Пневмоцистоза МКБ B59
При пневмоцистоза се наблюдава обикновено интерстициална плазмоклетъчна пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii.
Заболяването има космополитно разпространение при хората и много животински видове (кучета, зайци, мишки, морски свинчета, лисици, овце и други).
Най-често се развива латентна инвазия, без клинична изява, но на фона на имунен дефицит в резултат от друго тежко заболяване (малигнени заболявания, органна трансплантация, СПИН, вроден имунодефицит) се развива тежко протичаща пневмония.
Таксономичната принадлежност и биологичният цикъл на паразита не са напълно изяснени. В миналото Pneumocystis carinii са причислявани към дрождите, днес се приема, че са част от клас Sporozoa.
Характеризират се с два основни стадия в биологичния си цикъл, а именно трофозоит и циста.
Трофозоитите имат характерна морфология, малки размери и овоидна или амебовидна форма. Цистата е обвита с трислойна мембрана и съдържа от две до осем вътреклетъчни телца. Зрялата циста съдържа осем телца, разположени симетрично, във вид на розетка.
Предполага се, че цистата е инвазиоспособната форма, чрез която се заразяват хората.
Механизмът на заразяване е въздушно-капков, като основни източници са болните хора и заразоносителите.
След проникване на цистата в организма, тя се разкъсва и вътреклетъчните телца се освобождават и превръщат в трофозоити.
Pneumocystis carinii имат ниска вирулентност, като е възможно дълго латентно протичане с изява на клинични признаци при определени условия.
Фактори, предразполагащи към тежко протичане на инфекцията са:
- недоносени новородени
- недохранване на кърмачетата във възрастта до четвъртия месец
- тежки заболявания при кърмачетата и малките деца
- вродени имунодефицитни състояния
- СПИН
- злокачествени новообразувания
Тежкото протичане е в резултат от намаляване на дихателната повърхност на белия дроб, поради запълване на алвеолите с пневмоцисти и ексудат, при което настъпват нарушения в газообмена.
Белият дроб е уплътнен, а поразените участъци са сиви на цвят и не съдържат въздух. При микроскопско изследване се установяват характерни промени, включващи уплътняване на алвеоларните септи, които са инфилтрирани с плазматични клетки.
Алвеолите са пълни с плазматични клетки, паразити и ексудат, който придава пенест вид на съдържимото. Постепенно с времето алвеоларният ексудат се резорбира или се замества от гранулационна тъкан, която фиброзира. Паразитите могат да бъдат открити предимно в алвеоларния лумен.
Първите клинични прояви се развиват след инкубационен период, вариращ между една и три седмици. Характерно е постепенно начало, като доминират цианозата, диспнеята и тахипнеята.
Още в ранните стадии е налице затруднено дишане с развитие на епигастрален или интеркостален тираж. Цианозата се засилва при физически усилия, впоследствие става постоянна.
При повечето пациенти телесната температура е нормална, рядко субфебрилна. При остро протичане с развитие на друга тежка инфекция е възможно развитие на тежък фебрилитет. Кашлицата е суха и непродуктивна, болните са отпаднали и унесени, оплакват се от гръден дискомфорт.
Без лечение за кратко време настъпва летален изход, обикновено в резултат от тежката асфиксия, причинена от запълването на бронхиолите и алвеолите с ексудат.
Най-тежкото усложнение от страна на дихателната система е развитието на респираторен дистрес синдром.
При тежко протичане е възможно засягане и на други органи освен белия дроб:
- централна нервна система
- костен мозък
- лимфни възли
- очи
- щитовидна жлеза
- гастроинтестинален тракт
Диагнозата при пневмоцистоза се основава на данните от физикалните, епидемиологичните, паразитологичните и рентгенологичните изследвания.
Материал за паразитологичните и лабораторните изследвания се взима от храчки, трахеален и бронхиален ексудат, биопсия от белия дроб.
Рентгенологичните промени са характерни и високо информативни, прилага се и компютърна томография.
Находката при рентгенография обикновено е двустранна, като първоначалните промени включват оток и мрежовидни ивести сенки. С развитието на процеса белите дробове се разширяват, появяват се емфизематозни були.
Диференциалната диагноза включва следните състояния:
- остър респираторен дистрес синдром
- инфекция с цитомегаловирус
- лимфоцитна интерстициална пневмония
- инфекция с микоплазми
- вирусна пневмония
- легионелоза
- туберкулоза
Лечението се провежда с антипротозойни и антибиотични средства. Прилага се и симптоматична терапия, при необходимост се включват и кортикостероиди.
Прогнозата при голяма част от имуносупресираните пациенти е неблагоприятна.
Симптоми и признаци при Пневмоцистоза МКБ B59
- Умора
- Усещане за отпадналост
- Повишена телесна температура
- Затруднено дишане
- Недостиг на въздух
- Кашлица
Коментари към Пневмоцистоза МКБ B59