Лечение на сепсис

› Въведение

› Причини за развитие на сепсис

› Симптоми при сепсис

› Лекува ли се сепсис?

› Антибиотици за лечение на сепсис

› Други лекарства за лечение на сепсис

› Мерки за превенция и профилактика

Въведение

Сепсисът, известен още като натравяне на кръвта, представлява изключително сериозно, тежко протичащо и с висок риск от мултиорганни усложнения състояние, което при липса на своевременна диагноза и лечение може да завърши фатално. Своевременното лечение на сепсис е комплексно, като често включва комбинация от антибиотици, симптоматични средства и мерки за овладяване на развилите се усложнения.

Причини за развитие на сепсис

Сепсисът най-често показва инфекциозна етиология, като в основата на състоянието се открива подлежаща септицемия. Септицемията сама по себе си представлява състояние, обозначаващо проникването на микробни патогени в системната циркулация, като много бързо (обикновено в рамките на минути до часове) се развива сепсис като отговор на организма.

Сепсисът се асоциира с подлежащи нелекувани, недиагностицирани или непълно и неправилно третирани инфекции на респираторния тракт, на храносмилателната система, кожни инфекции, инфекции по хода на урогениталния тракт, както и развитие в резултат на недостатъчна антисептична обработка и пропуски в дезинфекцията при извършване на някои хирургични интервенции, включително и при поставянето на катетър.

Като най-чести етиологични причинители се посочват бактериите, главно стафилококи, стрептококи, ентерококи, E. coli, Pseudomonas и други, като по-рядко причинители на сепсис са гъбички, вируси или протозойни агенти.

Изложени на по-висок риск от развитие на сепсис са двете крайни възрастови групи (новородени и лица в напреднала възраст), пациенти с подлежащи хронични заболявания, включително диабет, астма, ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), рак, автоимунни нарушения, както и при провеждане на продължителна имуносупресивна терапия. Продължителната употреба, както и чест прием, макар и в кратки курсове, на антибиотици от различни групи също излага на повишен риск от развитие на сепсис.

Симптоми при сепсис

Характерно в клиничното протичане на сепсис е остро влошаване на състоянието на болния на фона на известна подлежаща инфекция. Особено типично е развитието на следните прояви:

• висока температура: остро развитие на фебрилно състояние, с температура, достигаща до екстремни стойности, като при някои пациенти се наблюдава неколкократно дневно спадане и последващо покачване. При спадането на температурата е налице обилно изпотяване, понижаване на кръвното налягане и умора
• токсикоинфекциозен синдром: болки в мускули и стави, умора, отпадналост, главоболие, намалена работоспособност, липса на апетит, а при някои и поява на кашлица, грипоподобни оплаквания и други
• хепатоспленомегалия: увеличение размерите на черния дроб (хепатомегалия) и слезката (спленомегалия) се наблюдава при значителна част от засегнатите, като това може да се установи палпаторно или с подходящи образни изследвания (ехография на коремни органи)
• други: възможни са промени в настроението, поява на обрив и различни кожни лезии, нарушения в уринирането (намалено до липсващо отделяне на урина за 24 часа), затруднено дишане, промени в кръвното налягане, помрачаване на съзнанието, включително и развитие на кома

Лекува ли се сепсис?

Макар да представлява изключително сериозно и с потенциален застрашаващ живота характер, сепсисът, благодарение на пробивът в съвременната медицина, може да бъде ефективно овладян и лекуван.

Най-важните фактори за успешна терапия при сепсис са ранната диагностика, установяване на локализацията на първичното огнище, изолиране на флората, както и редица фактори от страна на пациента, включително възраст, общо състояние, подлежащи заболявания, развили се усложнения и други.

Лечението на сепсис се провежда в болнични условия след хоспитализация на пациентите, като изборът на терапия се индивидуализира. Всички лекарства се прилагат парентерално (обикновено интравенозно) с цел постигане на бърз ефект и оптимизация на лечението.

В най-честия случай лечението при сепсис включва етиологични средства (различни антибиотици), симптоматични средства, водно-електролитни разтвори, вазопресори за поддържане на кръвното налягане, овладяване на първичното огнище и други.

Антибиотици за лечение на сепсис

Конвенционалното лечение при сепсис в масовия случай включва приложението на подходящи антибиотични средства. Антибиотиците се включват в началното лечение при сепсис както в случаите с потвърдена бактериална етиология, така и в случаите на вирусна, гъбична или друг тип етиология с цел предпазване от вторична бактериална инфекция.

