Генетични изследвания при муковисцидоза

Муковисцидозата (Cystic Fibrosis – CF) e тежко, практически нелечимо генетично заболяване, което е често срещано сред бялата раса. Заболяването започва в ранна детска възраст и най-често се проявява с хронична пневмония и панкреасна недостатъчност. Като се има предвид продължителността и стойността на поддържащото лечение, заболяването може да се определи и като социално значимо.

Кистозната фиброза се развива вследствие на мутации в ген, намиращ се в 7-ма хромозома, който кодира синтезата на кистично фиброзен трансмембранен регулатор (CFTR).

За да се прояви клинично заболяването при даден индивид, той трябва да наследи по един мутантен ген от родителите си. Мутацията се унаследява по автозомно-рецесивен път. При двама носители рискът за поява на болен в поколението е много висок – 25%.
В случай, че само едното копие на гена е с мутация - заболяването не се проявява, защото другия ген компенсира мутацията. Такива индивиди се наричат носители, те не развиват заболяването, но могат да го предадат в поколението.
Вероятността за развитие на муковисцидоза показва популационни и географски разлики и се основава на честотата на носителство на мутацията в дадена страна. Честотата на носителство на муковисцидоза у нас е около 1:30, което предполага, че около 1/3600 деца ще бъде засегнато от муковисцидоза.
Чрез провеждането на генетичните изследвания за муковисцидоза значително се намаля риска от поява на заболяването. Напредъка на съвременната репродуктивна медицина и метода ин витро дава възможност да се избегне предаването на заболяването в поколението. В случай, че и двамата кандидат-родители са носители на мутации в CFTR гена, чрез ин витро метода може да се избере ембрион, който не е носител на генетичен дефект.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Генетичното изследване за предразположение към муковисцидоза може да се извърши пре- и постнатално (преди и след раждането). Генетичният анализ се провежда в следните случаи:

• новородени, деца и възрастни с клинични данни за муковисцидоза и положителен потен тест
• при хора с фамилна анамнеза (история на заболяването във фамилията), търси се носителство на мутацията
• определяне на риска за раждане на дете с муковисцидоза при родители носители на мутацията
• при мъже с репродуктивни проблеми и диагноза конгенитална билатерална аплазия на vas deferens (CBAVD)
• пациенти с хроничен или идиопатичен панкреатит

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди извършването на ДНК анализа се прави медико-генетична консултация. По времето на консултацията болните с муковисцидоза или техните родственици получават информация за същността на болестта, за развитието й и възможностите за терапия. На базата на фамилната анамнеза се изготвя родословно дърво и се изчисляват възможностите за предаване на мутацията в поколението. 

Пренаталаната диагностика на кистичната фиброза (муковисцидоза) изисква вземането на генетичен материал, чрез специална акушер-гинекологична процедура — хорионна бипсия. Акушер-гинекологът, който прави изследването ще ви информира ако е необходима специална подготовка.

Метод на провеждане на изследването:

Самото изследване се състои в изолиране на ДНК за анализ. Наследствен материал може да се изолира от кръвна проба или слюнка - чрез специален тампон се обтрива букалната лигавица. Материал за изследване преди раждането се взема чрез хорионна биопсия между 10-та и 13-та гестационна седмица.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Извършването на генетични изследвания за муковисцидоза не отхвърля на 100% липсата на дефект дори след най-пълните изследвания. Рискът от раждане на дете с муковисцидоза може да се намали, но никога не се приема за нулев

Резултати от проведеното изследване:

При генетичните изследвания за муковисцидоза най-често се установява мутация в гена е F508del, описана при приблизително 70% от пациентите по света. Трябва да се отбележи, че честотата й варира силно в различните популации.

Дефектите в гена за муковисцидоза са над 1000. Някои от тези дефекти се срещат много често, докато други са характерни само за определени етнически групи или географски райони. Генетичните лаборатории могат да идентифицират между 80 - 90 % от характерните за дадената страна дефекти. Най - честите мутации свързани със заболяването при българските пациенти са: del F508, N1303K, G542X, 1677 delTA, R347P, R1070Q, 2183 A-G, Q220X, 3849+ 10KB, 4374+1 G-A, G1244V+S912L, G1244E, W1282X, 2184 insA. С този диагностичен панел се покриват около 85% от характерните за България дефекти.

Ако при генетичните изследвания се установят молекулни дефекти, при всяка бременност съществува 25% риск за раждане на дете с муковисцидоза. В 50% от бременностите децата ще са здрави "носители", а в 25% здрави неносители.

Когато от генетичния анализ се установи, че и двамата родители са "носители" при всяка бременност съществуват четири възможни комбинации на гените:

• двамата родители предават в поколението нормалните гени - тогава се ражда здраво дете, което не е "носител"
• майката предава нормален ген, а от бащата ген,  който не функционира - ражда се здраво дете "носител"
• бащата предава нормален ген, а майката ген,  който не функционира - ражда се здраво дете "носител"
• само когато и двамата родители предадат в потомството дефектните гени - тогава се ражда дете с муковисцидоза

Кога не трябва да провеждате изследването?

Генетичното изследване при муковисцидоза не се използва в рутинната практика. На генетичен скрининг подлежат болни, с проявени клинични симптоми на муковисцидоза, хора с фамилна анамнеза за муковисцидоза, носители на мутацията, които искат да проверят какъв е риска да се изяви заболяването в потомството им.