Неонатална хипомагнезиемия МКБ P71.2

Магнезият е вторият най-разпространен вътреклетъчен катион. Около половината от магнезия е депониран в костите, а другата половина в клетките на меките тъкани. Той изпълнява важни функции:

• пренос на енергия, съхранението и употребата и;
• участва в метаболизма на протеините, въглехидратите и мазнините;
• поддържа нормалната функция на клетъчната мембрана;
• регулирането на секрецията на паратиреоидния хормон (PTH).

Серумният магнезий у децата е от 0,66 до 0,99 ммол/л, като 2/3 от него са в йонизирано състояние. Когато нивата на магнезия при новороденото са ниски, се говори за неонатална хипомагнезиемия.

Причините за това състояние могат да бъдат различни, но най-честите са:

• хипопаратиреоидизъм;
• при малабсорбционен синдром;
• хиперкалциемични състояния;
• загуба на магнезий поради вродени дефекти на бъбречните тубули;
• лечение с диуретици.

Клиничните прояви включват:

• повишена нервно-мускулна възбудимост до тетания;
• мускулни крампи;
• гърчове;
• слабост;
• повръщане;
• загуба на тегло;
• промени в сърдечния ритъм.

Сърдечно-съдовите ефекти при недостига на магнезий включват нарушения в електрическата активност, съкращенията на миокарда. Доказано е, че хипомагнезиемията предизвика сърдечни аритмии. Това се вижда и на електрокардиограмата. Находките са удължаване на проводимостта и лека депресия на ST сегмента, въпреки че тези промени са неспецифични, имат значение за установяване на нарушението.

Диагнозата неонатална хипомагнезиемия се поставя чрез:

• клиничните прояви;
• изследване на серумното ниво на магнезия;
• определяне функцията на паращитовидните жлези, които имат роля в обмяната на магнезия;
• изследва се също количеството на калция;
• установяване на промени в сърдечния ритъм;
• ЕКГ промени, включващи депресия на ST сегмента.

За ефективното лечение на хипомагнезиемията е важно да се установи точната причина за нарушението. При тежки дефицити се прилага магнезиев сулфат парентерално.