Пневмоцистоза МКБ B59

При пневмоцистоза се наблюдава обикновено интерстициална плазмоклетъчна пневмония, предизвикана от Pneumocystis carinii.

Заболяването има космополитно разпространение при хората и много животински видове (кучета, зайци, мишки, морски свинчета, лисици, овце и други).

Най-често се развива латентна инвазия, без клинична изява, но на фона на имунен дефицит в резултат от друго тежко заболяване (малигнени заболявания, органна трансплантация, СПИН, вроден имунодефицит) се развива тежко протичаща пневмония.

Таксономичната принадлежност и биологичният цикъл на паразита не са напълно изяснени. В миналото Pneumocystis carinii са причислявани към дрождите, днес се приема, че са част от клас Sporozoa.

Характеризират се с два основни стадия в биологичния си цикъл, а именно трофозоит и циста.

Трофозоитите имат характерна морфология, малки размери и овоидна или амебовидна форма. Цистата е обвита с трислойна мембрана и съдържа от две до осем вътреклетъчни телца. Зрялата циста съдържа осем телца, разположени симетрично, във вид на розетка.

Предполага се, че цистата е инвазиоспособната форма, чрез която се заразяват хората.

Механизмът на заразяване е въздушно-капков, като основни източници са болните хора и заразоносителите.

След проникване на цистата в организма, тя се разкъсва и вътреклетъчните телца се освобождават и превръщат в трофозоити.

Pneumocystis carinii имат ниска вирулентност, като е възможно дълго латентно протичане с изява на клинични признаци при определени условия.

Фактори, предразполагащи към тежко протичане на инфекцията са:

• недоносени новородени

• недохранване на кърмачетата във възрастта до четвъртия месец

• тежки заболявания при кърмачетата и малките деца

• вродени имунодефицитни състояния

• СПИН

• злокачествени новообразувания

Тежкото протичане е в резултат от намаляване на дихателната повърхност на белия дроб, поради запълване на алвеолите с пневмоцисти и ексудат, при което настъпват нарушения в газообмена.

Белият дроб е уплътнен, а поразените участъци са сиви на цвят и не съдържат въздух. При микроскопско изследване се установяват характерни промени, включващи уплътняване на алвеоларните септи, които са инфилтрирани с плазматични клетки.

Алвеолите са пълни с плазматични клетки, паразити и ексудат, който придава пенест вид на съдържимото. Постепенно с времето алвеоларният ексудат се резорбира или се замества от гранулационна тъкан, която фиброзира. Паразитите могат да бъдат открити предимно в алвеоларния лумен.

Първите клинични прояви се развиват след инкубационен период, вариращ между една и три седмици. Характерно е постепенно начало, като доминират цианозата, диспнеята и тахипнеята.

Още в ранните стадии е налице затруднено дишане с развитие на епигастрален или интеркостален тираж. Цианозата се засилва при физически усилия, впоследствие става постоянна.

При повечето пациенти телесната температура е нормална, рядко субфебрилна. При остро протичане с развитие на друга тежка инфекция е възможно развитие на тежък фебрилитет. Кашлицата е суха и непродуктивна, болните са отпаднали и унесени, оплакват се от гръден дискомфорт.

Без лечение за кратко време настъпва летален изход, обикновено в резултат от тежката асфиксия, причинена от запълването на бронхиолите и алвеолите с ексудат.

Най-тежкото усложнение от страна на дихателната система е развитието на респираторен дистрес синдром.

При тежко протичане е възможно засягане и на други органи освен белия дроб:

• централна нервна система
• костен мозък
• лимфни възли
• очи
• щитовидна жлеза
• гастроинтестинален тракт

Диагнозата при пневмоцистоза се основава на данните от физикалните, епидемиологичните, паразитологичните и рентгенологичните изследвания.

Материал за паразитологичните и лабораторните изследвания се взима от храчки, трахеален и бронхиален ексудат, биопсия от белия дроб.

Рентгенологичните промени са характерни и високо информативни, прилага се и компютърна томография.

Находката при рентгенография обикновено е двустранна, като първоначалните промени включват оток и мрежовидни ивести сенки. С развитието на процеса белите дробове се разширяват, появяват се емфизематозни були.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• остър респираторен дистрес синдром
• инфекция с цитомегаловирус
• лимфоцитна интерстициална пневмония
• инфекция с микоплазми
• вирусна пневмония
• легионелоза
• туберкулоза

Лечението се провежда с антипротозойни и антибиотични средства. Прилага се и симптоматична терапия, при необходимост се включват и кортикостероиди.

Прогнозата при голяма част от имуносупресираните пациенти е неблагоприятна.