Остро и преходно психотично разстройство, неуточнено МКБ F23.9

Определението и класификация на острите и преходни психотични разстройства е въпрос на дебат и противоречие главно поради неясната си връзка с конвенционалните психози (т.е. шизофрения и маниакална депресивна психоза). Те представляват функционални психотични разстройства с остър начален момент, богата и променлива симптоматика, кратка продължителност и благоприятен изход.

Към остро и преходно психотично разстройство, неуточнено спадат кратка реактивна психоза и реактивна психоза. Все още няма системна клинична информация, която би дала сигурна насока за класификацията на острите психотични разстройства, а ограничените данни и клиничната традиция, които се налага да я заместят, не водят до създаването на понятия, които могат да бъдат ясно дефинирани и разделени едно от друго.

Кратката реактивна психоза е психотично разстройство с подчертано стресово състояние на болния. Представлява психиатричен термин за психоза, който може да се предизвика от изключително силно стресиращо събитие в живота на човек. Обикновено такива кратки психози продължават от 1 ден до 1 месец. Изявяват се със заблуди, речеви нарушения и халюцинации, като в крайна сметка болният се връща към нормално функциониране след приключване на психозата.

Кратката реактивна психоза обикновено е следствие на травмиращо живота събитие като развод или бездомност, но може да бъде предизвикана от всякакъв вид ситуации, които изглеждат катастрофални за засегнатото лице.

Сред такива стресови събития са:

• смъртта на любим човек
• професионална загуба като неочаквано изгубена сделка или безработица
• сериозни неблагоприятни промени в личния живот на пациента, като разпадането на семейството им чрез развод

Трябва да се подчертае, че това в никакъв случай не е изчерпателен списък от стресови житейски събития, защото събитията, които предизвикват кратка реактивна психоза, са склонни, поради индивидуалистичния характер на човешката психология, да бъдат изключително персонализирани. Кратката реактивна психоза може да бъде първата стъпка за някой към хронично психично разстройство, но само времето показва дали заболяването ще бъде кратко или през целия живот.

Otto Fenichel отбеляза, че такива кратки психотични разстройства са по-чести през Втората, отколкото в Първата световна война. Целта на лечението е да попречи на пациентите да наранят себе си или другите по време на психотичния епизод.

Познаването на концепцията за кратка реактивна психоза и нейните клинични характеристики е важно поради три основни причини:

• Първо, реактивната психоза е съществена диференциална диагноза на острата психоза.
• Второ, диагнозата на реактивната психоза има сериозни последици за нормалното функциониране на засегнатия, особено в дългосрочен план.
• Трето, тъй като реактивната психоза вече не заема отделна категория в последните международни психиатрични класификации, новото поколение психиатри може да не е запознато с нея.

Без емпатично разбиране на ситуацията на пациента и връзката между провокиращия фактор и клиничната картина, чрез разглеждане само на симптомите, диагнозата лесно би могла да бъде объркана с шизофрения, шизоафективна психоза или биполярно афективно разстройство. Реактивната психоза не може да се определи изцяло само със своите симптоми, тъй като при нея може да се появи почти цялата гама от психиатрична симптоматика. Индивидуалните симптоми са променливи. В резултат на това разграничаването на реактивната психоза от други психози трябва да се прави внимателно, като се отдава значение както на симптомите, така и на ситуации в живота, настъпили преди разгръщане на клиничната картина.

Лечението на остро и преходно психотично разстройство, неуточнено се провежда от психиатър. Прилага се комбинирано лечение - медикаментозни и психотерапевтично. Медикаменти на избор са невролептиците.