Остри и преходни психотични разстройства МКБ F23

За първи път остри и преходни психотични разстройства са описани в края на 19 век. Все още се обсъждат връзките между остри психози и шизофренични психози и психози с постоянни заблуди.

Групата от остри и преходни психотични разстройства се характеризират с 3 характерни черти, изброени по-долу в низходящ ред на приоритета:

• внезапна поява
• наличие на типични синдроми с полиморфни (променящи се) или шизофренични симптоми
• наличие на свързан остър стрес (стресови събития като тежка загуба, загуба на работа, психологическа травма)

Видовете остри и преходни психотични разстройства включват:

1. Остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми
2. Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми
3. Остро шизофреноформно психотично разстройство
4. Други остри предимно налудни психотични разстройства
5. Други остри и преходни психотични разстройства
6. Остро и преходно психотично разстройство, неуточнено

Началото на заболяването се проявява чрез очевидна промяна в обичайното психично състояние. Това се счита за остро, когато се появи в рамките на 48 часа или по-малко. То често показва по-добър резултат след лечение. Пълното възстановяване настъпва в рамките на 3 месеца, понякога и за по-кратък период (няколко дни или седмици). Въпреки това, малък брой пациенти развиват инвалидизиращи състояния.

Други форми на остра психоза се наблюдават както в големите, така и в развиващите се страни, с високо разпространение в Азия, Африка и Латинска Америка. Тези кратки психотични епизоди са синдроми, свързани с културата, често с незабавно ускоряване на стреса или неприятни житейски събития. Има дезорганизирано поведение, заблуди, мисловни нарушения, объркване и нарушения на настроението, обикновено с пълно възстановяване и без рецидив в едногодишен период. Информацията за тези културно-реактивни заболявания е спорна и се нуждае от повече клинични и епидемиологични изследвания.

Международни проучвания показват, че културните фактори могат да повлияят на хода и прогнозата на остри психотични разстройства. През 1979 г. Световната здравна организация сравнява хода на шизофренията, психотичната депресия, мания и други психози в различни култури. Някои автори предполагат, че краткотрайните психотични епизоди са израз на прекомерни механизми на защита или на индивидуална психологическа нестабилност.

Общите критерии за поставяне на диагноза остри и преходни психотични разстройства включват:

1. Налице е остра поява на заблуди, халюцинации, неразбираеми или непоследователни изречения. Времевият интервал между първото появяване на някакви психотични симптоми и разгръщането на клиничната картина не трябва да надвишава 2 седмици.
2. Разстройството не отговаря на симптоматичните критерии за маниен епизод, депресивен епизод или рецидивиращо депресивно разстройство.
3. Няма достатъчно доказателства за скорошно използване на психоактивни вещества, които да покриват критериите за интоксикация, нито зависимост или състояния на абстиненция.
4. Не трябва да има органично психично разстройство или сериозни метаболитни нарушения, засягащи централната нервна система.

Острите психотични синдроми изискват ранна хоспитализация в психиатрично отделение или в кризисен център. Решението за приемане в болница се взема, с цел да се направи внимателна физическа и психическа клинична оценка, да се отдели пациентът от неговата среда, да се осигури успокояваща обстановка и да се предотвратят самоубийствени или агресивни действия.

Целите на лечение са насочени към предотвратяване на агресивни прояви (суицидни намерения, афективни симптоми, възбуда, агресивно поведение, скандали и халюцинации). Стремежът е в посока намаляване на острите психотични симптоми, за потискане на причинните фактори и за установяване на ранен терапевтичен съюз с пациента и неговото семейство.
Изписват се медикаменти от вида на антипсихотичните лекарства. Някои лекари изчакват ден или два преди започване на лечението с невролептици, за да се елиминира евентуална органична причина (общо заболяване или разстройство със злоупотребата на вещества). Друг вариант са бензодиазепините. По-често обаче, антипсихотичното лечение започва веднага след уточняване на диагнозата след направени изследвания.

Изборът на антипсихотично лекарство зависи от опита на клинициста и клиничните характеристики. Второ поколение антипсихотични лекарства обикновено се предписват като лечение от първа линия. Те включват:

• Amisulpride
• Aripiprazole
• Olanzapine
• Quetiapine
• Risperidone
• Ziprasidon

Антипсихотичните лекарства от първо поколение (Chlorpromazine, Haloperidol) са втори избор или допълнителнение към терапията. В случаите на психоза, свързани с културата на болния, предписването на антидепресанти често се препоръчва като основно лечение.

Дозата може да се регулира от по-ниска и постепенно да се повишава, или да се коригира към стандартната доза след първата, т. нар. "натоварваща доза". Честото наблюдение за оценка на лекарствения отговор и нежеланите ефекти (екстрапирамидни странични ефекти, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти) е от съществено значение и може да са необходими корекции и профилактични медикаменти от друг клас (например антипаркинсонови лекарства).

Социотерапията (професионална или интензивна) и психотерапията са показани в зависимост от състоянието на пациента и неговата среда, с индивидуални, семейни или рехабилитационни грижи.

Ефективността на психофармакотерапията за остри и преходни психотични разстройства обикновено се проявява през първите 6 седмици, с подобрение на съня, нормализиране нивата на възбуда, отслабване на тревожността, елиминиране на заблудите и накрая изчезване на психотичните симптоми. Когато липсва възстановяване или подобрение, трябва да се промени подхода на терапията с друго антипсихотично лекарство или доза. Влошаването на симптомите, сериозните странични ефекти или лошия отговор на фармакотерапията могат да доведат до основните индикации за електроконвулсивна терапия.

Възможността за поява на психотични симптоми отново трябва да се има предвид по време на първите 2 години от проследяването. Фармакотерапията с ниски дози трябва да се поддържа 1-2 години след процеса на излекуване, профилактично. По време на това дългосрочно проследяване е необходима периодична оценка и ефективна клинична грижа с психотерапия.