Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Fabales Сем. Fabaceae (Leguminosae, Бобови) Синьо диво индиго

Синьо диво индиго

Сем. Fabaceae (Leguminosae, Бобови)

Синьо диво индиго - изображение

Синьо диво индиго (Baptisia australis) е многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Бобови (Leguminosae). Нарича се още баптизия. Използва се за стимулиране на имунната система, при инфекция и грип, както и като средство за борба с настинките, което се съчетава с ехинацея. Синьото диво индиго е много красиво растение, лесно за отглеждане, зимоустойчиво и отчасти познато за нашата страна.

Устройство на синьо диво индиго:

синьо диво индиго

 

Синьото диво индиго достига височина от 1 до 1,5 метра и ширина от 0,6 до 1 метър. Листата на билката са сиво-зелени, подредени последователно на клоните. Корените й са разклонени и дълбоки, което помага на растението да издържа на периоди с продължителна суша.

 

 

цветове на синьо диво индиго

 

Синьото диво индиго цъфти на пълно слънце и изисква вода само при продължителна суша. Цветовете му са с дължина около 2,5 см, събрани в класовидни съцветия и оцветени в синьо. Периодът на цъфтеж обхваща месеците април и май.

 

 

плодове на синьо диво индиго

 

 

Плодът на синьото диво индиго представлява шушулка и е със синкаво оцветяване. Има дължина от 2,5 до 7,5 см и ширина от 1,25 до 2,5 см. Съдържа бъбрековидни семена, жълтеникаво-кафяви и с размер около 2 мм.

 

 

 

Разпространение на синьо диво индиго

разпространение на синьо диво индиго

 

Синьото диво индиго е с роден ареал на разпространение, намиращ се в не малка част от Централна и Източна Северна Америка. Особено много се установява в Средния Запад.

Като  диворастящ вид се среща по гранични горски зони, покрай потоци или открити ливади. Често се демонстрира като инвазивен вид.

 

Използваема част на баптизия

Употребяемите части на този вид индиго са корените и листата му.

Химичен състав на баптизия

Вещества, които се установяват в състава на билката са: алкалоиди, кумарини, флавоноиди, изофлавони, полизахариди.

Приложение на синьо диво индиго

Свойства на баптизия:

  • aнтибактериално;
  • антисептично;
  • повръщателно;
  • отхрачващо;
  • стимулиращо имунитета.

Билката се прилага при инфекции на горните дихателни пътища като тонзилит (възпаление на сливиците) и фарингит (възпаление на фаринкса). Влияе положително и върху инфекции на стомашно-чревен тракт. При споменатите състояния, растението се използва под формата на запарки.

баптизияПолзва се и за външна употреба като мехлем и отвара за направата на промивки. Промивките се прилагат при кожни инфекции и бяло течение, а мехлемите при болки в зърната на гърдите и при безболезнена язва. При инфекции в устата и гърлото, венците и при гангренозни язви се правят гаргари с билковата отвара.

Когато синьото диво индиго се съчетае с детоксикиращи билки, помага при увеличени лимфни възли, като намалява размерът им. Това действие се дължи на антимикробното и имуностимулиращото му свойство. Съчетава се и с ехинацея, като се прилага при лечение на хронични вирусни инфекции и при продължителна умора (хронична).

Дивото индиго намира приложение и при септични състояния, висока температура, изтощение, дифтерия, малария, грип, септична ангина.

Начин на употреба:

В комбинация с други билки, предложено във фармацевтичната мрежа, синьото диво индиго е в количество от около 90 грама дневна доза.

Под формата на тинктура дневният прием на билката е в размер от 1-2 милилитра, 3 пъти на ден. Ако използвате цялото растение, то се употребява под формата на чай, като се приема три пъти на ден, т.е сутрин, обед и вечер.

Интересно за синьото диво индиго

Лилавият сок на това растение е причината то да бъде използвано често като боя. Коренът му се използва от билкарите за поддържане на тялото здраво и на имунната система в отлична форма.

Във Великобритания, билката е спечелила наградата за градинско растение. Счита се за желано такова в градината заради тъмните сини до виолетови пролетни цветя, привлекателните леки зелени листа, както и за малко необичайните продълговати плодове, които се появяват в края на лятото.

храст синьо диво индигоНяколко американски индиански племена са използвали растението за различни цели. Чероки го употребяват като източник на синя боя, практика, по-късно копирана от европейските селяни.

В миналото индианците ползвали билката при ухапвания от змии, като правели лапи от листата й за изсмукване на отровата. За лечение на треска, скарлатина и фарингит, те са разчитали главно на корена на растението. Мохиканите външно използвали билката при лечение на рани под формата на мехлеми, а за порезните такива - отвара от нея. Канадските племена са я прилагали при гонорея, заболявания на бъбреците и като отхрачващо средство. А при наличието на колики смесвали семената с биволска мазнина.

Внимание!

Синьото диво индиго се приема под лекарски контрол. Това е наложително, поради опастност от отравяне при превишаване на дневните дози билка. Въпреки че все още не е уточнено коя доза е точна и коя е прекалено висока, за висока такава се посочват 30 грама приета вътрешно билка за деня. Това количество може да предизвика гадене и повръщане. Повече от 2-3 седмици прием не се препоръчва.

Има няколко вида диво индиго с различно съдържание на алкалоиди. Жълтото диво индиго съдържа анагирин, а бялото цитизин и баптизин. Дивото синьо индиго съдържа няколко алкалоида (включително цитизин, N-метилцитизин, спартеин, анагирин, ромбифолин, тинкторин и лупанин), като по-голямата част от тях са токсични, но засега няма данни за отравяния на хора. В тази посока всички видове диво индиго се приемат под лекарски контрол, което осигурява безопасното лечение на пациентите.

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияХранене при...Алтернативна медицинаНовиниЛюбопитноМедицински изследванияБотаникаЛеченияИсторияФизиологияЗдравни съветиЛайфстайл