Ранното стартиране на антибиотичната терапия се асоциира с по-добра прогноза, като е необходимо съобразяване с някои особености:

• избор на антибиотик: при всички пациенти се изследва материал за хемокултура (доказване на инфекциозния причинител в кръвта), като при изолиране на конкретен бактериален агент е необходимо извършване на антибиограма с цел определяне на чувствителността на причинителя към стандартно използваните в практиката антибиотици. Тъй като изследването може да отнеме време в много от случаите до получаване на резултатите се стартира лечение с широкоспектърен агент и след това се продължава с по-подходящи средства
• предпочитани групи: често се стартира с емпирична терапия (насочена към предполагаем източник, но прилагана на сляпо до изготвяне на микробиологичните изследвания), включваща широкоспектърни представители от различни групи. Сред едни от най-често използваните групи антибиотици при сепсис се включват цефалоспорини трето и четвърто поколение, аминогликозиди, квинолони, гликопептиди, метронидазол и други
• път на въвеждане: сепсисът е тежко, сериозно и бързо прогресиращо състояние, поради което до стабилизиране на пациентите се предпочита венозен път на въвеждане на всички лекарства

• монотерапия или комбинация: при натравяне на кръвта в повечето случаи се предпочита комбинация от поне два антибиотика от различни групи с цел разширяване на спектъра на действие, подобряване на ефективността, намаляване на риска от антибиотична резистентност
• особености: продължителността на лечението варира, но при сепсис може да продължи от една до няколко седмици. Дозата на избраните антибиотици се съобразява с възрастта на пациента, бъбречната функция, наличието на други подлежащи заболявания и усложнения. Рискът от леки до умерени странични ефекти в много от случаите се неглижира, тъй като сепсисът сам по себе си е достатъчно сериозна диагноза и ползите от неговото лечение многократно надвишават рисковете от нежелани реакции при лечение с антибиотици

Други лекарства за лечение на сепсис

Лечението на сепсис е комплексно, строго индивидуализирано и обикновено включва комбинация от множество лекарства и мерки, насочени към овладяване на наличните усложнения, стабилизиране на пациентите и превенция на нови увреждания. Към антибиотичната терапия най-често се включват някои от следните групи лекарства:

• средства за повишаване на кръвното налягане: при сепсис често се наблюдава значителен спад на кръвното налягане, поради което е уместно включването на подходящи вазопресори с цел повишение и достигане до нормални нива. Сред най-често използван представител, особено при септичен шок, е норепинефрин (норадреналин), приложен парентерално
• аналгетици и антипиретици: за овладяване на болковия синдром и повишената телесна температура често се прилагат различни нестероидни противовъзпалителни средства, а при част от засегнатите може да се наложи и включване на опиоидни аналгетици, тъй като болката, възпалението и повишената телесна температура сами по себе си могат да провокират допълнителни усложнения

• водно-солеви разтвори: в зависимост от данните от лабораторните изследвания се включват подходящи водно-солеви разтвори, чиято основна цел е стабилизиране на алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие в организма
• отстраняване на източника: в случаите на сепсис, развил се в резултат от подлежащ абсцес, рана, следоперативно усложнение се препоръчва своевременна хирургична намеса с отстраняване на съответната лезия. В случаите на сепсис, развил се като усложнение на храносмилателна, дихателна, кожна или друг вид инфекция мерките се фокусират върху антибиотичната и симптоматичната терапия
• други: при част от засегнатите към общото лечение може да се наложи включване на кортикостероиди, инсулин (при екстремно ниска кръвна захар или лица с подлежащ диабет), хемотрансфузия (кръвопреливане при значителна загуба на кръв), диализа (при тежко засягане на бъбречната функция), механична вентилация (при тежки респираторни усложнения)

Мерки за превенция и профилактика

За намаляване рисковете от преминаване на дадена първична инфекция в септицемия и сепсис, както и за намаляване рисковете от развитие на първична инфекция се препоръчват някои общи, неспецифични профилактични мерки, включително:

• висока лична хигиена: щателно измиване на ръцете с топла вода и подходящи измивни средства или използване на дезинфектант е необходимо след всяко използване на тоалетната, при приготвяне на храната и преди хранене, след контакт с болни хора, след контакт с животни, след прочистване на назалните секрети, след смяна на памперс при бебетата. Добрата лична хигиена намалява риска от заразяване и намалява риска от усложнения на инфекциите
• добър имунен статус: за поддържане на висока имунна защита се препоръчва здравословен и пълноценен хранителен режим, поддържане на оптимално тегло, подходяща физическа активност, достатъчно сън и почивка, ограничаване на стреса, както и допълнителен прием на витамини и добавки при необходимост
• лечение на първичните инфекции: ранно овладяване на първичното инфекциозно огнище стои в основата за намаляване риска от развитие на сепсис. Независимо дали се касае за кожна, храносмилателна, белодробна, постоперативна или друг вид инфекция, пълното лечение на последната намалява риска от преминаване на бактерии и други патогени в системната циркулация

Колкото по-рано бъде потвърдена диагнозата сепсис, толкова по-добри са терапевтичните възможности за неговото лечение.

Изображения: freepik.com