Причинители на опортюнистични инфекции

Опортюнистичните инфекции представляват инфекциозни процеси, причинени от нормално непатогенни микроорганизми в гостоприемник, при който механизмите на естествена и придобита резистентност не функционират пълноценно. Редица патологични състояния могат да увредят тези защитни механизми и да направят организма възприемчив към определен причинител. Подобни инфекции могат да бъдат породени от болестотворни микроорганизми и при здрави индивиди, но при хората с нарушена имунологична функция контагиозният индекс е по-виско и заболяванията имат по-тежко протичане.

Състоянията, които могат да причинят нарушения на вродения или придобития имунен отговор, или да увредят бариерните защитни структури (кожа и лигавици) са:

• хронично недохранване (белтъчен недоимък, хипо- и авитаминози);
• рекурентни (повтарящи) или хронични инфекции;
• имуносупресивна терапия при хора с трансплантирани органи или автоимунни заболявания;
• вродени имунодефицитни състояния;
• напреднала ХИВ инфекция (СПИН);
• химиотерапия при злокачествени заболявания;
• редица наследствени болести;
• увреждане на кожата;
• антибиотичното лечение, което води до разрушаване на физиологичната микрофлора със свръхрастеж на условно патогенни микроорганизми (напр. унищожаването на нормалната чревната флора може да доведе до инфекция с Clostridium difficile - псевдомембранозен колит);
• медицински процедури;
• възрастни и хронично болни;
• левкопения (неутропения и лимфоцитопения) и др.

Особен интерес представляват редица представители на постоянната и транзиторна (временна) микрофлора на организма като причинители на опортюнистични инфекции. Така например диабетно болни и хора с хроничен алкохолизъм често възникват пневмонии, причинени от Грам-отрицателни бацили. Последните поселяват орофаринкса на тези хора и съществуват наред с Грам-положителните представители на нормалната микрофлора на горни дихателни пътища.

Голям брой вирусни инфекции, като грип и парагрип, брусница, аденовирусни инфекции, рубеола, увреждат ресничестия епител на горните дихателни пътища, потискат фагоцитозата или клетъчно-медиирания имунен (КМИ) отговор. Това води до развитие на вторични бактериални инфекции на дихателна система (бронхити и пневмонии), причинени най-често от обитатели на фаринкса (гълтач) и устна кухина. Човешкият имунодефицитен вирус (ЧИВ, HIV) инвазира и разрушава Т-хелперните лимфоцити, които стоят в основата на КМИ и подпомагат осъществяването на специфичния хуморален имунен отговор. Поради тази причина заболелите от ХИВ с настъпил синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) развиват инфекции, причинени от вътреклетъчни микроорганизми - туберкулоза, салмонелози, гъбични инфекции - криптококоза, кандидоза, пневмония, причинена от Pneumocystis carinii. Тези инфекции често са и причина за летален край на болните със СПИН.

Основен фактор за възникване на патологичен процес от причинители на опортюнистични инфекции е дефицит на вродения и придобит имунитет. В зависимост от увредената функция в различните етапи от реализиране на имунния отговор могат да възникнат локални или системни инфекции.

Дефекти в имунния отговор

1. Нарушена фагоцитна функция - възниква при блетъчно-недоимъчно хранене, диабет, лечение с цитостатици и продължителна кортикостероидна терапия, левкози, лъчелечение, спленектомия. Най-честите причинители на местни и дисеминирани инфекции при това състояние са стафилококи (S. aureus, S. epidermidis), Pseudomonas aeruginosa, ентеробактерии, дрожди (Candida, Aspergilus). Хора с отстранена слезка (спленектомия) могат да развият инфекции или септични състояния, предизвикани от капсулирани бактериални видове като пневмококи и H. influenzae.

2. Дефицит на компоненти от комплементната система. Пневмонии и бактериемии възникват при недоимък на C3 компонента, а при дефицит на C5 до C9 компонентите - дисеминирана инфекция, причинена от найсерии.

