Донор на бъбрек МКБ Z52.4

В рубриката донор на бъбрек се разглежда трансплантация на бъбрек. Бъбреците са чифтен жизненоважен орган в човешкото тяло. Много процеси се извършват в тях:

• поддържане на водно — електролитния баланс
• корекция на артериалното налягане
• чрез урината се екскретират, непотребните за организма вещества
• притежават ендокринна функция, тъй като секретират еритропоетин, който е необходим за стимулиране на еритропоезата
• метаболитна функция (глюконеогенеза)

Бъбречна недостатъчност

Терминалната бъбречна недостатъчност е последният етап на хроничната бъбречна недостатъчност. Бъбречната функция намалява, оттам те не могат да изпълняват всички свои функции. В тялото се натрупват отпадъчни продукти (азотни продукти, урея, креатинин), развиват се отоци и артериална хипертония.

Ако се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, единственото лечение е трансплантация на бъбрек, но донори трудно се намират. Докато такъв се открие, лицата преминават на диализа.

Причини, водещи до бъбречна недостатъчност

• аномалии от страна на отделителната система
• диабет
• възпалителни заболявания на отделителната система
• автоимунни заболявания (лупус)
• токсични медикаменти и отрови
• травми
• генетични фактори

Донор на бъбрек

Бъбречната трансплантация е хирургична процедура за поставяне на здрав бъбрек от жив или починал донор в човек, чиито бъбреци вече не функционират правилно.

Само един трансплантиран бъбрек е необходим за заместване на два не функциониращи, което прави трансплантацията на бъбрек от жив донор подходяща, за разлика от трансплантация на други органи. Около една трета от всички бъбречни трансплантации, са от живи донори.

След взимане на бъбрек от починал донор, той се съхранява в лед или е свързан с машина, която му доставя кислород и хранителни вещества, докато не бъде трансплантиран в реципиента. Донорът и реципиента често са в един и същ географски регион, за да се сведе до минимум времето, в което бъбрекът е извън човешкото тяло.

Предимства на бъбрек, дарен от жив донор

В сравнение с трансплантацията на бъбрек от починал донор, предимствата на живия донор на бъбрек включват:

1. По-малко време, прекарано в списъка с чакащи за трансплантация, което би могло да предотврати възможни усложнения и влошаване на здравето на получателя.
2. Потенциално избягване на диализа, ако не е започнала.
3. По-добри краткосрочни и дългосрочни проценти на оцеляване.
4. Трансплантацията може да бъде планирана предварително.

Как се получава бъбрек?

Ако на пациент му се налага бъбречна трансплантация, се пренасочва към център за трансплантация. Там се оценя състоянието му, определя се дали е подходящ кандидат за трансплантация на бъбрек.
Ако съвместим жив донор не е наличен за бъбречна трансплантация, името на нуждаещия се поставя в списъка на чакащи от починал донор.

Екипът в центъра за трансплантации преценява дали:

• нуждаещият се от трансплантация е достатъчно здрав, за да понесе операцията и лекарствата след нея
• има ли здравословни състояния, които биха попречили на успеха на трансплантацията
• готов ли е да изпълнява препоръките на лекарите

Процесът на оценка може да отнеме няколко дни и включва:

1. Пълен физикален преглед
2. Образни изследвания
3. Кръвни изследвания
4. Психологическа оценка

Определяне на подходящ донор

Тестовете за определяне дали даден бъбрек е подходящ за реципиента са:

1. Кръвни анализи—За предпочитане е да се получи бъбрек от донор, чиято кръвна група съвпада или е съвместима с тази на получателя. Трансплантации от несъвместими кръвни групи също са възможни, но изискват допълнително медицинско лечение преди и след трансплантацията, за да се намали рискът от отхвърляне на присадката. Те са известни като АВО несъвместими трансплантации на бъбреци.
2. Тъканна съвместимост—Ако кръвната група е съвместима, следващата стъпка е тест за проверка на тъканната съвместимост (HLA). Този тест сравнява генетични маркери. Колкото по-голямо е съвпадението, толкова е по-малка вероятността тялото да отхвърли органа.
3. Кръстосана проба—Третият тест включва смесване на малка проба от кръвта на реципиента с кръвта на донора в лаборатория. Тестът определя дали антителата в кръвта ще реагират срещу специфични антигени от кръвта на донора.

Допълнителни фактори, които могат да се вземат предвид при намирането на най-подходящия бъбрек са възраст, размер на бъбреците и експозиция към инфекции.

Член на семейството е най-съвместимият жив донор на бъбрек, но много успешни трансплантации са извършени при лица, които нямат кръвна връзка.

Противопоказания за трансплантация

Противопоказанията включват сърдечна, белодробна недостатъчност, чернодробни заболявания и някои видове рак. Употребата на цигари и затлъстяване също са сред показателите с повишен риск за хирургични усложнения.

Изискванията са различни за отделните държави. Много трансплантационни програми включват възрастта на реципиента (например, лицето не трябва да е над определена възраст, за да влезе в даденият списък), човек трябва да е в добро общо състояние. Значително тежки сърдечно-съдови заболявания, нелечими терминални и инфекциозни заболявания и рак са индикации за изключване от списъка.

ХИВ болните са считани за пълно противопоказание за трансплантация, защото имуносупресивната терапия на болен с компрометирана имунна система би довело до влошаване на заболяването. Въпреки това, някои изследвания доказват, че имуносупресивните и антиретровирусните лекарства могат да действат в синхрон.

Рискове от трансплантацията

• Кръвни съсиреци, кървене
• Запушване на уретера, който свързва бъбрека с пикочния мехур
• Инфекция
• Неуспешна имплантация на бъбрека
• Отхвърляне на дарения бъбрек
• Инфаркт или инсулт
• Нежелани лекарствени реакции от медикаментите

Имуносупресивна терапия

След бъбречната трансплантация се приемат лекарства, за да се предотврати отхвърляне на бъбрека от тялото на реципиента. Тези лекарства могат да причинят различни странични ефекти, включително:

1. Изтъняване на костите (остеопороза) и увреждане на костите (остеонекроза)
2. Диабет
3. Прекомерен растеж на косата или косопад (алопеция)
4. Високо кръвно налягане
5. Висок холестерол
6. Повишен риск от рак, по-специално рак на кожата и лимфом
7. Висок риск от поява на инфекции
8. Отоци