Друга уточнена септицемия МКБ A41.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Септицемията се характеризира с навлизане на микробни причинители, които постъпват в кръвния ток от първично инфекциозно огнище, като една част се унищожава от защитните сили на кръвта, а другата се загнездва в капилярите, където скоростта на движението на кръвта е малка. Много бързо състоянието прогресира до сепсис с развитие на мултисистемни увреждания и усложнения, като липсата на своевременна медицинска намеса се асоциира с по-лоша прогноза и риск от дългосрочни последици и леталитет.

Причинител и особености

Приема се, че причинители на сепсис са само бактерии, гъбички и рядко някои рикетсии. Най-честият причинител е стрептококът. По-редки причинители са колибактерии, протеус и стафилококи.

В рубриката друга уточнена септицемия е разгледана септицемията, предизвикана от ентерококи (Enterococcus) и някои значително по-рядко срещани и изолирани в практиката причинители.

Ентерококите са част от нормалната чревна флора на човека и животните. Родът Enterococcus включва повече от 17 вида бактерии, въпреки че само някои от тях причиняват инфекции при човека.

Представляват факултативни анаероби, които могат да издържат на високи температури за кратки периоди от време, растат при високи солеви концентрации.

Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium са сред най-разпространените представители, изолирани от хората. Други видове ентерококи, за които е известно, че причиняват инфекции при човека са E. avium, E. gallinarum, E. casseliflavus, E. durans, E. raffinosus, и E. mundtii.

Липсата на лечение или неподходяща, непълна терапия на първични огнища, причинени от ентерококи, може да стане причина за развитие на септицемия.

Изложени на по-висок риск са новородени и малки бебета, лица в напреднала възраст (над 65 години), имунокомпрометирани пациенти (понижени имунни механизми във връзка с подлежащо хронично или онкологично заболяване, агресивно онкологично лечение, имуносупресивна терапия), лежащо болни пациенти, лица след трансплантация, пациенти, лекувани продължително време с антибиотици.

Симптоми

Често срещани инфекции, причинени от ентерококи, включват инфекции на пикочните пътища, ендокардит, бактериемия, раневи инфекции, коремни и тазови инфекции.

Обикновено патогените произлизат от чревната флора на пациентите. От тук те могат да се разпространят и да причинят различни локализирани инфекциозни огнища. При попадане на причинителите в кръвта възниква септицемия.

Клиничната картина на септицемията, предизвикана от ентерококи, се характеризира с повишена температура, която показва малки денонощни колебания. Пулсът и дишането са силно учестени. Общото състояние рязко се влошава за изключително кратък отрязък от време. Болните се чувстват отпаднали, адинамични, стават неспокойни и често изпадат в делир.

Черният дроб и слезката са увеличени (налице е хепатосленомегалия), с мека консистенция.

Състоянието прогресира изключително бързо и води до тежки мултиорганни, полисистемни увреждания, като нелекуваната или неправилно лекувана ентерококова септицемия най-често завършва с екзитус, особено при лица от рисковите групи.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при друга уточнена септицемия изисква комплексен подход, като целта е установяване на наличните поражения, оценка на общото състояние, потвърждаване на диагнозата, изолиране на конкретния причинител и подпомагане на последващата терапия. Това се постига най-често с използването на следните диагностични подходи:

• анамнеза и клинична оценка: разпит за предшестваща инфекция, хирургична интервенция или боледуване, прием на лекарства, провеждане на имуносупресивна терапия в комбинация с обстоен физикален преглед за оценка на общото състояние (дишане, сърдечна дейност, неврологичен статус, телесна температура)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като за наличието на сепсис обикновено насочват определени промени в хода на белия и червения кръвен ред, повишение на маркерите на възпалението, както и промени в редица други показатели (креатинин, урея, чернодробни ензими и други)
• микробиологични изследвания: с най-високо информативно значение са резултатите от микробиологичното изследване, особено от хемокултура (изследване на кръв). При изолиране на конкретен бактериален причинител е препоръчително назначаването на антибиограма с цел определяне на неговата чувствителност или резистентност към едни от най-често използваните в практиката антибиотици и химиотерапевтици
• образна диагностика: може да се наложи извършването на ултразвуково или рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други с цел определяне тежестта на наличните увреждания и подпомагане последващото лечение

Диференциалната диагноза се прави с другите форми на септицемия, но също и с някои мултисистемни заболявания или техни усложнения, развили се в хода на прогресията на първичния процес.

Лечение

Лечението на друга уточнена септицемия представлява изключителен проблем за съвременната медицина, независимо от най-новите постижения в организацията на хирургията и антибиотичното лечение. В хода на лечението трябва да бъдат решени три основни проблема, а именно оптимално и адекватно хирургично лечение на първичното гнойно огнище, борба с генерализацията на общата гнойна инфекция, корекция на нарушената функция на жизненоважни органи и системи (сърце, бял дроб, ЦНС, черен дроб и други).

Това се постига с подходяща комбинация от средства и мерки, като основното лечение е етиологично (насочено към конкретния причинител), а поддържащото лечение е със симптоматични средства от различни фармакологични групи:

• етиологично лечение: използват се антибиотици от различни групи, като изборът на антибиотик се съобразява с резултатите от антибиограмата. Опции на избор са цефалоспорини от трето и четвърто поколение, аминогликозиди, квинолони, а в някои случаи и амфениколи, сулфонамиди, макролиди. Назначават се парентерално за постигане на по-бърз ефект, използват се високи дози, съобразени със състоянието на болния. Често се прилагат комбинации от различни антибиотици за постигане на по-добър и бърз резултат
• симптоматично лечение: обезболяващи, средства за понижаване на температурата, противовъзпалителни агенти, водно-солеви или глюкозни разтвори, апаратна вентилация, лечение с кислород, назначаване на краткосрочен курс с кортикостероиди, витамини и други се прилагат за облекчаване на някои от проявите на болестта

Прогнозата се определя строго индивидуално, като всяко забавяне в диагнозата и лечението, особено при пациенти от двете крайни възрастови групи с признаци с тежки полиорганни увреждания, се асоциира с влошаване на прогнозата и по-висок риск от тежки усложнения, включително и летален изход.

За намаляване риска от развитие на септицемия се препоръчва своевременно, пълно адекватно и строго индивидуализирано лечение на налични първични инфекциозни огнища.

Изображения: freepik.com