Борелии (Borrelia)

Обща характеристика

Борелиите принадлежат към семейство Spirochaetaceae, наречени са на името на микробиолога, А. Борел. Съществуват 52 вида Borrelia, 21 са членове на групата, причиняваща Лаймска болест, а 29 причиняват възвратен тиф.

Най-голямо значение за човешката патология притежават:

• B. recurrentis;
• B. duttonii;
• B. hermsii;
• B. burgdorferi;
• B. afselii;
• B. garinii.

B. recurrentis е открит през 1868 г. от Обермайер.

Морфологични особености

Борелиите са Грам-отрицателни бактерии със спирална форма и неправилни извивки. Притежават 7 до 20 аксиални филамента, с чиято помощ извършват типичните за спирохети движения - ротация около надлъжната си ос, сгъване, разгъване и движение напред и назад. В нативен препарат (препарат от прясно събрана култура) се наблюдават на тъмно зрително поле, също така борелиите се оцветяват по метода на Гимза-Романовски.

В. burgdorferi прилича на други спирохети, тъй като има външна и вътрешна мембрана с тънък слой пептидогликан между тях. Външната мембрана не съдържа липополизахарид. Бактерия е широк около 0.3 ?m и с дължина от 5 до 20 ?m.

Клетките на B. recurrentis притежават заострени краища, съдържащи 8-10 аксиални филамента. Благодарение на тях бактерия е подвижен, което подпомага разпространението му в кръвния поток на гостоприемника.

Културелни особености

Борелиите са силно взискателни спрямо хранителните среди, върху които се култивират. Подходящи за култивирането им са среди богати на кръвен серум и албумин, както и микроаерофилна среда (с високо съдържание на въглероден диоксид). Дори на такива селективни среди се развиват бавно - за 7 до 10 дни. Борелиите са едни от малкото бактерии, които могат да оцелеят без желязо, като заменят всичките си ензими от желязо-сярната група с ензими, които използват манган.

Антигенна структура

Бактериите от род Борелия притежават силно променлива антигенна структура. Причинителят на въшковият възвратен тиф - борелиа рекурентис притежава способността да се изменя антигенно след попадане в организма на гостоприемника. В лабораторни условия е установено, че борелиите могат да променят своята антигенна структура, така че да се създадат 26 различни подвида (серотипа). Борелиите притежават общи антигени с бактериите от групата спирохети, което затруднява разработването на специфични серологични тестове и често е причина за получаването на фалшиво позитивни резултати.

Епидемиология

Инфекцията с борелиа започва след контакт с кърлежи или дрешни въшки, които са естествен вектор за батериите. Трансплацентарната трансмисия от майката на плода също е възможна. Рядко заболяването се придобива чрез инцидентно заразяване на заразена кръв или контакт на инфектирана кръв с микрорани по кожата,
лигавици или конюнктивата.

Инкубационният период между експозицията и първата треска е между 3 и 12 дни.

B. recurrentis се среща в кръвта, както и в черния дроб, белите дробове, бъбреците и костния мозък на заразените пациенти, страдащи от възвратен тиф.

Хората са единственият резервоар на ендемичния възвратен тиф. Болните заразоносители са източник на инфекцията.

Кърлежовият възвратен тиф е зооноза, която причинява ендемично разпространение между гризачите. Заразяването на човека се осъществява чрез ухапване и размачкване на кърлежа като по този начин бактериите попадат в раничката или чрез пръстите достигат до конюнктивата.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на възвратния тиф е до 15 дни след заразяването. До края на първата седмица борелиите достигат кръвообращението, което причинява развитието на бактериемия. Основният симптом е развитието на пристъпна треска. Симптомите могат да включват:

• студени тръпки;
• главоболие;
• мускулни или ставни болки;
• гадене.

Може да възникне и обрив. Тези симптоми обикновено продължават от два до девет дни, след което изчезват. Този цикъл може да продължи няколко седмици, ако лицето не се лекува

Лаймската болест, известна още като лаймска борелиоза, е инфекциозно заболяване, която се причинява от:

1. B. burgdorferi;
2. B. afselii;
3. B. garinii.

Заразяването на човека се осъществява след ухапване от инфектиран кърлеж. Най-честият признак на инфекцията е разширяващата се област на зачервяване на кожата, известна като еритема мигранс, която започва на мястото на ухапване. След няколко седмици се развива вторият стадий - артралгия, а в 10% от случаите се развива серозен менингит или хроничен неврит. Третият стадий се проявява като енцефало-миелит, придружен от кожни поражения и лимфаденомегалия.

Микробиологична диагностика

Необходимо е изследването на:

1. кръв, взета от болните по време на температурен пристъп;
2. въшки или кърлежи от външната среда.

Поради голямата взискателност на борелиите спрямо хранителни среди изолирането на бактериите и трудно постижимо, микробиологичната диагностика се основава доказването на антитела в серума на болните.
На тъмно зрително поле се изследват:

• кръв;
• урина;
• плазма;
• ликвор.

Лечение

В първите часове след приложението на антибиотичната терапия е възможно развитието на реакцията на Jarish-Herxheimer - левкопения, шок, фебрилитет. С най-голям ефект се прилагат антибиотичните препарати еритромицин и тетрациклини.