Тестикуларна дисфункция, неуточнена МКБ E29.9

Тестикуларна дисфункция, неуточнена представлява рядко срещано заболяване към което принадлежат заболяванията тестикуларна хипер- и хипофункция.

При тестикуларна хиперфункция е заболяване, при което се наблюдава повишен синтез на тестикуларни хормони.

Причини за тестикуларна хиперфункция могат да бъдат тумори на Сертолиевите клетки, абнормна секреция на гонадотропни хормони от хипофизата. Причините за това състояние могат да бъдат органични (тумори на ЦНС) или функционални разстройства на хипоталамо-хипофизарната ос.

Други причини, които могат да доведат до това състояние са хамартом на хипоталамуса, тумори на епифизата, гонадотропни аденоми на хипофизата.

Когато тестикуларната хиперфункция се прояви преди пубертета, при момчетата се наблюдава преждевременен пубертет, засегнати са сперматогенеза и фертилитета. При възрастните повишената секреция води до ниски тестостеронови нива и импотентност.

Когато излишъкът на тестостерон се появи по време на детството, се наблюдава клиничната картина на преждевременен псевдопубертет. Той се характеризира с преждевременно развитие на гениталиите и вторичните полови белези. Сперматогенезата е нарушена.

За поставянето на диагнозата основно значение имат клиничната картина, образните и хормонални изследвания.

Диференциална диагноза се налага със заболявания протичащи с подобна клинична симптоматика.

Лечението зависи от причината за това състояние. Когато причината е тумор лечението е оперативно, в противен случай се прилага хормонална заместителна терапия.

Към тестикуларна дисфункция, неуточнена принадлежи тестикуларната хипофункция.

Тестикуларната хипофункция е рядко срещано заболяване, при което се наблюдава намален синтез на хормони от тестисите.

Тестикуларната хипофункция се преставя с първичен и вторичен (хипофизарен или хипоталамичен) хипогонадизъм.

Първичният хипогонадизъм може да бъде вроден или придобит и се дължи на причина, която се намира в тестисите, затова той се означава като периферен или тестикуларен хипогонадизъм.

Характерно за първичният хипогонадизъм е увеличената концентрация на гонадотропините хормони и намаленото ниво на тестостерона, поради това той се означава още като хипергонадотропен мъжки хипогонадизъм.

Наблюдава се и вроден хипогонадизъм като най-често срещаната форма на вроден хипогонадизъм е синдромът на Клайнфелтър. Класическата форма се наблюдава в около 80-90 %, а мозаичната в около 10-20 % от всички случаи със синдром на Клайнфелтър.

Придобит първичен хипогонадизъм се дължи на причини, които увреждат тестисите най-често засягат само семенните каналчета и Лайдиговите клетки, което води до намалена секреция на тестостерон като вирусният орхит. Най-честите причинители са вирусът на паротит, еховирусите, лимфоцитния хориоменингитен вирус и арбовируси група В.

Към тестикуларна дисфункция, неуточнена принадлежи дефицитът на 5α-редуктаза.  Дефицитът на 5α-редуктаза е автозомно-рецесивно състояние, което се дължи на мутация на 5α редуктаза тип II ген.

По своята същност 5α-редуктазата представлява ензим, който превръща тестостерона до 5α-дихидротестостерон (DHT) в периферните тъкани.Състоянието засяга само мъже (т.е. тези с Y-хромозома).

При много голяма част от хората с  дефицит на 5-алфа редуктаза се наблюдават външни полови органи, които са характерни за жени. В други случаи, външните полови органи не изглеждат ясно мъжки или женски. При част от засегнатите бебета гениталиите са мъжки, но често се наблюдава необичайно малък пенис (micropenis) и уретра, която се отваря на долната страна на пениса (хипоспадията).

Основно значение за поставянето на диагнозата тестикуларна дисфункция, неуточнена имат клиничната картина, образните и хормонални изследвания.

Диференциална диагноза се налага със заболявания протичащи с подобна клинична симптоматика (най-често при заболявания на надбъбреците).

Лечението на тестикуларна дисфункция, неуточнена зависи се определя в зависимост от причината, която води до възникването на това състояние. В случай, че причината е тумор лечението е оперативно, в противен случай може да се приложи хормонално заместителна терапия.