ацетазоламид (acetazolamide) | ATC S01EC01

Ацетазоламид принадлежи към групата на инхибиторите на сулфонамидната карбоанхидраза. Той е въведен за лечение през 1953 година. Ацетазоламидът е предшественик на сулфонамидните диуретици, които понастоящем се използват главно за лечение на глаукома.

Показания

Понастоящем ацетазоламид не се използва нито за лечение на хипертония, нито като диуретик. Въпреки това, той е едно от най-важните лекарства при лечението на вторична и откритоъгълна глаукома. При закритоъгълна глаукома ацетазоламидът се използва само при краткосрочно лечение преди операцията.

Краткосрочният ефект на ацетазоламид може да се използва за лечение на състояния с метаболитна алкалоза. Ацетазоламидът ускорява аклиматизацията във високи планински условия, като противодейства на респираторната алкалоза, но влиянието му върху облекчаването на симптомите на това заболяване е малко.

Ацетазоламидът се използва също за лечение на отоци, причинени от лекарства, и отоци при пациенти със сърдечна недостатъчност. При епилепсия grand mal, petit mal (при деца) и смесени гърчове, ацетазоламидът се използва в комбинация с други антиепилептични лекарства.

Алкализацията на урината, причинена от увеличаване на екскрецията на бикарбонат от ацетазоламид, понякога се използва за временно увеличаване на екскрецията на пикочна киселина или други киселинни съединения.

Противопоказания

Ацетазоламид е противопоказан при пациенти с:

• хипонатриемия или хипокалиемия
• нарушена функция на черния дроб и бъбреците
• калциева уролитиаза
• хиперхлоремична ацидоза
• свръхчувствителност към ацетазоламид или сулфонамиди

Лечението с ацетазоламид е противопоказано в ситуации, при които нивата на натрий и/или калий в кръвния серум са понижени, в случаи на изразено бъбречно и чернодробно заболяване или дисфункция, при недостатъчност на надбъбречната жлеза и при хиперхлоремична ацидоза. Противопоказан е при пациенти с цироза поради риск от развитие на чернодробна енцефалопатия.

Продължителното приложение на ацетазоламид е противопоказано при пациенти с хронична незастойна закритоъгълна глаукома, тъй като може да позволи органично затваряне на ъгъла, докато влошаващата се глаукома се маскира от понижено вътреочно налягане.

Предупреждения и предпазни мерки

Като се има предвид, че ацетазоламидът намалява клирънса на амоняка, пациентите с нарушена чернодробна функция или чернодробно заболяване не трябва да използват ацетазоламид. Употребата може да ускори развитието на чернодробна енцефалопатия.

Ацетазоламидът може да предизвика електролитни аномалии. Като такъв, тези с хипокалиемия или хипонатриемия не трябва да го използват. По същия начин, той може да намали бъбречната функция и клиницистите трябва да избягват да го използват при хора с бъбречно заболяване или намалена бъбречна функция.

Пациенти с хиперхлоремична ацидоза не трябва да използват ацетазоламид.

Въпреки че ацетазоламидът не причинява удължаване на QT-интервала, тези пациенти трябва да го използват внимателно и да се следят концентрациите на калий, като се има предвид способността на лекарството да причинява хипокалиемия.

Пациенти с алергия към сулфонамиди не трябва да използват ацетазоламид.

Увеличаването на дозата не увеличава диурезата и може да увеличи честотата на сънливост и/или парестезия. Увеличаването на дозата често води до намаляване на диурезата. При определени обстоятелства обаче, много големи дози са били давани заедно с други диуретици, за да се осигури диуреза при пълна рефрактерна недостатъчност.

За проследяване на хематологични реакции, общи за всички сулфонамиди, се препоръчва да се получат изходни стойности на брой еритроцити и брой тромбоцити при пациенти преди започване на терапия с ацетазоламид и на редовни интервали по време на терапията. Ако настъпят значителни промени, е важно ранното прекратяване и назначаването на подходяща терапия. Препоръчва се периодично проследяване на серумните електролити.

