Инфаркт

Инфарктът е тъканна смърт (некроза) поради недостатъчно кръвоснабдяване на засегнатата област. Тя може да бъде причинена от запушване на артериите, разкъсване, механично компресиране или вазоконстрикция.

Инфарктът възниква в резултат на продължителна исхемия, която представлява недостатъчна доставка на кислород и хранителни вещества в областта на засегнатите тъкани, поради нарушаване на кръвоснабдяването. Кръвоносният съд, в засегнатата област от тъканта, може да бъде блокиран поради препятствие в съда (например артериална емболия, тромб или атеросклеротична плака), компресиран от нещо извън съда, което го кара да се стеснява (например тумор, или херния), разкъсан от травма, причиняваща загуба на кръвно налягане след разкъсване или вазоконстрикция.

Хипертонията и атеросклерозата са рискови фактори както за атеросклеротичните плаки, така и за тромбоемболизма. При атеросклеротичните образувания плаката се развива под фиброзна "капачка". Когато влакнестият "капак" се разгради от металопротеинази, подендотелният тромбогенен материал е изложен на циркулиращи тромбоцити и образуването на тромби се извършва в стената на съда, запушвайки кръвния поток. Понякога плаката може да се разруши и да образува емболия, която се придвижва с потока на кръвта надолу по посока на кръвообращението, където се стеснява съдът и в крайна сметка запушва лумена на съда.

Според размерите си инфарктът може да бъде тотален или субтотален, при обхващане на целия или почти целия орган, и микроинфаркт - когато размерите му са от порядъка на няколко милиметра или се установява само хистологично.

Различават се две основни форми на инфаркт:

• анемичен
• хеморагичен

Анемичният инфаркт (наричан също бял инфаркт или блед инфаркт) е инфаркт, причинен от артериални оклузии и обикновено се наблюдава в сърцето, бъбреците и далака. Той се нарича "бял" поради липсата на кръвоизлив и ограничено натрупване на червени кръвни клетки (в сравнение с хеморагичния инфаркт). Тъканите, които най-често са засегнати, са твърдите органи, които ограничават количеството кръвоизливи, които могат да проникнат в областта на исхемичната некроза от съседни капилярни легла. Органите, които са засегнати, обикновено са с единично кръвоснабдяване (без двойно артериално кръвоснабдяване или анастомози). Инфарктът обикновено се получава в грубо оформена област на некроза, като върха е най-близо до оклузията, основата му - в периферията на органа. При спиране на артериалния кръвоток исхемичният участък остава слабо кръвонапълнен и побледнява. Еритроцитите в инфарцираната зона се разпадат и към 48-я час инфарктът става жълто-белезникав.

Анемичният инфаркт постепенно побледнява и след 24 часа става бял, с жълтеникав оттенък. Консистенцията му е по-плътна и леко проминира над околната запазена тъкан. По серозната повърхност, покриваща инфаркта, може да се наблюдава нежен фибринозен налеп. На срез нормалният рисунък на органа е заличен и инфарцираният участък изглежда по-сух. Около инфаркта, най-често в бъбреците и миокарда, се вижда червена ивица, която представлява хиперемично-хеморагична зона. Тя е резултат на колатерална активна хиперемия с кръвоизливи от исхемично увредените съдове.

При хистологично изследване в анемичния инфаркт се установяват четири зони:

• централна некротична зона
• гранична зона с инфилтрация от неутрофилни левкоцити
• зона на дегенеративни промени, най-често мастна дегенерация на паренхимните клетки и левкоцитите
• хиперемично-хеморагична зона

При хеморагичния инфаркт поради пропиването на некротичната тъкан с кръв, такива зони не се намират. В периферните участъци на инфаркта обаче винаги има значителна левкоцитна инфилтрация и кръвоизливи без некроза.

При хеморагичния инфаркт зоната на некроза се пропива с кръв и инфарктът придобива тъмночервен до черен цвят. Обикновено се наблюдава в органи, с двойно кръвообращение, като белите дробове, черния дроб или органи, с обилни артерио-артериални анастомози - тънко черво.

Развитието на инфаркт включва два последователни стадия:

• исхемичен
• некротичен

Исхемичният стадий съответства на тежката абсолютна исхемия. Все още липсва макроскопски и хистологично оформена некротична зона. Поради това в този стадий за инфаркт в истинския смисъл на думата не може да се говори. През този стадий настъпват най-напред биохимични, а след това ултраструктурни и ензимохистохимични промени. Продължителността му е различна в зависимост от максималната издръжливост на хипоксия на засегнатия орган. За мозъка тя е 8-10 минути, за черния дроб до 35 минути, а за сърцето - 30-90 минути. След преминаване прага на невъзвратимостта и смъртта на клетките, е необходимо известно време за появата на морфологичните белези на некроза.

Некротичният стадий се характеризира с разрушаване на клетките в инфарцирания участък и показва всички макроскопски и хистологични белези на некроза.