Други остри и преходни психотични разстройства МКБ F23.8

Честотата на острите и преходни психотични разстройства варира от 3,9 до 9,6 на 100 000 души. Все още не е налице систематизирана клинична информация, която би предоставила окончателни указания за класифицирането на остри и преходни психотични разстройства. Освен това няма и конкретни проучвания, които да ръководят лечението на тези заболявания.

При липса на надеждна епидемиологична информация, други остри и преходни психотични разстройства се разглеждат като форма на "мини шизофрения", като че ли разстройството е отслабена форма на шизофренията. Съществуващите доказателства сочат, че острите и преходни психотични разстройства има слаба връзка с шизофренията. Те са диагностично нестабилни във времето. Различни оценки показват, че около 1/3 от пациентите с тази диагноза са я запазили за период от 3 до 12 години, като най-честата вторична диагноза е биполярно разстройство, а не шизофрения.

Към други остри и преходни психотични разстройства спада всяко друго остро психотично разстройство, за което няма данни за органична етиология и което не може да се отнесе към:

• остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми
• остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми
• остро шизофреноформно психотично разстройство
• други остри предимно налудни психотични разстройства
• остро и преходно психотично разстройства, неуточнено

Тук трябва да бъдат класифицирани и състояния на недиференцирана възбуда, ако няма повече информация за детайли от психичния статус на пациента, при условие, че може да се изключи органична причина.

Съществуват важни различия в епидемиологията на това заболяване от шизофрения. Те включват разпространение между половете (остри и преходни психотични разстройства имат превес над жените, докато равенството между половете е един от най-сигурно доказаните резултати в епидемиологията на шизофренията) и много по-добро ниво на функциониране, преди да се отключи болестта, както и по-успешни социални взаимоотношения.

Други отличителни белези включват:

• възрастта на първоначалната симптоматика — обикновено между 30-50 години
• развитието и продължителността на симптомите — остра или дори внезапна поява
• в повечето случаи изходът е благоприятен
• често се стига до рецидиви

Лечението има сериозни дългосрочни последици за страдащите от други остри и преходни психотични разстройства. Прилагат се антипсихотици (Haloperidol), които могат да предизвикат метаболитни нарушения и да намалят продължителността на живота, наред с много други странични ефекти. Приета практика днес е количеството на антипсихотиците да е в по-ниски дози. Макар и погледнато само няколко години назад, клиничните изпитвания са се концентрирали върху високи дози на медикамента, които да прекъснат психозата. За използването на по-оптимален вид лечение, трябва да се проведат допълнителни проучвания по отношение на самото заболяване, повлияването към медикаменти и прогнозата му. Към лечението успешно се прилага и психотерапия.