Аденом

Аденомът е доброкачествен тумор на епителната тъкан с жлезист произход, жлезисти характеристики, или и двете. Аденомите могат да растат от много жлезисти органи, включително надбъбречните жлези, хипофизна жлеза, щитовидна жлеза, простата и други. Някои аденоми растат от епителна тъкан в не жлезисти области, но експресират структурата на жлезистата тъкан (както може да се случи в семейната полипоза на дебелото черво). Въпреки че аденомите са доброкачествени, с течение на времето те могат да се трансформират, за да станат злокачествени, в който момент те се наричат аденокарциноми. Повечето аденоми не се трансформират. Но дори и когато са доброкачествени, те имат потенциал да причинят сериозни усложнения, като компресират други структури (масов ефект) и произвеждат големи количества хормони по нерегулиран начин, който не зависи от обратната връзка (причинявайки паранеопластични синдроми). Някои аденоми са твърде малки, за да се видят макроскопично, но все пак могат да причинят клинични симптоми.

Аденомите могат да водят началото си от ендокринни или екзокринни жлези или от лигавиците на органи като тубуларни аденоми, разрастващи най-често от лигавиците на червата, ендометриума, стомаха и други.

Аденоматозната пролиферация се характеризира с различни степени на клетъчна дисплазия (атипия или загуба на нормална диференциация на епитела), неправилни клетки с хиперхроматични ядра, (псевдо) стратифицирани ядра, ядърца, намалена мукосекреция и митоза. Архитектурата може да бъде тубуларна, вилозна или тубуло-вилозна. Основната мембрана и мускулната лигавица са непокътнати.

Микроскопски аденом е съставен от структури, присъщи на органите, от които произхождат, но показват леко или умерено изразен тъканен атипизъм като неправилно разположение на жлезните ацини, липса на изходни канали, нарушена функционална способност и други. Много съществен белег за доброкачествения характер на аденома е запазената базална мембрана на жлезистите структури, тапицирани с еднороден епител. Те се отличават с голямо разнообразие в хистологичната им картина. Туморният паренхим може да показва различни стадии на диференциация на жлезистите елементи. Той може да бъде представен под форма на:

• Трабекули - епителни повлекла, без оформен лумен. Такъв аденом се означава като трабекуларен.
• Ацинозен или алвеоларен аденом - образуване на жлезни ацини.
• Тубуларен аденом - каналчести образувания (фигура 1).
• Папиларен аденом - при него най-често са налице папиларни разраствания към лумена на жлезите.
• Крибриформен аденом - при него се формират вторични лумени.

Съотношението между стромата и паренхимът е различно. В някои органи, например млечната жлеза, стромата и паренхима обикновено разрастват едновременно като неопластични. Такива хистологични варианти са известни като фиброаденоми. В едни случаи съединителната тъкан разраства равномерно, концентрично около каналчетата, без да ги деформира - периканаликуларен фиброаденом, в други случаи разрасналата съединителна тъкан притиска и деформира млечните канали, те придобиват неправилна звездовидна или цепковидна форма, но със запазена базална мембрана - интраканаликуларен фиброаденом. Ако аденомът е съставен само от каналчести и жлезисти образувания, се означава като чист аденом.

При развитието на вторични промени в стромата - хиалинизация, слузна дегенерация, хрущялна метаплазия, аденомът показва изразен полиморфизъм и е известен като плеоморфен аденом (фигура 2). Такъв характер имат аденомите на слюнчените жлези.

Туморният паренхим също може да има различни морфологични и функционални прояви. Поради липсата на изходни канали в гландуларните структури се натрупва секрет и води до кистично разширени жлези - кистаденоми. В някои случаи кистичните формации са съчетани с папиларни разраствания на епитела - те са известни като папилиферни цистаденоми. При налична слузна секреция аденомите са описани като муцинозни аденоми и муцинозни кистаденоми. Такъв характер имат най-често аденомите на яйчниците.

В тази статия ще бъде разгледан по-подробно паратироидния аденом. Той е част от спектъра на паратироидно пролиферативно нарушение, което включва паратироидна хиперплазия, паратироиден аденом и паратироиден карцином. Пациентите обикновено имат данни за първичен хиперпаратиреоидизъм с повишени нива на серумния калций и повишени нива на серумните паратироидни хормони. Хиперпаратиреоидизмът се разделя на първичен, вторичен и третичен хиперпаратироидизъм. Повечето паратироидни хиперплазии са резултат от вторичен хиперпаратироидизъм, дължащ се на бъбречно заболяване. Третичният хиперпаратироидизъм е автономната секреция на паратиреоидния хормон при установяване на продължително бъбречно заболяване, което води до хиперкалцемия. До 85% от първичния хиперпаратиреоидизъм се причинява от паратиреоиден аденом, последван от първична паратироидна хиперплазия (15%) и паратиреоиден карцином (5%).

Паратироидният аденом е доброкачествен тумор на паращитовидната жлеза. Той обикновено причинява хиперпаратиреоидизъм. Има много малко съобщения за паратироидни аденоми, които не са свързани с хиперпаратиреоидизъм. Паратироидните аденоми се причиняват от мутации в ДНК на паратиреоидните клетки. Тези мутации дават предимство за пролиферацията или преживяемостта за засегнатите клетки над другите нормални клетки. Като последица от това предимство, потомците на една отделна паратироидна клетка, се подлагат на клонова експанзия, за да се получи аденом.

Паратироидните аденоми обикновено са добре очертани и изолирани, въпреки че по изключение могат да бъдат лобулирани или мултинодуларни. В периферията може да има тънък ръб на компресирана паратироидна тъкан (фигура 3). За разлика от нормалната паращитовидна жлеза, разпръснатите мастни клетки отсъстват или са слаби.

Туморните клетки образуват твърди листове, ацини, фоликули и микроцисти, преминаващи през деликатна капилярна или синусоидална мрежа. Туморните клетки са многоъгълни и цитоплазмата може да бъде чиста, еозинофилна или оксифилна. Ядрата обикновено са тъмни, кръгли и еднакви, но някои разпръснати ядра могат да бъдат големи, хиперхроматични (фигура 4). Митотичните фигури са много редки или липсват. Нодуларни фокуси, които съдържат субпопулации на клетки с по-висок пролиферативен индекс, понякога се наблюдават в тумора. Рядко туморни клетки могат да приемат фоликуларен външен вид.

Може да възникне фиброза, кръвоизлив или инфаркт. Не трябва да има коагулативна туморна некроза, която, ако съществува, би трябвало да предизвика силно подозрение за паратироиден карцином. Кистичната промяна е особено честа при паратироидните аденоми. Може да възникне хеморагичен инфаркт и да доведе до спонтанна ремисия на хиперпаратиреоидизъм. Редки случаи могат да имат лимфен инфилтрат в периферната част под формата на лимфоидни фоликули или в паренхим под формата на изолирани клетки. Не често може да се открие интрафоликуларен или интерстициален амилоид.