Овариална дисфункция, неуточнена МКБ E28.9

Яйчникът е репродуктивен и ендокринен орган. Всеки месец координирани хормонални и яйчникови морфологични промени се осъществяват и освобождават зряла яйцеклетка, която е готова за оплождане. Прекъсването на този процес може да доведе до ановулация и дефицит на стероидни хормони, отделени от яйчниците. Всеки месец в репродуктивна възраст, в тялото на жената настъпват редица промени, които го подготвят за възможна бременност. Тази серия от хормонално предизвикани събития се нарича менструален цикъл.
По време на всеки менструален цикъл се развива и освобождава зряла яйцеклетка, лигавицата на матката набъбва. Ако не настъпи бременност, маточната лигавица се отлющва и се отделя с цикъла. След това процесът започва отначало.
Менструалният цикъл протича в 4 фази:

• менстуална фаза
• фоликуларна фаза
• фаза на овулация
• лутеална фаза

Допълнителна информация относно менструалния цикъл може да прочетете на:

• Циклични промени в яйчниците

Овариална дисфункция, неуточнена се нарича още овариална недостатъчност. Двете важни фунции на яйчниците - развитие и узряване на ооцитите и образуването на естроген и прогестерон - са нарушени при това състояние.

С напредване на възрастта намалява на броя на яйчниковите фоликули, настъпват менструални нарушения, хормонален дефицит на яйчниците, ановулация, намалена фертилност и накрая пълно и необратимо прекратяване на менструацията. Процесът се нарича менопауза и настъпва обикновено около 51-годишна възраст. Състоянието е физиологично.

Овариалната дисфункция е невъзможност на яйчниците да функционират нормлано преди 40-годишна възраст. При жени на възраст над 40 години, очакваното физиологично намаляние на яйчниковата функция на яйчниците се нарича перименопауза или менопаузален преход.

Като определение, според СЗО, овариалната недотатъчност на яйчниците може да бъде причинена от първично увреждане на яйчника, но може да възникне и в резултат на вторични причини.

Овариалната недостатъчност се счита за първична, когато яйчниците не функционират нормално в отговор на подходяща гонадотропна стимулация от хипоталамуса и хипофизата. Първична овариална недостатъчност е състояние, характеризиращо се с аменорея, хипоестрогенизъм и повишение на серумните нива на гонадотропните хормони - лутеинизиращ хорнон (ЛХ) и фоликулостимулиращ (ФСХ), при жени под 40-години.

Вторична овариална недостатъчност се нарича тази, при която хипоталамусът и хипофизата не успяват да осигурят адекватна стимулация на яйчника.

Като цяло могат да се разграничат четири основни форми на овариална недостатъчност:

1. Първична овариална недостатъчност - нарушенията са в самия яйчник.
2. Хипофизарна яйчникова недостатъчност - причината е в аденохипофизата, която не произвежда достатъчно гонадотропни хормони.
3. Хипоталамична яйчникова недостатъчност - причината е в хипоталамуса, нарушения в синтеза на GHRH.
4. Хиперандрогенемична недостатъчност на яйчниците - причината е твърде високото ниво на андрогени, което от своя страна може да се дължи също на няколко причини.

1. Първична овариална недостатъчност - съществува, когато има твърде малко или няма никакви фоликули. Често първичната яйчникова недостатъчност се унаследява, напремер тя може да бъде хромозомна аберация. Тези нарушения водят до невъзможност за производството на функционални ооцити. Морфологично се появяват върху повърхността на яйчника нишки съединителна тъкан. Аномалиите, които водят до дисфункция на яйчниците са синдром на Turner, синдром на чупливата хромозома.
Друг начин, по който възниква първичната овариална недостатъчност, е нарушение в овулацията. Първоначално яйчниците са нормални и функционални. Причината за увреждането на фоликулите може да бъде външно влияние като радиация, химиотерапия, инфекция на яйчниците и фалопиевите тръби (аднексит), тютюнопушене. Някои автоимунни заболявания също могат да доведат до увреждане на яйчниците. Такива са ревматоиден артрит, инсулинозависим захарен диабет, болести на щитовидната жлеза, системен лупус еритематозус. Овариалната дисфункция може да бъде причинена и от тумори. В някои случаи обаче не може да се установи точната причина за увреждане на яйчниците.

2. Яйчникова дисфункция, в резултат на нарушения в хипофизата.
Хипофизарната овариална недостатъчност може да се дължи на няколко причини. От една страна може да се дължи на възпалителен процес - туберкулоза, сифилис. От друга - някои тумори могат да доведат до разстройство в хипофизната жлеза. Такива са аденом, пролактином и краниофарингеом. Тези заболявания водят до нарушения в секрецията на хипофизата - хормоните се отделят в твърде малко, или твърде голямо количество. Важна причина за яйчникова дисфункция е наличието на пролактином. Това е тумор, отделящ в голямо количество хормона пролактин. Хормонът пролактин отговаря за развитието на млечната тъкан по време на бременност и производството на кърма през периода на лактация. Голямото количество пролактин може да попречи на овулацията и да доведе до аменорея. Хиперпролактинемията засяга жени в репродуктивна възраст.
Повишената концентрация на пролактин в кръвния серум причинява много нарушения във функцията на половите жлези. Това води до дисбаланс в секрецията на GnRH и ЛХ, което води до хипоестрогенизъм.

