванкомицин или тейкопланин (при метицилин-резистентни стафилококи), някои макролиди, по-рядко квинолони.

Лечението обикновено е парентерално за постигане на по-бърз ефект, като след стабилизиране на пациентите може да се премине към перорална терапия.

Допълнително се прилагат лекарства от различни групи за симптоматично лечение и овладяване на усложненията, като най-често се назначават подходящи обезболяващи, противовъзпалителни агенти, средства за понижаване на температурата, кортикостероиди, водно-солеви разтвори и други.

Без антибиотично лечение прогнозата на септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок, е лоша, с висок риск от възникване на тежки мултисистемни усложнения и увреждания.

Основните мерки за профилактика са насочени към своевременно лечение на налични бактериални инфекции с известни първични огнища, спазване на висока лична и битова хигиена, дезинфекция на повърхностите и избягване на контакт с видимо болни лица.

Изображения: freepik.com