Патологично влечение към подпалване [пиромания] МКБ F63.1

Пироманията е рядко, патологично разстройство, характеризиращо се с умишлено и многократно подпалване на огън. Хората с пиромания са дълбоко очаровани от огъня и свързаните с него ефекти. След като са запалили пожар, те изпитват чувство на удовлетворение, освобождаване от създадено вътрешно напрежение или тревожност.

Разпространение

Пироманията може да засегне юноши и възрастни. Обикновено е по-често срещана при мъжете, отколкото при жените - въпреки че може да се прояви и при двата пола. Особено често се среща при хора, които нямат социални умения.

Пироманията може да се появи при деца, въпреки че подобни случаи са редки. Само малък процент от арестувани за палежи деца и тийнейджъри са истински пиромани. Често много деца или юноши експериментират, любопитни са да запалят огньове или да играят с кибрит. Това се счита за нормално развитие. Понякога се нарича „любопитство към огъня“.

Това разстройство на личността е много рядко срещано и недостатъчно проучено. Някои изследвания посочват, че само между 3% и 6% от хората в стационарни психиатрични болници отговарят на диагностичните критерии.

История

През 1800 г. се е считало, че патологично влечение към подпалване [пиромания] е свързано с морално безумие и неморално отношение, но не е била категоризирана като патологично нарушение на влеченията.

Причини

Въпреки че точната причина е неизвестна, пироманията често е свързана с други психиатрични състояния, като например нарушения в настроението или нарушения в употребата на вещества. Тъй като това е рядко състояние, не много проучвания са изследвали корените на пироманията. Някои изследвания оприличават пироманията и други нарушения на контрола на импулсите с поведенческите зависимости. Част от експертите предполагат, че може да има генетична връзка между такива състояния.

Мозъкът произвежда химични вещества, които влияят върху мислите, емоциите и действията. Без правилния им баланс се появяват проблеми с начина, по който хората мислят, чувстват или действат. При кои болни настъпва дефицит на част от веществата, докато при други са в прекомерно количество.

Спусъкът, който може да бъде наркотик или мисъл, може да причини промени в мозъчните химикали. Тези химически промени водят до желание да се направи нещо. Обикновено има връзка между правенето на нещо и получаването на добро усещане. При пиромания поривът е да се запалят пожари, дори и да са вредни. Мислите, които свързват огъня с добрите чувства, могат да се научат от неща, които са се случили, когато сте били млади, или от скорошни преживявания. Желанието на добрите чувства може да предизвика същото поведение и в бъдеще.

Запалването на пожари като цяло, без диагноза пиромания, може да има множество причини. Някои от тях включват:

1. Поставена диагноза друго състояние на психичното здраве, като например нарушение в поведението.
2. История на злоупотреба или пренебрежително отношение в детството.
3. Злоупотреба с алкохол или наркотици.
4. Дефицит в социалните умения или интелигентност.
5. Генетична предразположеност.

Характерно за пироманията е запалване на пожари с честота на всеки 6 седмици. Симптомите могат да започнат през пубертета и да продължат до или през зряла възраст. Някои изследвания сочат, че болните с пиромания получават емоционално удовлетворение след подпалването, но също така може да изпитат вина или страдание след това, особено ако се борят със заболяването си.

Самото запалване на огъня не твърди веднага, че човек е пироман. Тя може да бъде свързана с други състояния на психичното здраве, като:

• други нарушения на контрола на импулсите, като патологичен хазарт
• разстройства на настроението, като биполярно разстройство или депресия
• личностни разстройства
• нарушения в употребата на вещества

Симптоми

Отличителна черта на симптомите на пиромания е подпалването, за да се облекчи обсесивният импулс. Обикновено, преди да запали огън, човек с пиромания изпитва интензивно желание и емоционално претоварване. Това в много отношения е подобно на обсесивното желание за употреба на наркотици от хора с нарушения в употребата на вещества. След като се запали огън, усещанията варират от непреодолимо облекчение до силно удоволствие.

Признаците на пиромания включват:

1. Притежаване на прекомерно или ненужно количество кибрит или запалки.
2. Изгаряне на дупки в тъкани и килими.
3. Изгорени парчета хартия или друг материал в кофи за боклук в близост до болния.
4. Човек с пиромания може да изглежда обсебен от пожари и борбата с тях, често посещава пожарните служби, наблюдава пожари, помага след пожар и дори поставя фалшиви пожарни аларми.

В повечето случаи тези инциденти се предхождат от сериозно натрупване на стрес или тревожност. За пироманиите актът за унищожаване на нещо чрез огън служи за незабавно освобождаване на този стрес. В резултат на химичните промени, които настъпват в мозъка, поведението става донякъде пристрастяващо и непрекъснато болните използва този метод за облекчаване на стреса или тревожността.

Диагностика

Патологично влечение към подпалване [пиромания] рядко се диагностицира, отчасти поради строгите диагностични критерии и липсата на изследвания. Освен това рядко хората активно търсят помощ.

Понякога пироманията се диагностицира, когато човек постъпи за лечение на различно състояние, като например разстройство на настроението – депресия. По време на лечението, специалистът по психично здраве може да потърси информация за личната история или симптомите, от които човек страда, и точно тогава открива палежите като патологични. Оттам те могат допълнително да преценят дали лицето отговаря на диагностичните критерии за пиромания.

Диагностичните критерии за пиромания включват:

• Възприемане на огъня като атракция.
• Умишлено подпалване на повече от един пожар.
• Хората се чувстват развълнувани точно преди да запалят огън, а след пожара чувстват облекчение или удоволствие.
• Запалването на огъня не се извършва за парична печалба или подобряване на обстоятелствата, за прикриване на престъпна дейност, за изразяване на гняв или отмъщение или в резултат на заблуда, халюцинация или нарушена преценка.
• Предизвикването на пожар не се обяснява по-добре с маниакален епизод или друго разстройство.

Лечение

Подходящото лечение на пиромания варира в зависимост от възрастта на пациента и сериозността на състоянието. За деца и юноши лечението обикновено е представено от сеанси на когнитивно-поведенческа терапия, при които се разучава ситуацията на пациента, за да се установи какво може да е причинило това импулсивно поведение. Многократните терапевтични сесии обикновено помагат за успешното възстановяване.

Пироманията може да стане хронична, ако не се лекува, така че е важно да се потърси помощ. Това състояние преминава в ремисия при правилно лечение.

Няма конкретно лечение, което лекарите да предписват на пиромани. То варира в зависимост от случаите. Може да отнеме време, за да се намери най-подходящата терапевтична комбинация за конкретния случай. Опциите включват:

• когнитивно-поведенческа терапия
• антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин
• лекарства против тревожност (анксиолитици)
• антиепилептични лекарства
• атипични антипсихотици
• литий

Трябва да се предприемат и други важни стъпки, които подпомагат основната терапия. Някои мерки за лечение включват:

• обучение на родители
• специално обучение за решаване на проблеми
• тренировки за релаксация
• сенсибилизация
• противопожарна безопасност и профилактика
• индивидуална и семейна терапия

Прогноза

Възстановяването при юноши и деца, страдащи от патологично влечение към подпалване [пиромания], зависи от околната среда или от отделните фактори в нея, но като цяло е положителна. Тя е по-трудна за лечение при възрастни, често поради липса на сътрудничество от страна на пациента. Лечението обикновено се състои в прилагане на медикаментозна терапия за предотвратяване на стрес и емоционални изблици в допълнение към дългосрочната психотерапия. При възрастните обаче процентът на възстановяване обикновено е нисък, а ако се възстанови, обикновено отнема по-дълъг период от време.