Атрофия на мозъка

Церебралната атрофия е често срещана особеност на много от болестите, които засягат мозъка. Атрофията на всяка тъкан означава намаляване на размера на клетката, което може да се дължи на прогресивна загуба на цитоплазмени протеини. В мозъчната тъкан атрофията описва загуба на неврони и връзките между тях. Атрофията може да бъде обща, което означава, че целият мозък е с намалени размери, или може да бъде фокална, засягаща само ограничена област на мозъка и водеща до намаляване на функциите, които областта на мозъка контролира. Ако са засегнати мозъчните полукълба, съзнателното мислене и волевите процеси могат да бъдат нарушени.

Някои степени на мозъчно свиване се срещат естествено с възрастта. След като мозъкът завърши растежа и достигне максималната си маса на около 25-годишна възраст, постепенно губи маса с всяко десетилетие от живота, въпреки че степента на загуба е сравнително малка до 60-годишна възраст. Приблизително 0.5 до 1% от обема на мозъка се губи годишно. До 75-годишна възраст мозъкът е средно с 15% по-малък от този на 25 годишна възраст. Някои области на мозъка, като краткотрайната памет, са засегнати повече от други и мъжете губят повече мозъчна маса като цяло от жените.

Моделът и скоростта на прогресията на атрофия на мозъка зависи от заболяването. Болестите, които причиняват церебрална атрофия включват:

• травматично мозъчно увреждане
• болест на Алцхаймер, болест на Пик
• церебрална парализа, при която лезии (повредени области) могат да увредят моторната координация
• болестта на Хънтингтън и други наследствени заболявания, свързани с генетични мутации
• левкодистрофии, като болестта на Краб, които унищожават миелиновата обвивка
• митохондриални енцефаломиопатии като синдром на Kearns-Sayre, които пречат на основните функции на невроните
• множествена склероза, която причинява възпаление, увреждане на миелина и лезии в церебралната тъкан
• инфекциозни заболявания като енцефалит, невросифилис и СПИН, при които инфекциозен агент или възпалителната реакция към него унищожава невроните и техните аксони

Като цяло мозъчната атрофия (патологична загуба на тъкан) представлява нетния ефект от тъканно увреждане, както при множествена склероза. Точният механизъм, чрез който се проявява атрофия на мозъка, остава неразрешен. Аксоновата загуба при лезиите на бялото вещество вероятно допринася за атрофията на мозъка чрез два механизма: количеството тъкан, изгубена в самите лезии, и дегенерация по невроновите пътищата, свързани с лезиите. Някои изследвания са установили тясна връзка между бялото вещество, обема на лезията и обема на мозъка, други изследвания обаче показват, че тази корелация е скромна, което предполага, че отделни патологични процеси също допринасят за загубата на обем на мозъка.

Макроскопски процесът на атрофия на мозъка ангажира главно челните дялове. Гънките стават тесни, браздите се разширяват, мозъчният релеф се изглажда. Меките мозъчни обвивки са уплътнени, полупрозрачни, понякога пропити с течност.

Хистологично коровият слой е редуциран. Ганглийните клетки са малко на брой, при което липсват нисловите им гранулации, но в цитоплазмата им също има отложен липофусцин. В участъците, където невроните са загинали, се вижда разраснала глия.

Мозъчната атрофия, наблюдавана на фигура 1, предимно във фронталните и пареалните области, се характеризира със стеснени гири заедно с разширени сулци. Атрофията се дължи на деменция от типа на Алцхаймер (болест на Алцхаймер), която се характеризира с прогресивна загуба на умствени функции.