Септицемия, предизвикана от анаероби МКБ A41.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Септицемия, предизвикана от анаероби, представлява тежко състояние, което възниква при проникване на анаеробни причинители и техните токсини в кръвообращението, най-често в хода на усложненията на налична подлежаща първична инфекция.

Неспецифичното протичане и високият процент антибиотична резистентност водят до затруднения в диагностиката и лечението на тази форма на инфекциите и може да стане причина за развитие на допълнителни усложнения, включително и леталитет.

Причинител и особености

Септицемия, предизвикана от анаероби, може да бъде асоциирана с широк кръг от анаеробни причинители, като сред едни от най-честите се включват Clostridium, Bacteroides, Fusobacterium, Actinomyces, Ureaplasma, Mycoplasma и други.

Сред едни от най-честите причините на септицемия са клостридиите, представляващи Грам-положителни пръчковидни бактерии. Не образуват капсули и имат перитрихиално разположени ресни, с изключение на C. perfringens, който образува капсула и е неподвижен. Те са строги анаероби, като сред по-важните представители, които най-често предизвикват септицемия са C. difficile, C. perfringens, C. welchii. Тези бактерии са причинители на газ гангрената, но също могат да причиняват и други системни заболявания.

Подробна информация за газова гангрена можете да прочетете в раздел Заболявания (Газова гангрена).

Основен фактор на патогенността на анаеробните клостридии са образуваните от тях мощни екзотоксини, които представляват комплекси от редица токсични и ензимни компоненти. Токсичните комплекси проявяват редица активности включително летална, некротична, хемолитична, лецитиназна, протеолитична, колагеназна и други.

При C. perfringens са установени дванадесет екзотоксина, седем от които с летално действие в опитни животни. От най-голямо значение е алфа-токсинът, който хидролизира фосфолипидите в клетъчната мембрана и с това води до разрушаване на клетките.

За резервоар и източник на инфекцията се считат тревопасните животни и човекът, в червата, на които клостридиите са естествен обитатели.

Човек се заразява по контактен и алиментарен път най-често, възможно е и респираторен път на проникване. При липса на своевременно лечение на първичното огнище е възможно развитие на септицемия, като изложени на по-висок риск са пациенти в крайните възрастови групи (бебета, малки деца и лица в напреднала възраст), имунокомпрометирани пациенти, след трансплантация на тъкани и органи, при алкохолизъм, наркомания и други.

Симптоми

Септицемията, предизвикана от бактерии от род Clostridium, представлява усложнение и резултат на хематогенна дисеминация на бактериите от едно първично огнище.

Септицемията, предизвикана от анаероби, в повечето случаи е резултат от развитие на инфекция в дебелото черво на болни от рак. В резултат на това може да възникне сепсис с тежка дисеминирана интравазална коагулопатия при пациенти със снижен имунен статус.

Характерно при тези септицемии е острото влошаване на фона на известно първично инфекциозно огнище, с внезапно покачване на телесната температура, треска, хипотония, влошаване на общото състояние и обостряне на оплакванията, налични в резултат от първичната инфекции.

В случаите на респираторни инфекции се наблюдава задух, затруднено дишане, поява на хрипове, при неврологични инфекции се наблюдава остро влошаване с помрачаване на съзнанието, риск от парези, парализи, тежки и необратими увреждания. При наличие на първична гастроинтестинална инфекция се наблюдава остра болка в коремната област, диария (често профузна, водниста, с примеси). При първично огнище в областта на кожата или видимите лигавици се наблюдава зачервяване, сърбеж, болка, парене, поява на секреция с характерна миризма.

Проникването на бактериите в системната циркулация и развитието на септицемия се асоциира с риск от многобройни и разностранни усложнения (дихателна, чернодробна, бъбречна недостатъчност, тежки неврологични усложнения), затруднена терапия и неблагоприятна прогноза.

Протичането е тежко, както при останалите септицемия, а леталитетът е висок и по различни данни варира между 20 и 90 процента.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при септицемия, предизвикана от анаероби, изисква подробен, обстоен анализ на информацията, получена от разностранните диагностични методи, като с най-голяма информативна стойност са:

• разпит и преглед: подробна анамнеза за прекарани наскоро заболявания, операции или интервенции, травми, прием на лекарства, данни за имунен дефицит. Необходим е своевременен и обстоен физикален преглед за оценка на общото здравословно състояние, неврологичния статус и подпомагане на съответната терапия
• лабораторни изследвания: назначават се подробни изследвания на кръв, а в много случаи и на урина, като се проследяват нивата на хемопеозата и особено на белия кръвен ред (промени в неутрофили, лимфоцити, левкоцити и други), чернодробни ензими, маркери на възпалението, урея, креатинин и други по преценка на лекуващия лекар, съобразно наличните оплаквания
• микробиологична диагностика: необходим е секрет от назофаринкса, раневи повърхности или се използва кръв за хемокултура, като целта е установяване на наличния патоген, при възможност изготвяне на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към стандартно използваните в практиката антибиотици
• образни изследвания: за оценка на общото състояние, установяване на налични усложнения и полиорганни увреждания, е уместно извършването на рентгенография на бял дроб, коремна ехография, ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография

Диференциалната диагноза налага различаване от всички други форми на септицемия, но също и диференциране от някои заболявания с идентични клинични и лабораторни находки, но без инфекциозна етиология.

Лечение

Лечението на септицемия, предизвикана от анаероби, е етиологично с подходящи антибиотици, симптоматично с лекарства от различни групи в комбинация с хирургична обработка на първичното огнище (когато е необходимо и възможно), както и мерки за овладяване на усложненията.

Най-общо терапията включва:

• етиологично лечение: бактериалните инфекции и техните усложнения подлежат на ефективно етиологично лечение с подходящи антибиотици и химиотерапевтици. Сред най-често използваните представители се включват амфениколи (например хлорамфеникол), тетрациклини (например доксициклин), метронидазол, някои аминогликозиди в комбинация с квинолони, макролиди или бета-лактами. За овладяване на септицемията е необходима парентерална употреба (интравенозни апликации) в достатъчно високи дози за достатъчно продължителен период от време
• симптоматично лечение: прилагат се обезболяващи, противовъзпалителни средства, водно-солеви разтвори, кортикостероиди, антипиретици (за овладяване на високата телесна температура) и много други с цел подобряване на общото състояние, овладяване на част от усложненията и превенция на нови усложнения

Прогнозата се определя строго индивидуално, като изключително голямо значение има общото състояние на пациентите, наличието на други подлежащи заболявания, вида на първичното огнище, степента на разпространение и усложнение на септицемията, терапевтичния отговор към приложените лечебни мероприятия.

Профилактиката е насочена към своевременно овладяване на първичните инфекциозни огнище, лечение с подходящи антибиотици, съобразно резултатите от антибиограмата, достатъчно продължителен антибиотичен курс и проследяване на пациентите. За намаляване риска от първично инфектиране се препоръчва избягване на контакт с болни лица, спазване на висока лична и битова хигиена, подходяща антисептична обработка при наличие на отворени рани.

Изображения: freepik.com