3, Хипоталамична яйчникова недостатъчност - хипоталамусът освобождава твърде малко GnHR. Той е хормон, който отговаря за отделянето на гонадотропните хормони - фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон. Причината за разстройството на хипоталамуса могат да бъдат различни.

4. Хиперандрогенемична недостатъчност на яйчниците- при някои други нарушения - повишеното количество на андрогените е причина за нарушена функция на яйчниците. 

Това може да се случи в случай на:

• синдром на поликистозните яйчници
• хиперандрогения

Хиперандрогенията, представлява заболяване, при което се наблюдават повишени нива на андрогени в женския организъм.

Патогенезата се изразява в това, че под влияние на андрогените се удължава фазата на растеж на косъма. При хиперандрогения се наблюдава хирзуитизъм.

Клиничната картина при хиперадрогения се изразява с хирзуитизъм, нежелано окосмяване по лицето.

Други симптоми, които могат да се наблюдават са акне, алопеция, клиторомегалия, промени в гласа, атрофия на гърдите, аменорея, менструални нарушения - олигоменорея, аменорея.

Съществено значение за диагнозата имат определянето на нивата на общ тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат, 17-хидроксипрогестерон. Образните изследвания като КТ, ЯМР, ехография също могат да имат голямо значение.

Лечението на хиперандрогенията може да бъде консервативно (хормонални препарати) или оперативно.

Към овариална дисфункция, неуточнена принадлежат още следните състояния:

• Хиперестрогения - представлява състояние, при което се наблюдава прекомерна продукция на естрогени в женския организъм.

Причини могат да бъдат фоликуларни кисти, яйчниковите тумори, нарушения в хипофизата, нарушения засягащи хипоталамуса, екзогенен внос на естрогенни хормони.

Клиничната картина при хиперестрогения се изразява с менструални нарушения, липса на овулация, стомашно-чревни нарушения, тахикардия, нарушения във функцията на отделителната система и други.

Други прояви, които могат да се наблюдават са акне, алергии, раздразнителност, депресия, задръжка на вода, мускулни болки, понижено либидо, безсъние и нощно изпотяване.

За диагнозата значение имат клиничната картина, хормоналните изследвания, ендометриална биопсия, кюретаж, ехография, КАТ, ЯМР.

Лечението при хиперестрогенията зависи от причината.

• Овариална хиперфункция - представлява заболяване, при което се наблюдава прекомерна продукция на стероидни хормони от яйчника. Различават се овариалната хиперфункция с прекомерно производство на естрогени (хиперестрогенизъм), прогестерон (хиперлутеинизъм) или андрогени (хиперандрогенизъм).

Овариалната хиперфункция с прекомерна продукция на естрогени (хиперестренизъм) е сравнително рядко срещано заболяване. При него се различават първичен, вторичен и третичен хиперестренизъм.

Причини за овариалната хиперфункция с прекомерна продукция на естрогени могат да бъдат фоликуларни кисти, абнормна естрогенна продукция са яйчниковите тумори, нарушения засягащи хипофизната жлеза (тумори), нарушения засягащи хипоталамуса.

Клинично високите нива на естрогените предизвикват менструални нарушения, липса на овулация, стомашно-чревни нарушения, тахикардия, нарушения във функцията на отделителната система, миоми на матката.

Овариална хиперфункция с прекомерна продукция на прогестерон (хиперлутеинизъм).

Причини за абнормната продукция на прогестерон са перзистенция на жълтото тяло, кистите на жълтото тяло и други. Друга причина за абнормната продукция на прогестерон може да бъде въображаемата бременност. Това състояние се наблюдава при жени, които много искат дете и желаят силно да забременеят.

Високите нива на прогестерон предизвикат менструални нарушения като олигоменорея или аменорея, както и гастроинтестинални нарушения изразяващи се предимно в гадене, повръщане и болки в корема.

За да се постави диагнозата овариална дисфункция, неуточнена е необходимо да се проведат следните изследвания:

• Тест за бременност - трябва да бъде първия тест, който трябва да бъде проведен на жена в репродуктивна възраст.
• Измерването на серумното ниво на ФСХ е основното проучване за установяване на диагнозата след изключване на бременността.
• Измерването на серумния ЛХ е толкова важно. В повечето случаи на спонтанни. ФСХ е по-висока от ЛХ. Ако е налице автоимунен оофорит, ФСХ може да бъде само леко повишен, понякога под границата от 40 μIU/mL, докато ЛХ е значително повишен.

Необходим е паралелен тест на серумен естрадиол. Като правило серумният естрадиол е нисък при жени с овариална дисфункция. Комбинацията от ниски нива на естрадиола и високи гонадотропини определя първичната овариална недостатъчност.
Други изследвания, които могат да изяснят етиологията на овариалната недостатъчност са:

• Кариотипизиране - изследването би трябвало да се извършва като рутинна оценка на яйчниковата недостатъчност.
• Антиовариални антитела - до сега не съществуват надеждни, специфични тестове за диагностициране на автоимунна овариална недостатъчност. Различните анализи на яйчниковите антитела са с малка диагностична стойност, поради проблеми с чувствителността и специфичността им. Наличието на друго автоимунно ендокринно или неендокринно заболяване традиционно се използва като аргумент за автоимунната етиология на овариалната недостатъчност.
• гинекологичен преглед, включително ехография на малък таз

Лечението на заболяването включва хормонална терапия, възстановяване на фертилитета и овладяване на симптоматиката. При наличие на туморни формации се налага оперативно лечение.