Деменция при болестта на Alzheimer с късно начало (G30.1+) МКБ F00.1

Болестта на Алцхаймер е дегенеративно заболяване с деградация на вече придобити интелект и памет. Има неизвестна етиология както и характерни невропатологични и неврохимични промени.

За деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало става дума, когато заболяването стартира след 65-годишна възраст, поради което понякога я бъркат със сенилна деменция (свързана с възрастта). В днешно време броят на засегнатите бързо се увеличава и повече от 35 милиона души по света имат това заболяване. Състоянието води до смърт 3-9 години след диагностицирането. Очакването е броят на болните да нарасне драстично. Следователно, за клиницистите е важно да разпознават ранните признаци и симптоми на деменцията.

Възрастта е най-важният рисков фактор - това състояние основно се среща между 65 и 80 години. Провеждат се непрекъснати изследвания, които подкрепят връзката между сърдечно-съдовото здраве и когнитивния спад. Тези, които са прекарали инсулт, инфаркт, имат хипертония или диабет, също са изложени на повишен риск. За да бъде намален рискът, е важно хората да поддържат активен начин на живот, както по отношение на физическата активност, така и по отношение на социалната ангажираност. Придържането към диета, включваща в себе си богато разнообразие от хранителни вещества, също се смята, че действа благоприятно на състоянието.

Основните причини за дисфункциите в организма при физиологичното стареене могат да се дължат отчасти на повишаване на уврежданията на митохондрии, както и нарушено метаболизране на глюкозата. Проучва се дали същите промени се появяват в клетките на пациенти с късно настъпила Алцхаймерова деменция и как тези промени могат да се сравнят с нормалното стареене. Доказано е, че аномалиите при Алцхаймер са индивидуални, несвързани с възрастта, различни от тези при процеса на стареене. В заключение от проучванията се извеждат следните факти:

1. Честотата на заболяването се удвоява на всеки пет години след 65-годишна възраст. Диагностицират се 1275 нови случая годишно на 100 000 лица над 65 години. Изчислено е, че болестта на Алцхаймер засяга 30%-50% от всички хора до 85-годишна възраст.
2. Данните от проучвания на възрастни хора показват, че Алцхаймер не е непременно резултат на стареенето, но шансовете за тази диагноза след 85 години надхвърлят един на всеки трима.
3. Въпреки сравнително широкото разпространение сред възрастните хора, този вид деменция се счита за специфична болест, различна от нормалното остаряване.
4. Ранното откриване на болестта на Алцхаймер представлява само 5% от общите случаи. При по-голямата част от пациентите (90%- 95%) са на възраст над 65 години. Тъй като симптомите на болестта на Алцхаймер напредват бавно, много хора смятат, че проблемите с паметта се дължат на възрастта.

Докато ранното начало е резултат от генетични нарушения, то за късното начало няма специфични генни мутации, които да се свържат с унаследяване на заболяването. Проучена е една генна вариация в хромозома 19, която отговаря за производството на аполипопротеин Е (Apo Е). Той е един от факторите, свързвани с късното начало на болестта. Apo E се образува в централната нервна система, ролята му в патогенезата на заболяването не е напълно изяснена, но се предполага, че се свързва с бета амилоида и участва в преноса му. Аполипопротеинът се среща в три разновидности - Apo Е2, Apo Е3 и Apo Е4. Именно последният Е4 завишава риска от поява на Алцхаймерова болест, а Е2 намалява този риск, т.е. има защитно (протективно) действие.

Освен Apo Е, много други гени могат да повишат риск от развитието на болестта, но изглежда приносът им е по-малък в сравнение на Apo Е. Изучавани са изменения в хромозома 12, които също се свързват с късно настъпваща болест на Алцхаймер. В допълнение са изследвани рискови фактори, като хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия, алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, нива на физическа или умствена активност, нива на образование и експозиция на околната среда фактори, травми на главата.

