Остро шизофреноформно психотично разстройство МКБ F23.2

Това остро психотично разстройство трае по-малко от месец и е предимно с шизофреноподобни симптоми. Психотичните симптоми са разнообразни и стабилни, т. е. без бързи промени, без емоционални сътресения или объркване, рядко се изявяват с емоционална нестабилност.

Критерият за продължителност на симптомите е много важен. Ако първият епизод продължава повече от месец, той трябва да се разглежда като остро начало на шизофрения.

Към категорията на остро шизофреноформно психотично разстройство спадат остра (недиференцирана) шизофрения, кратко шизофреноформно разстройство, кратка шизофреноформна психоза, онейрофрения и шизофренна реакция.

Остра (недиференцирана) шизофрения се диагностицира, когато преди това здрав човек, обикновено млад възрастен, проявява все по-странно поведение през сравнително кратък период от време, обикновено около няколко седмици. Тя може да се изяви с халюцинации, ирационални убеждения и объркани мисли, т.е. нелогично или непоследователно мислене, от каквато и да е степен на тежест.

Най-честите симптоми на острата шизофрения са:

• слухови халюцинации (чуване на гласове, шумове или музика)
• чувство за преследване
• подозрителност
• липса на настроение

Всички те се наричат положителни симптоми на шизофрения. Не е задължително обаче да бъдат изявени заедно. При някои болни, част от тях липсват. Нарушението на настроението често придружава острата шизофрения и може да бъде от всякакъв вид, като депресия, тревожност, раздразнителност или еуфория. Емоционалните реакции често са неподходящи за обкръжението им — например смях на тъжни новини.

Като цяло, шизофреникът е ориентиран за време и място, но наличието на нерационални мисли може да ги накара да се чувстват объркани. По-висшите умствени разсъждения обикновено са нарушени и те често нямат представа за състоянието им. Изпитват трудност при планиране на дейности и организационни процеси.

Рандомизираните проучвания показват, че антипсихотиците намаляват положителните симптоми на шизофрения, като халюцинации, заблуди и подозрителност. Те успяват да повлияят около 70% от пациентите с шизофрения. Clozapine е по-ефективен за пациенти, които не се поддават напълно на лечение с други антипсихотици, но поради повишен риск от агранулоцитоза се използва в краен случай.

Краткото шизофреноформно разстройство се характеризира с наличието на симптоми на шизофрения, но се отличава от това състояние с по-кратката му продължителност между 1 и 6 месеца. За да се постави тази диагноза, трябва да се получи подробна история, като лекарят се фокусира върху следното:

• кога са започнали симптомите
• за първи път ли се случва
• запазено ли е функционирането на болния
• физическо здраве
• прием на някакви лекарства
• употреба на алкохол и други вещества
• фамилна анамнеза
• предишни епизоди (ако има такива)

Кратката шизофреноформна психоза е вид психично заболяване, което се характеризира с психоза и е тясно свързано с шизофренията. Шизофренията и шизофрениформите разстройства имат същите симптоми и съществени характеристики, с изключение на 2 ключови разлики: нивото на функционално увреждане и продължителността на симптомите.

Нарушенията в социалното, професионалното или академичното функциониране обикновено са налице при шизофрения, особено силно близо до момента на първоначално поставената диагноза, но такова увреждане може да не бъде налице при шизофреноформно разстройство. При шизофренно разстройство симптомите (включително продромални, активни и остатъчни фази) трябва да продължават най-малко 1 месец, но не повече от 6 месеца, докато при шизофрения симптомите трябва да присъстват минимум 6 месеца.

Основните симптоми както на шизофреноформно разстройство, така и на шизофрения могат да включват:

• заблуди
• халюцинации
• дезорганизирана реч
• неорганизирано поведение
• неспособност да се почувстват редица емоции
• неспособност за изпитване на удоволствие (анхедония)
• нарушена или намалена реч (афазия)
• липса на желание за формиране на връзки (асоциалност)
• липса на мотивация

При лечението на шизофреноформни разстройства се използват различни методи, включително фармакотерапия, психотерапия и други психосоциални и образователни процеси. Фармакотерапията е най-често използваната форма на лечение, тъй като психиатричните лекарства могат да действат бързо, за да се намали тежестта на симптомите и да се скъси тяхната продължителност. Използваните лекарства са до голяма степен същите като тези, използвани за лечение на шизофрения, с атипичен антипсихотик като обичаен избор на медикамент. Пациентите, които не отговарят на първоначалния избор, могат да бъдат пренасочени към друг атипичен антипсихотик, добавяне на стабилизатор на настроението като литий или антиконвулсант, или преминаване към типичен антипсихотик.

При избора на лечението, основните цели са минимизиране на психосоциалните последствия за пациента и поддържане на безопасността му. Подкрепата на близки и роднини също е от ключово значение за хода на заболяването. Практически всички видове индивидуална психотерапия се използват при лечението на шизофреноформното разстройство. В повечето случаи болните се повлияват бързо.

Тъй като шизофреноформното разстройство, като подвид на остро шизофреноформно психотично разстройство, има толкова бързо начало на тежки симптоми, пациентите понякога отричат своето заболяване, което също би ограничило ефикасността на проведените терапии. Поддържащи психотерапии като междуличностна психотерапия, и когнитивно-поведенческа терапия са особено подходящи за лечението на заболяването. Груповата психотерапия обикновено не е показана за пациентите, тъй като те могат да бъдат изложени на риск от влошаване, под въздействието на симптомите на пациенти с по-напреднали психотични разстройства.

Онейрофренията е халюцинаторно състояние, подобно на сън, причинено от няколко рискови фактора, като продължително лишаване от сън или лекарства. Тя често се бърка с остър случай на шизофрения, поради появата на халюцинации. Тежестта на това състояние може да варира от дереализация до масивни халюцинации и заблуди. Описана е за първи път през 50-те години на миналия век, но е проучена още през 60-те години. В съвременния свят не се разглежда като отделна нозологична единица.

Онейрофенията и шизофренията често се бъркат, въпреки че съществуват явни различия между тях. Имат и някои общи характеристиките, като объркано състояние и замъгляване на съзнанието, но без представяне на дисоциативни симптоми, които са типични за онейорофренията. Тя често започва с неспособност на болния да се съсредоточи върху нещо, докато началото на шизофренията е след травматично събитие. Смята се, че 50% от болните с шизофрения поне веднъж се сблъскват с онейрофренията.

Пациентите с онейрофрения са резистентни към инсулин и когато в организма им постъпи глюкоза, им отнема от 30% до 50% по-дълго време, за да се върнат към нормалната стойност на кръвната захар. Механизмът, по който се случва това, не е известен, но се предполага, че може да се дължи на присъстващ в кръвта инсулинов антагонист по време на психоза. Въпреки това, понастоящем няма известно лечение за онейрофренията.

Шизофреничната реакция е остаряла диагноза за симптомите на шизофрения. Терминът се е прилагал около 1911 г. от Adolf Meyer. Представял е група от неадаптивни нарушения, които според него се развиват в отговор на психосоциални стресори.