Бременност и кърмене

Доказано е, че ацетазоламид, прилаган перорално или парентерално, е тератогенен (дефекти на крайниците) при мишки, плъхове, хамстери и зайци. Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени.

Ацетазоламид трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода.

Поради потенциала за сериозни нежелани реакции при кърмачета, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се спре лекарството, като се има предвид значението на лекарството за майката.

Нежелани лекарствени реакции

Страничните ефекти се появяват най-често в началото на лечението и не са тежки. Те включват:

• парестезия, особено усещане за „мравучкане“ в крайниците
• увреждане на слуха (тинитус) и вкусови нарушения
• загуба на апетит
• гадене
• повръщане
• диария
• полакиурия
• сънливост и объркване.

По-рядко могат да се появят електролитни нарушения, метаболитна ацидоза, сомнолентност, дезориентация, преходна миопия, нефролитиаза и анафилактични реакции. Понякога могат да се появят уртикария, хематурия, глюкозурия, чернодробна недостатъчност, парализа, фоточувствителност, чернодробни или бъбречни колики.

Смъртни случаи са настъпили, макар и рядко, поради тежки реакции към сулфонамиди, включително синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, фулминантна чернодробна некроза, агранулоцитоза, апластична анемия и други кръвни дискразии.

Симптоми на предозиране

Няма налични данни относно предозирането на ацетазоламид при хора, тъй като не са докладвани случаи на остро отравяне с това лекарство. Данните при животни показват, че ацетазоламид е изключително нетоксичен. Не е известен специфичен антидот. Лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо.

Може да се очаква да се появят електролитен дисбаланс, развитие на ацидотично състояние и ефекти на централната нервна система. Трябва да се проследяват нивата на серумния електролит (особено калий) и нивата на pH в кръвта.

Необходими са поддържащи мерки за възстановяване на електролитния и pH баланса. Ацидозното състояние обикновено може да бъде коригирано чрез прилагане на бикарбонат.

Въпреки високото си интраеритроцитно разпределение и свойствата на свързване с плазмените протеини, ацетазоламид може да бъде диализиран. Това може да бъде особено важно при лечението на предозиране на ацетазоламид, когато е усложнено от наличието на бъбречна недостатъчност.

Лекарствени взаимодействия

Известно е, че ацетазоламидът взаимодейства с няколко класа лекарства. Ако пациентът е на амфетамини, има вероятност да развие намален клирънс на амфетамини. Това е така, защото ацетазоламидът повишава pH на урината. Обратно, той увеличава екскрецията на литий и следователно ефикасността на лития може да бъде намалена. Ацетазоламидът също така намалява екскрецията на фенитоин, примидон и хинидин. Пациентите, приемащи тези лекарства, могат да развият токсичност, ако използват едновременно ацетазоламид.

Пациентите на салицилати могат да развият токсичност, ако започнат ацетазоламид. Освен това пациентите на натриев бикарбонат увеличават риска от образуване на камъни в бъбреците, ако използват ацетазоламид едновременно.

Всички пациенти, използващи антифолати, включително метотрексат и триметоприм, не трябва да използват ацетазоламид. Освен това всеки пациент на друг инхибитор на карбоанхидразата трябва да избягва това лекарство. Пациенти с предишна анамнеза за развитие на сериозен обрив трябва да избягват употребата на ацетазоламид, тъй като той може да предизвика синдром на Стивънс-Джонсън.

Ацетазоламидът повишава ефекта на антагонистите на фолиевата киселина, лекарства, които понижават кръвната захар и пероралните антикоагуланти. В допълнение, лекарството повишава концентрацията на карбамазепин, фенитоин и примидон, което може да причини сериозни усложнения, включително остеомалация.

