Дисфункция на тестисите МКБ E29

Дисфункцията на тестисите представлява рядко срещано заболяване, към което принадлежи тестикуларната хипер- и хипофункция.

Тестикуларна хиперфункция представлява рядко срещано заболяване, при което е налице хиперсекреция на тестикуларни хормони.

Първичен хипергонадизъм води началото си от хормонално активни тумори на тестисите, които автономно секретират тестостерон и понякога естрадиол. Излишъкът от тестостерон се секретира от тумори на Лайдиговите клетки и по-рядко от тумори на Сертолиевите клетки.

Вторичен (централен) мъжки хипергонадизъм представлява състояние, при което плазмената концентрация на гонадотропините (основно LH) е повишена.

Причините за това състояние могат да бъдат органични (тумори на ЦНС) или функционални разстройства на хипоталамо-хипофизарната ос.

Други причини могат да бъдат хамартом на хипоталамуса, тумори на епифизата, гонадотропни аденоми на хипофизата. По-рядко се наблюдава хидроцефалия, вътречерепни аневризми, енцефалити, саркоидни или туберкулозни грануломи на хипоталамуса, арахноидни кисти или мозъчни абсцеси.

Ако тестикуларната хиперфункция възниква преди пубертета, при момчетата се развива преждевременен пубертет. В засегнатите момчета е налице сперматогенеза и фертилитет. Хиперсекрецията при възрастните мъже води до ниски тестостеронови нива и импотентност. Възможни са локални симптоми от компресията на вътречерепните структури.

Когато излишъкът на тестостерон се появи по време на детството, се наблюдава клиничната картина на преждевременен псевдопубертет. Той се характеризира с преждевременно развитие на гениталиите и вторичните полови белези. Сперматогенезата отсъства. Ако хиперсекрецията на тестостерон възникне в зряла възраст, клинична манифестация не е задължителна.

Когато от туморните клетки се произвежда естрадиол, в клиниката присъстват симптоми на феминизация. Тя се изразява в гинекомастия, тънки косми по пубиса, намалена до липсваща потентност, намаление на простатата.

Към дисфункция на тестисите принадлежи тестикуларната хипофункция.

Тестикуларната хипофункция е заболяване, при което се наблюдава намалено отделяне на хормони от тестисите.

Към тестикуларна хипофункция принадлежи тестикуларния хипогонадизъм. Това заболяване почти винаги се придружава от неефективна сперматогенеза, регулирана от FSH, докато дефицит на тестикуларни андрогени, регулирани от LH не се наблюдава.

Различават се първичен и вторичен (хипофизарен или хипоталамичен) хипогонадизъм.

Първичният хипогонадизъм се дължи на причина, която се намира в тестисите, затова той се означава като периферен или тестикуларен хипогонадизъм. Може да бъде вроден или придобит.

Характерно за първичният хипогонадизъм е увеличената концентрация на гонадотропините, основно LH, и намалено плазмено ниво на тестостерона. По тази причина той се означава още като хипергонадотропен мъжки хипогонадизъм.

Наблюдава се и вроден първичен хипогонадизъм. Най-честата причина за възникването му са аномалиите на половите хромозоми. Най-често срещаната форма на вроден хипогонадизъм е синдромът на Клайнфелтър. Произхожда от аномалия на гонозомите и представлява тризомия, която се манифестира с кариотип 47 XXY на всички клетки на пациента. Освен тази класическа форма, съществуват и много мозаични модели на синдрома.

Класическата форма се наблюдава в около 80-90 %, а мозаичната в около 10-20 % от всички случаи със синдром на Клайнфелтър.

Придобит първичен хипогонадизъм е рядко срещано състояние, което се дължи на причини, които увреждат тестисите най-често засягат само семенните каналчета и Лайдиговите клетки, което води до намалена секреция на тестостерон.

Често срещана причина за придобит хипогонадизъм е вирусният орхит. Най-честите причинители са вирусът на паротит, еховирусите, лимфоцитния хориоменингитен вирус и арбовируси група В.

Основно значение за поставянето на диагнозата тестикуларна дисфункция имат клиничната картина, образните и хормонални изследвания.

Диференциална диагноза се налага със заболявания протичащи с подобна клинична симптоматика (най-често при заболявания на надбъбреците).

Лечението на тестикуларна дисфункция зависи от причината за това състояние. Когато причината е тумор лечението е оперативно, в противен случай може да се приложи хормонална терапия.