Изследване на растежен хормон

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на растежен хормон (РХ) е лабораторен тест, чрез който се измерва нивото на този хормон в кръвта.
Хормонът се среща още под названията соматотропен хормон (СТХ) или соматотропин.

Растежният хормон се произвежда в предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофиза). Той отговаря за растежа на костите, както и за белтъчната и въглехидратна обмяна в тялото.

Соматотропинът стимулира растежа на всички тъкани в организма (както на костите и хрущялите, така и на меките тъкани), с изключение на мозъка.
В резултат на това се получава пропорционално увеличаване на размерите на тялото.

В детска възраст СТХ стимулира преди всичко удължаването на костите, а след пубертета — удебеляването им.

При недостиг на РХ в детската възраст се оформят дребни индивиди (нанизъм), които са с нормални пропорции на тялото и с нормално умствено развитие.
Повишената секреция на растежен хормон по време на детството може да доведе до много висок ръст — гигантизъм.

При възрастни, производството на големи количества растежен хормон от доброкачествен тумор на хипофизната жлеза (аденом) може да доведе до разрастване на костите на лицето, ръцете, краката.
Това състояние се нарича акромегалия.

РХ е анаболен хормон.
Той действа на белтъчната обмяна индиректно (чрез IGF-1 — инсулиноподобен растежен фактор-1).

Соматотропинът улеснява навлизането на аминокиселините в клетките, потиска тяхното разграждане и стимулира синтезата на протеини.

Действието на РХ върху въглехидратната обмяна е общо взето противоположно на това на инсулина.
Соматотропният хормон затруднява навлизането на глюкоза в мускулните и в мастните клетки. Допуска се, че това действие на РХ е директно.
Посредством IGF-1, растежният хормон потиска гликолизата (процесът на разграждане на молекулата на глюкозата) и стимулира гликонеогенезата (процес на синтез на глюкоза) в черния дроб.

Соматотропният хормон действа директно върху мастните клетки и засилва липолизата (разграждане на мазнините), което води до намаляване на мастните депа в организма.

Секрецията на растежен хормон се повлиява главно чрез промяна в секрецията на соматолиберин (хормон, стимулиращ секрецията на соматотропин) и най-вече на соматостатин (хормон, потискащ секрецията на растежен хормон) от хипоталамуса.

Върху секрецията на соматотропин оказват влияние редица други хормони (грелин, полови хормони, глюкагон, тироксин, кортизол и други).

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Изследването на растежен хормон се провежда в някой от следните случаи:

• При съмнение за отклонение в ръста на дете, за да се докаже гигантизъм или хипофизарен нанизъм (джудже);
• Да се провери дали възрастен страда от акромегалия.
  Това състояние обикновено се дължи на тумор (аденом) на хипофизната жлеза;
• При симптоми и признаци на остеопороза;
• Да се проследи ефекта от лечение с растежен хормон;
• В пробите за допинг при спортисти;

• Уголемяването на крайниците преди всичко на ширина — постепенното сменяне на номера на обувките, пръстените, размера на ръкавиците;
• Промяната във външния вид и особено чертите на лицето:

• Постоянно и обилно изпотяване, което е и важен белег за активността на заболяването;
• Кожните пори стават широки и придават на кожата вид на „портокалова кора“;
• Гласът става груб с нисък тембър;

Необходима ли е предварителна подготовка

Преди изследването на растежен хормон е необходимо:

• Да не спортувате 10-12 часа преди теста;
• Да не се храните в продължение на 10 часа;
• Непосредствено преди провеждане на изследването (вземане на кръв) да полежите и да релаксирате 30 минути;

Приемът на някои лекарства може да повлияе на резултатите от изследването.
Такива лекарства са:

• кортикостероиди;
• естрогени;
• противозачатъчни;

Ето защо, ако приемате някакви медикаменти, трябва да съобщите на Вашия лекар, независимо дали са по рецепта или не.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати, обърнете се към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването

Нивата на СТХ в кръвта могат да се променят много бързо, което налага в някои случаи да се изследват повече от един път в един или различни дни.