3. Имунодефицит с недостиг на антитела (имуноглобулини) - може да настъпи при продължително лечение с цитостатици и кортикостероиди, хипогамаглобулинемия, селективни дефицити на имуноглобулини IgA, IgG, IgM, лимфоцитни левкози, лимфоми, мултиплетен миелом. При дефицит на имуноглобулини съществува риск от поява на системни инфекции с капсулирани и извънклетъчни бактерии, ентеровируси и протозои.

4. Увреден клетъчно-медииран имунен отговор - характерен е за СПИН, болест на Ходжкин, уремия, недоимъчно хранене, терапия с кортикостерди и цитостатици. При тези състояния са характерни системните инфекции с вътреклетъчни бактерии като микобактериите, системни гъбични инфекции и кандидози, пневмоцистоза, стронгилоидоза, както и инфекции с протозои и ДНК-вируси.

Профилактика на опортюнистичните инфекции

С оглед на значителния риск за развитие на заболявания от причинители на опортюнистични инфекции при хора с имунодефицитни състояния, от съществено значение са предприемането на редица хигиенно-диетични предпазни мерки. При тези хора трябва да се избягва приема на сурови плодове и зеленчуци, в жилищата им трябва да бъдат премахнати саксиите и вазите с цветя (в тях се развиват Aspergillus и P. aeruginosa). В стаите за отдих не се препоръчва употребата на климатици, тъй като в тях се развиват аспергилус и легионели.

При болни с тежки имунодефицитна състояния се осъществява контрол с антибиотици срещу опортюнистичните причинители с оглед елиминирането им и профилактика на заболяванията, предизвикани от тях. Така например за запазване проективната функция на чревната микрофлора при пациенти с остри левкози се провежда селективна чревна деконтаминация, при която се ерадикира само Грам-отрицателната анаеробна флора с помощта на антибиотици (Бисептол, хинолони). Преди коснто-мозъчна трансплантация с извършва тотална ерадикация на чревната флора. При хора с чернодробна цироза и затихване на чернодробната детоксикираща функция, отделеният амоняк от жизнената дейност на чревните бактерии не може да се обезвреди и се развива чернодробна енцефалопатия. При тях се използват антибиотици, които не се резорбират и целят унищожаване на ентеробактериите, разграждащи протеини на чревното съдържимо. Добавянето допълнително на лактоза в диетата подкиселява средата в червата, при което отделеният амоняк се превръща в амониев катиони (NH₄⁺), характеризиращ се с по трудна чревна резорбция.

Причинителите на опортюнистични инфекции - етиологични фактори за възникване на вътреболнични инфекции

Вътреболничните (нозокомиални) инфекции са сериозно предизвикателство са съвременната медицина, тъй като често засягат тежко болни и продължително пролежаващи в стационар пациенти. Тези инфекции се предават на болните от медицинския персонал, от други пациент или са с ендогенен произход (от самия болен). Разпространението им се дължи на пропуски в болничната хигиена, оперативни и инструментални процедури, катетеризация на пикочния мехур, поставяне на интравенозни катетри, дълговременна интубация и пр.

Бактерии от собствената нормална микрофлора могат да станат причина за инфекции в болнична обстановка и поради нарушаване на защитните механизми на организма или дисбактериоза вследствие на лечебните процедури, извършвани в здравните заведения. Особено значение се отдава на хирургичните намеси, имуносупресивната и антибактериална терапия.

Етиологията на нозокомиалните инфекции в България е свързана със следните най-чести причинители: ентероинвазивни E. coli, S. aureus, P. aeruginosa, Klebsiella, Proteus mirabilis, опортюнистични гъби и вируси (грипни вируси тип А). Тези причинители на опортюнистични инфекции най-често ангажират оперативни рани, белодробния паренхим и отделителната система. Болничната антибактериална терапия често води до селектиране на бактериални щамове, които са резистентни (устойчиви) на антибиотици и причинените от тях инфекции са особено трудни за лечение. Горните дихателни пътища на болни, които пролежават продължително в болнична обстановка, се колонизират от Грам-негативни микроорганизми, който нормално не са характерни за тази анатомична област.