Едновременната употреба на ацетазоламид с амфетамин, атропин или хинидин може да засили техните странични ефекти. Ацетазоламидът повишава екскрецията на литий, което може да намали терапевтичния му ефект.

Фармакологични характеристики

Карбоанхидразата е ензим, който катализира образуването на въглеродна киселина от въглероден диоксид и вода. Ацетазоламид инхибира карбоанхидразата в проксималните тубули на бъбречните нефрони. Това се дължи на взаимодействието на азотния атом на сулфонамидната група върху цинковия катион на простетичната група на ензима.

Инхибирането на активността на карбоанхидразата води до дефицит на водородни йони (повишаване на pH) и бикарбонатни йони, което предотвратява обмена на натрий-водород. Това води до повишено отделяне на вода, натриеви и бикарбонатни йони, което води до метаболитна ацидоза, която обаче до голяма степен се самоограничава. Въпреки това, диуретичният ефект на ацетазоламид е краткотраен - след 3 дни употреба диуретичните му свойства изчезват поради появата на компенсаторни механизми, независими от карбоанхидразата. Чрез инхибиране на действието на ензима в цилиарните израстъци в окото, количеството на водната течност се намалява и налягането в окото спада. Тези ефекти, за разлика от диуретичния ефект, са постоянни и не се променят в случай на продължително лечение с ацетазоламид. Последният се използва също като помощно средство при лечението на епилепсия и абсансни припадъци. Инхибирането на карбоанхидразата в ЦНС забавя анормалните невронни разряди. Освен това ацетазоламидът намалява секрецията на цереброспиналната течност.

Ацетазоламидът се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. След перорална доза от 500 милиграма максималната концентрация на лекарството в плазмата се постига след 1-3 часа. Лесно прониква в много тъкани и органи. Намира се в еритроцитите, бъбреците, черния дроб, мускулите, очната ябълка и централната нервна система, а също така преминава през плацентата и в кърмата. Ацетазоламидът не се натрупва в тялото. 70-90% се свързва с плазмените протеини и неговият полуживот е 6-9 часа. Не се метаболизира, екскретира се непроменен от бъбреците.

Дозировка

Ацетазоламид се отпуска по лекарско предписание и е под формата на таблетки за перорална употреба. Приема се със или без храна с много течности.

В случай на глаукома, дозировката се основава на стойността на вътреочното налягане. Най-често използваните:

• при откритоъгълна глаукома - 250 милиграма 1-4 пъти дневно
• при вторична глаукома - 250 милиграма на всеки 4 часа.

При остри пристъпи на това заболяване ацетазоламид се прилага в доза от 250 милиграма 4 пъти на ден. Не се препоръчва превишаване на дневната доза от 1000 милиграма.

Антиепилептичното лечение започва с доза ацетазоламид 250 милиграма веднъж дневно, като постепенно се увеличава при необходимост. Оптималната доза е 375–1000 милиграма, тоест 8 до 30 милиграма/килограм телесно тегло, 1-4 пъти дневно. Максималната дневна доза за деца е 750 милиграма.

При лечение на оток се използват 250-375 милиграма ацетазоламид веднъж дневно сутрин. Оптималният диуретичен ефект настъпва, когато лекарството се използва през ден или в продължение на 2 дни с еднодневна почивка.

За профилактика на височинна болест ацетазоламид се прилага в дози от 500-1000 милиграма дневно в разделени дози. При бързо увеличаване на височината се използват 1000 милиграма дневно. Ацетазоламид трябва да се прилага 24-48 часа преди планирано катерене.

Препоръките за дозиране при глаукома и епилепсия се различават значително от тези за конгестивна сърдечна недостатъчност, тъй като първите две състояния не зависят от инхибиране на карбоанхидразата в бъбреците, което изисква периодично дозиране, за да се възстанови от инхибиторния ефект на терапевтичния агент.

Заглавно изображение: CCO Public domain