Чуплива Х хромозома МКБ Q99.2

› Въведение

› Честота и причини

› Начин на унаследяване

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Рискове и усложнения при чуплива Х-хромозома

› Прогноза при хора със синдром на Мартин-Бел

Синдром на чупливата Х-хромозома е водещата причина за наследствени интелектуални увреждания. Има поведенчески, физически, интелектуални и психически симптоми. Въпреки че няма лечение, медикаменти и терапия могат да помогнат за овладяване на симптомите.

Въведение

Едно от най-честите генетични заболявания, които водят до нарушения в умственото развитие е чуплива Х хромозома. Заболяване е известно още като синдром на чупливата Х хромозома и синдром Martin-Bell. В Южна Америка е известно още като синдром на Escalante.

Синдром на чуплива Х-хромозома е наследствено генетично заболяване, което причинява физически аномалии, поведенчески проблеми и широк спектър от други здравословни проблеми, включително:

• Забавяне в развитието
• Интелектуални затруднения
• Тревожност
• Хиперактивност
• Разстройство от аутистичния спектър

Синдром на Мартин-Бел е най-често срещаната форма на наследствено интелектуално и развойно увреждане. Получава името си от увредената Х-хромозома, която погледната под микроскоп изглежда "счупена" или "чуплива".

Честота и причини

Генетична мутация на гена FMR1 на Х-хромозомата причинява синдром на Мартин-Бел. Генът FMR1 е отговорен за предоставянето на инструкции на тялото за производство на протеин, наречен FMRP. Този протеин играе жизненоважна роля в развитието на синапси - специални връзки между нервните клетки, които са критични за предаването на нервни импулси.

Мутацията в този конкретен ген кара част от ДНК в него, наречена CGG триплетно повторение, да се разшири. Типичната част се повтаря от 5 до 40 пъти, но при хора със синдром на чуплива Х-хромозома тя се повтаря повече от 200 пъти. Това води до пълно нарушение на засегнатия ген, което от своя страна нарушава нервната система на детето и причинява характерната симптоматика.

Начин на унаследяване

Мъжете с премутация предават премутацията на всичките си дъщери, но не и на синовете си. При предаване чрез своите дъщери (които остават здрави) те могат да имат болни внуци (момчета или момичета). В около 20% от случаите премутацията се предава непроменена, а в 80% настъпва експанзия през оогенезата към ‘’пълна’’ мутация.

Всички майки на деца с пълна мутация се смятат за носителки на FMR1 гена (като премутация или пълна мутация) с 50% риск за потомството. Действителният риск за синдрома зави от броя на CGG повторите в майката.

Симптоми

Носителите на чупливата Х хромозома имат специфична лицева морфология, характеризираща се с:

• Удължено лице с проминиращо (изпъкнало) чело
• Големи или изпъкнали уши
• Плоски стъпала
• Увеличени тестиси при зрели мъже (състоянието е известно като макроорхидизъм)
• Поведенчески проблеми и други

Често засегнатите лица могат да се интегрират добре в семейството и се научават да се вграждат в позната околна среда.
Клиничните прояви на чуплива Х хромозома са вариабилни. Умственото изоставане варира по степен на тежест, но присъства в 100% от засегнатите мъже и 60% от засегнатите жени. Характеризира се с трудности в абстрактното мислене, справяне с математиката, краткотрайната памет. Специфична неврологична дисфункция не се наблюдава, но се среща затруднена зрително двигателна координация, припадъци, затруднена или нервна реч.

При синдром на чупливата Х хромозома е водеща симптоматиката на социална тревожност. Заболелите по-трудно се приобщават към променена социална среда, нужно им е повече време да осъществят зрителен контакт със събеседника си. При необичайни обстоятелства поведение като хиперактивност, махане с ръка и хапане са признак на безпокойство.

Установено е фонолочната памет при мъжете се нарушава с възрастта. При жените настъпва ранна менопауза (преди 40 година), поради първична овариална недостатъчност.

Диагноза

В диагностиката на синдрома на чупливата Х хромозома се включва молекулен анализ, който позволява установяване на пълните мутации и носителите на премутации при пост- и пренаталната диагностика. Цитогенетична диагностика почти не се прилага.

Показанията за молекулярно генетично изследване включват:

• Лица от двата пола с умствено изоставане, изоставане в нервно-психическото развитие или аутизъм (с физикална или поведенческа характеристика на синдром на чупливата Х хромозома и с фамилна история за чуплива Х хромозома в родственик с неизяснено умствено изоставане)
• Лица за предрепродуктивна консултация по повод на фамилна история за чуплива Х хромозома или недиагностицирано умствено изоставане
• Фетус на известна носителка - майка

Пренаталната диагностика с материал от хорионбиопсия и/или амниоцентеза се прилага чрез директен ДНК анализ (при жени носителки на премутация) или чрез Сатърн (Southern) блот хибридизация и PCR за установяване на броя на повторите.

Най-новите имуноцитохимични тестове за установяване на чуплива Х хромозома се базират на директно разкриване на продукта на гена чрез моноспецифични антитела. Такъв тест, използващ космени фоликули като биологичен материал е удобен за големи скринингови програми на лица от мъжки пол.

Лечение

Синдром на Мартин-Бел не се лекува, но може да се третират симптомите на състоянието. Примери за лекарства, категоризирани по симптоми включват:

• Припадъци - литиев карбонат, габапентин
• Агресия или обсесивно-компулсивно разстройство - флуоксетин, сертралин, циталопрам
• Проблеми със съня - тразодон, мелатонин

Лекар ще препоръча и психотерапия като част от лечението на синдром на чуплива Х-хромозома - терапия, която помага за справяне със стреса и поведенческите умения.

Рискове и усложнения при чуплива Х-хромозома

Понякога хората със синдром на чуплива Х-хромозома развиват други здравословни проблеми. В едно проучване родители съобщават, че децата също имат:

• Припадъци
• Проблеми със съня
• Агресивност и раздразнителност
• Затлъстяване

Прогноза при хора със синдром на чуплива Х-хромозома

Някои хора със синдром на Мартин-Бел могат да живеят самостоятелно. Проучванията показват, че около 4 от 10 момичета и 1 от 10 момчета с този синдром израстват с висока степен на самостоятелност. Момичетата имат следните способности повече от момчетата:

• Четене на книги, които включват нови идеи и нови думи
• Изговаряне на сложни изречения
• Говорене с нормална скорост

Синдром на чуплива Х-хромозома обикновено е по-тежък при момчетата. Около 8 от 20 момичета не се нуждаят от помощ с ежедневните дейности. Същото може да се каже само за 1 от 20 момчета.

Повечето момичета получават диплома за средно образование, но мнозинството от момчетата не. Близо половината от жените имат работа на пълен работен ден, но само 2 от 10 мъже имат.

Изображения: magnific.com