Болестта на Алцхаймер се характеризира с атрофия на мозъка, причинена от серия невропатологични промени, включително загуба на неврони (нервните клетки), образуване на амилоидни плаки (патологично натрупване на бета амилоид) и поява на неврофибриларни възли (отлагане на тау протеин). Всичко това води и до токсични прояви в мозъка. Данните, получени чрез електронна микроскопия и имуноцитохимичен и биохимичен анализ на протеини от биопсии и аутопсии на болните, доказват, че нарушенията в хипокампуса и неокортексът е ранно събитие и основен структурен корелат на когнитивната дисфункция. От всички анализирани зони изглежда, че хипокампусът е най-тежко засегнат, докато окципиталната (тилна) кора е засегната най-малко. Повече за анатомия на мозъка може да бъде прочетено в статията:

• Главен мозък (encephalus)

Деменция при болестта на Alzheimer с късно начало може да засегне различните хора по различни начини, но най-често срещаният модел на симптоми започва с постепенно влошаване при запомнянето на нова информация. В ранните етапи най-често срещаният симптом е невъзможност да се придобият нови спомени, като например трудност при припомняне на наскоро научени факти. Симптомите на нормално стареене включват спад в уменията, включително ефективност на ученето, работна памет и скорост на мисълта.

Въпреки че увреждането на паметта е най-ранната промяна при Алцхаймер, разграничаването на ранната болест от нормалното стареене може да бъде трудно и вземането на решение за това, дали оплакването е свързано с нормалния процес на стареене или е предшественик на деменцията, е трудно. Затова най-ранно наблюдаваните симптоми често погрешно се смятат за свързани с възрастта или прояви на стрес. Признаци на болестта на Алцхаймер са:

• Загуба на памет, която нарушава ежедневните дейности
• Затруднения при планиране или решаване на проблеми
• Трудности при извършване на познати задачи у дома, на работното място или по време на свободното време
• Объркване за време или място
• Проблеми с разбирането и обработка на визуални изображения
• Срещане на трудности при подбор на подходящи думи в разговор или писане
• Изхвърляне на вещи без причина
• Намалена или лоша преценка в дадени ситуации
• Напускане на работа или прекратяване на социалните дейности
• Промени в настроението и личността
• Лицата могат да забравят членове на семейството и дори да халюцинират

С напредване на заболяването симптомите включват объркване, раздразнителност и агресия, промени в настроението, речеви нарушения, загуба на дългосрочна памет. Тъй като болестта прогресира, когнитивното увреждане се задълбочава и ежедневно отпадат на функциониращи до този момент умения. Възприето е, че поведенческите симптоми са показателни за късните стадии на Алцхаймер, но могат да се появят в началото на заболяването доста преди клиничната диагноза. Отпадането на паметовите запаси става по закона на Рибо. Последният твърди, че този вид амнезия (загуба на памет) протича в посока от забравяне на най-новите към по-стари спомени. Така болният не си спомня къде живее сега, но може да съобщи адреса си от преди 20 или 30 години.

Индивидуалната прогноза е трудна за оценка, тъй като продължителността на заболяването варира. Алцхаймеровата деменция се развива за неопределен период от време, преди да стане напълно изявена, и може да прогресира недиагностицирана в продължение на години. Средната продължителност на живота след диагностицирането е приблизително 7 години. По-малко от 3% от лицата живеят повече от 14 години след диагностицирането.

Налице е нарастващ стремеж към диагностициране на пациентите в най-ранния стадий на болестта, преди клиничната проява на деменция, за да се осигури ефективна лекарска намеса, която има за цел да забави значително уврежданията.

В днешно време болестта на Алцхаймер може да бъде диагностицирана с повече от 95% точност при пациенти чрез използване на комбинация от изследвания. Те включват внимателното снемане на анамнеза на пациенти и техните семейства и оценка на когнитивната функция чрез невропсихологични тестове. Използват се упражнения за изпитване на паметта, реакцията, мисълта, пресмятане на задачи, решаване на казуси.

Трябва да бъдат изключени други причини за деменция, като намалена функция на щитовидната жлеза, дефицит на витамини, инфекции, рак и депресия. Също така е от решаващо значение да се разграничи от други невродегенеративни деменции.

За потвърждение на диагнозата се използва ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) и компютърна томография (КТ). Те визуализират амилоидните плаки в мозъка. Могат да проследят хода на заболяването.

Конкретно лечение за деменция при болестта на Alzheimer с късно начало все още няма. Тестват се изпитателни лекарства, но до момента нищо не дава добър резултат. Одобрени за употреба са donepezil, galantamine, memantine, rivastigmine.Tе обаче облекчават само симптоматично.