За целите на изследването се налага еднократно или неколкократно вземане на кръв от медицински специалист:

• Вземане на кръвна проба

Най-надеждният метод за поставяне на диагнозата е определянето на серумните концентрации на растежния хормон в хода на стимулационни тестове:

• Към момента „златният стандарт“ е тестът с инсулинова хипогликемия:
  Извършва се чрез приложение на бързодействащ човешки инсулин.
  Нивата на РХ и на плазмената глюкоза се проследяват неколкократно до 120-та минута след инжектирането на инсулина. Стойността на глюкозата трябва да спадне под 2.2 mmol/l (хипогликемията е един от най-мощните стимули за секрецията на РХ).
  Ако максималните (пиковите) стойности на соматотропен хормон в хода на теста са под 5.1 μg/l (микрограма на литър), това означава, че е налице недостатъчна секреция на СТХ.
• Комбиниран тест с рилийзинг (освобождаващ) хормон на РХ и аргинин:
  Релийзинг хормона е най-силният стимулатор на соматотропиновата секреция.
  Тестът има много висока диагностична стойност и в някои лаборатории се използва рутинно в клиничната практика, дори като първо средство за диагностика.
  Основното ограничение при прилагането му е високата цена.
• Друга диагностична възможност се явява глюкагоновият тест, който е равностойна алтернатива на инсулиновата хипогликемия и на теста с релийзинг хормон и аргинин.
  Провежда се чрез подкожно или мускулно приложение на глюкагон. Нивата на РХ се проследяват в продължение на 3-4 часа поради по-бавната стимулация на соматотропин.
• Друг показател, който се използва, е инсулиноподобния растежен фактор 1 (ИРФ-1, IGF-1).
  Той има относително дълъг плазмен полуживот и служи като показател за секрецията на РХ, неутрализирайки влиянието на пулсативната му секреция.
• Друго изследване, което се прилага, е глюкозо-толерантен тест:
  Нивата на растежния хормон се измерват 60 минути след прием на 75 грама глюкоза, като акромегалията се изключва, ако нивата на растежния хормон са под 1 ng/mL (нанограма на милилитър).
  Повишението на нивата на РХ след пероралното обременяване с глюкоза, в комбинация с клиничната картина, прави много вероятна диагнозата акромегалия.

Какво ще усещате по време на изследването

Пробата от кръв за изследване на растежен хормон се взема от вена на ръката.

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв, ще намерите при:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждането на изследването

При вземане на венозна кръв за изследване на соматотропин съществува минимален риск от възникване на някои усложенения:

• Рискове при вземане на кръв

Резултати от проведеното изследване

При изследването на растежен хормон се измерва нивото на този хормон в кръвта.

Нормални стойности:

Нормалните стойности могат да варират между различните възрасти и лаборатории.

Нивата на растежния хормон в кръвта могат да се променят при:

• физически упражнения;
• по време на сън;
• след емоционален стрес;
• диета;

Нормални стойности на растежен хормон:

• Мъже: < 5 ng/mL (или < 220 pmol/L)
• Жени: < 10 ng/mL (или < 440 pmol/L)
• Деца: < 20 ng/mL (или < 880 pmol/L)

Отклонения от нормата:

Повишените нива на растежен хормон могат да се дължат на:

• Гигантизъм;
• Акромегалия;
• Ектопична секреция (най-често от тумор на стомаха, паращитовидните (околощитовидните) жлези, белия дроб);
• Синдром на Ларон;
• Хронична бъбречна недостатъчност;
• Хиперпитуитаризъм;
• Хипогликемия;
• Алкохолизъм;
• Посттравматични и следоперационни състояния;
• Прием на различни препарати като:
  • инсулин;
  • кортикотропин;
  • глюкагон;
  • естрогени;
  • норадреналин;
  • допамин;
  • серотонин;
  • бета-блокери;
  • бромокриптин;

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха възпрепятствали изследването на соматотропен хормон (СТХ) или биха могли да доведат до неточни резултати, включват:

• Прием на някои медикаменти — амфетамини, кортикостероиди, инсулин, естрогени;
• Ниска кръвна захар;
• Затлъстяване;
• Прием на жълт кантарион;