Индуцирано налудно разстройство МКБ F24

Индуцираното налудно разстройство, също известно като folie à deux, е доста рядко нарушение, характеризиращо се с наличието на подобни психотични симптоми при два или повече човека. Най-често симптомите са заблуди. Обикновено "първичният" случай, т.е. индивидът, който първо развива психотични симптоми, може да бъде разграничен от един или повече "вторични" случаи, при които симптомите са проявени. Folie à Deux е рядко заболяване на психичното здраве, което може да бъде трудно за диагностициране, но да се излекува успешно, когато се потърси професионална помощ.

Това разстройство се установява, когато двама души имат изключителна емоционална близост. Обикновено се наблюдава зависимост от второстепенния човек към основния. Някои характеристики, които са доказани при хора с индуцирано налудно разстройство, са срамежливост, изолация и ниско самочувствие. Хората с това разстройство могат да изглеждат нормални и обикновено функционират на стандартното си ниво в ежедневния живот.

Индуцираното налудно разстройство е изключително рядко заболяване и няма много информация по въпроса. Поради тази причина не е известно и статистически колко хора страдат от него. Не е известно какво причинява това разстройство, но е доказано, че един човек страда от психотично разстройство, а другият вярва в заблудата. Почти 100% от случаите включват лица в близки емоционални отношения, като съпруг и съпруга, братя и сестри, родители и деца. Това заболяване изключително рядко се наблюдава при хора, които нямат близка връзка. Изследванията показват, че няма начин да се предотврати това разстройство и е почти невъзможно да се предвиди дали човек някога ще го развие.

Предложени са различни класификации на folie à deux, за да се опише как налудната вяра се владее от повече от едно лице:

• Folie imposée е мястото, където доминиращ човек (известен като „първичен“, „индуктор“ или „принципал“) първоначално формира заблуждаващо убеждение по време на психотичен епизод и го налага на друго лице (известно като „вторичен“, „приемащ“ или „асоцииран”). Ако двамата са приети в болница поотделно, тогава заблудите в лицето с индуцираните вярвания обикновено се разминават без нужда от медикаменти.
• Folie simultanée описва ситуацията, в която двама души, за които се смята, че страдат от този вид психоза, влияят върху съдържанието на заблудите на другите, така че те стават идентични или поразително сходни.

Повечето хора синдуцирано налудно разстройство са пасивни по природа, могат да бъдат социално изолирани или да притежават зависими личностни черти. Общите характеристики на болни с индуцираното налудно разстройство са:

1. Възприемат заблудата от някой, с когото са в близко емоционално отношение и поддържат вярата на другия човек.
2. Нямат психотично разстройство и са относително здрави, но могат да имат по-ниско самочувствие или дори предразположение към психотично разстройство.
3. Човекът, който проявява заблудата, е по-често жена.
4. Проявява се най-вече при лица, които са в отношения с някой по-възрастен от тях.

Има и други условия, при които двама души споделят заблуда, но са още по-редки. Описани са и следните случаи:

• Folie à trios - заблудата се споделя от 3 души
• Folie à quatro- заблудата се споделя от 4 души
• Folie à famille - заблудата се споделя от цялото семейство
• Folie à plusiers - заблудата се споделя от мнозина, както в случая с култовете.

Справянето с индуцирано налудно разстройство може да бъде стресиращо и объркващо. Търсенето на подкрепа от други хора и търсенето на професионална помощ за себе си, може да бъде от полза. Важно е семейството и приятелите да разберат типа на разстройство колкото може по-обширно и да подкрепят любимия си човек. Не бива да се забравя, че това не се случва по избор на болния и той всъщност вярва в тази заблуда. Те не го правят, за да търсят внимание и това не е признак на слабост, а по-скоро сериозно заболяване, което трябва да бъде внимателно обработено с помощта на лицензиран специалист по психично здраве. Разделянето на двамата засегнати е най-добрият начин за лечение на това разстройство.

Понякога може да е трудно за специалиста дори да разпознае индуцирано налудно разстройство, защото засегнатото лице може да има относително здрав вид и изглежда, че действа „нормално“. Засегнатото лице може да стане тревожно или гневно, когато бъде предизвикано и следователно прегледът трябва да бъде направен с подкрепата на други хора.

Най-сигурното лечение за индуцирано налудно разстройство е разделянето на двамата болни. Доказано е, че когато човекът, който е бил повлиян, се отдели от основното лице и получи терапия, заблудата има тенденция да намалява. В някои случаи отлични резултати се постигат и само с отделяне на болния, без прием на медикаменти. Засегнатото лице би имало полза от терапия, за да провокира осъзнаване на състоянието и защо са повярвали в заблудата. Също така да работят върху други въпроси на зависимостта, самочувствието и придобиване на увереност. Семейната терапия също може да бъде полезна за подпомагане на цялото семейство в разбирането на причините за състоянието на близкия им, както и за по-добрата подкрепа на засегнатото лице.

Лекарството често се използва за подпомагане на болния с психотично разстройство да овладее симптомите си. Въпреки че обикновено не се използва за втория човек, понякога си заслужава да се обмисли дали другите техники работят достатъчно ефективно. Медикаменти като антипсихотици оказват добро влияние. Към тях се включват Haloperidol и Chlorpromazine (които се считат за антипсихотични лекарства от първо поколение). Тези лекарства трябва да се дават от психиатър и пациентът да се проследява отблизо.

Да живееш с индуцирано психично разстройство може да бъде много стресиращо за приятели и членове на семейството. Важно е всички да бъдат търпеливи, но също така и постоянни в лечението. Опитът да се разделят двамата заболели е най-полезен, но това може да бъде трудна задача поради близката емоционална връзка, която двамата споделят.