Септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae МКБ A41.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Haemophilus influenzae e малка Грам-отрицателна кокобактерия. Причислява се към семейство Pasteurellaceae и показва някои характерни морфологични особености, подпомагащи инвазията на организма и развитието на многобройни инфекциозни заболявания, включително и септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae.

Септичната форма на инфекцията представлява сериозно усложнение и изисква своевременна медицинска намеса с цел намаляване риска от допълнителни увреждания и подобряване на преживяемостта.

Причинител и особености

Haemophilus influenzae е много силно адаптирана към човешкия организъм, като проучвания в областта показват, че бактерията присъства в назофаринкса на около 75 процента от всички здрави деца и възрастни. Така голяма част от гостоприемниците могат да бъдат и здрави заразоносители, като при наличие на благоприятстващи фактори (драстичен спад в имунната система, подлежащи заболявания, продължително лечение с имуносупресивни средства и други) може да се очаква нарастване на колониите на бактериите и инвазия на организма.

Характерно е:

• разпространение: бактерията може да причини тежки инфекции, най-вече при бебета и малки деца до пет годишна възраст, включително назофарингит, отит, малигнен ларинготрахеобронхит, епиглотит, пневмония, менингит. Септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae, представлява тежко състояние, което се среща рядко при възрастни пациенти
• особености: септицемията се среща по-често при децата, но също и лица над 65 години. Обикновено възниква като усложнение на пневмония или друга локализирана инфекция, причинена от Haemophilus influenzae. Най-често се засягат пациенти, болни от СПИН, захарен диабет, неоплазми и други имунокомпрометиращи състояния
• рискови фактори: рисковите фактори включват тютюнопушене, алкохолизъм, хронични белодробни заболявания, напреднала възраст, непълноценно хранене, пропуски в личната и битовата хигиена. Интересна особеност е наличието на по-висока податливост и заболеваемост при децата от Аляска
• заразяване и входна врата: бактериите проникват най-често през кожата и лигавиците чрез инхалиране или чрез поглъщане, съответно заболяването се разпространява най-често по инхалаторен или контактен път
• патогенетични особености: токсините на Haemophilus influenzae предизвикват освобождаване на медиатори на възпалението (интерлевкини, TNF, PAF) от клетките с ефект предимно върху сърдечно-съдовата система и картина на септичен шок. В около една трета от случаите паралелно се наблюдава развитие и на менингит

Въвеждането на задължителна имунизация срещу някои щамове на Haemophilus influenzae през последните години се асоциира със значително намаляване честотата на септицемията и тежките усложнения, асоциирани с инфекциите, предизвикани от бактерията.

Симптоми

Клиничната картина при септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae, показва някои характерни особености, като обикновено протича с остро начало, внезапно влошаване на общото състояние на фона на известна подлежаща инфекция и висок риск от бързо развитие на сериозни усложнения.

Клиничната картина се владее при значителен процент от засегнатите от респираторен дистрес синдром и шок, като най-често септицемията се развива на фона на подлежаща, тежко протичаща и усложнена пневмония или менингит.

Настъпва остро покачване на телесната температура, влошаване на общото състояние с редица неспецифични прояви, включително главоболие, болки в корема, диария, болки в мускулите и ставите, умора, сънливост и други. Характерно е обостряне на наличната първична инфекция, довела до развитието на септицемия, като това може да включва задълбочаване на респираторните оплаквания и развитие на дихателна недостатъчност, влошаване на неврологичните увреждания (менингит, енцефалит, менингоенцефалит).

Липсата на своевременни мерки и започване на подходящо лечение със съответните антибиотични средства се асоциира с повишен риск от възникване на полиорганни, мултисистемни усложнения, включително тежки дихателни увреждания и респираторен дистрес, кардиоциркулаторен колапс, септичен шок, тежки неврологични увреждания, някои от които с необратим характер, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност и други.

Диагноза

Диагнозата при септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae, изисква обстоен анализ на резултатите от редица изследвания, като с най-голяма информативна стойност са данните от микробиологичните изследвания:

• разпит и преглед: важно значение имат данните за известна подлежаща инфекция, наличие на имунен дефицит, уточняване на налични рискови фактори при конкретния пациент в комбинация с подробен физикален преглед, неврологичен статус и оценка на общото състояние на пациентите
• лабораторни находки: кръвната картина има характерна констелация, включваща наличието на левкопения с олевяване, неутрофилия, тромбоцитопения, повишен фибриноген, повишена скорост на утаяване на еритроцитите и С-реактивен протеин
• микробиологични изследвания: диагнозата се потвърждава чрез бактериологично изследване на кръв, урина, ликвор, като се прилагат стандартно използваните техники (PCR, ELISA), шоколадов агар и други. Най-голямо е значението на положителната хемокултура, показваща наличие на бактериите в кръвта. С помощта на високо специализирани изследвания може да се типизира и установи конкретния щам, причинител на състоянието
• образни изследвания: за оценка на наличните усложнения и полиорганни увреждания е уместно извършването на рентгенография (особено при респираторна симптоматика), коремна ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс при наличие на неврологична симптоматика

Диференциалната диагноза изисква различаване от всички други форми на септицемия, но също и различаване на състоянието на някои системни усложнения на други заболявания без инфекциозна етиология (онкологични, автоимунни, възпалителни).

Лечение

Лечението при септицемия, предизвикана от Haemophilus influenzae, е етиологично (с подходящи антибиотици) и симптоматично (със средства за облекчаване на оплакванията), като най-общо включва:

• антибиотици: сред най-често използваните групи се включват пеницилини (предпочитат с комбинациите с бета-лактамазен инхибитор), цефалоспорини (предпочитат се предимно представители на трето поколение), някои макролиди, квинолони, използвани в подходящи дози, съобразени с възрастта на засегнатите и тежестта на инфекцията. Обикновено се стартира с парентерална терапия, а след стабилизиране на пациентите при необходимост може да се продължи с перорално лечение
• симптоматични средства: използват се аналгетици, противовъзпалителни средства, антипиретици, противокашлични средства, водно-солеви разтвори и други за облекчаване на някои от проявите
• овладяване на усложненията: лечение с кислород, глюкокортикостероиди, антиконвулсивни средства и други се използва за овладяване на наличните усложнения

Прогнозата е сериозна при липса на лечение, като се съобщава за висок риск от мултисистемни усложнения, включително и леталитет. Своевременната диагноза и подходяща терапия при значителен процент от засегнатите водят до пълно излекуване без дългосрочни последици.

Профилактиката е насочена към поставянето на задължителната в много страни ваксина срещу Haemophilus influenzae тип b, поддържане на висока лична и битова хигиена, приучаване на децата от най-ранна възраст на добри хигиенни навици и правилно и редовно измиване на ръцете с топла вода и сапун.

Изображения: freepik.com