Донори на органи и тъкани МКБ Z52

В рубриката донори на органи и тъкани се разглеждат донорите на различни органи и тъкани.

Донор на кръв

Кръвопреливането много често е животоспасяваща процедура. Използва се по време на операции, след травма, за лечение на някои заболявания като анемия, хемофилия и други. За лечение се използват и определени съставки от кръвта — плазма, еритроцити или тромбоцити.

Кръвта бива различни групи — А, Б, АБ и 0. Важно е да се знае кръвната група на донора и получателя, за да се спазва съвместимостта между тях и да не доведе до остра реакция на отхвърляне. Кръвта също така се разделя според резус фактора (Rh) на положителна или отрицателна.

Преди даряване на кръв всеки донор е длъжен да се подложи на кръвни изследвания, за да е сигурно, че няма заболявания, които биха преминали в тялото на получателя. Най-често кръвта се тества за хепатит, СПИН и сифилис. Допълнителни тестове могат да бъдат назначавани.

Обикновено кръв се взима от вена на ръката, около 300-450 милилитра и се събира в прозрачна колекторна торбичка. След това се съхранява в кръвна банка при определени условия. След процедурата донорът може да се чувства уморен. Времето на възстановяване на кръвта е средно 2-3 месеца.

Донор на кожа

Участък кожа може да се вземе от жив или трупен донор. Понякога кожа се взима от един участък и се трансплантирана на друго място в същото тяло. Кожният участък може да е тънък или дебел, в зависимост от зоната, в която се поставя.

Кожата се взима под локална или обща анестезия, почиства се, след което се обработва и трансплантира на новото място. Процедурата е приложима при най-различни състояния, например след изгаряне от трета степен.

Донор на кост

Костите притежават уникалната способност да се регенерират (възстановяват) сами. Този процес понякога може да се подпомогне като се трансплантира друга кост. Обикновено тя служи за матрица, върху която разраства увредената кост.

Донор на кост може да бъде жив или починал човек, дори в някои случаи може да се вземе от една част на тялото и да се трансплантира в друга част на същия човек. В някои случаи донор на кост дори не е човек, а животински вид (ксенотрансплантация). Най-често това са свински или говежди кости.

Разрастването на костта е възможно благодарение на процесите:

• остеокондукция
• остеоиндукция
• остеопромоция
• остеогенеза

Костта най-често се взима от трупен донор. Ако се взима от чуждо тяло е необходимо реципиента да е на имуносупресивна терапия, за да не се отхвърли присадката.

Донор на костен мозък

От костния мозък се извличат стволови клетки. Представляват клетки, които могат да дадат началото на най-различни други клетки. Използват се за лечение на онкологични заболявания, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, диабет тип 1 и много други. Стволовите клетки се използват и за научни цели.

Всеки може да дари стволови клетки, като преди това се правят изследвания, за да е сигурно, че донорът е клинично здрав. Стволовите клетки могат да се взимат от костния мозък или кръвта на човек.

При извличането им от костния мозък, се прилага упойка. Иглата се вкарва в сърцевината на костта и се извлича костния мозък. Процедурата продължава близо 2 часа. След нея донорът се възстановява в специална стая. Процедурата не крие рискове, единствено може да има алергична реакция към упойката.

Донор на бъбрек

Трансплантацията на бъбрек е една от най-честите видове трансплантации. Някои състояния водят до терминална бъбречна недостатъчност. Бъбреците се увреждат необратимо и единственото лечение е трансплантация.

Докато се чака за подходящ донор, пациентите са на диализа, но тя е само временно решение. Бъбрек може да се вземе от трупен или жив донор, като от жив е по-доброят вариант. Донорът преминава през поредица от изследвания, за да се докаже, че е подходящ и няма преносими заболявания.

Даряването на един бъбрек е достатъчно да замести двата не функциониращи у реципиента. Обикновено членове на семейството са най-подходящите донори, заради по-голямата вероятност за тъканна съвместимост.

Донор на роговица

В рубриката донори на органи и тъкани се включва и донорство на роговица. Това е прозрачната част, която покрива окото. Поради някои заболявания или травми може да се увреди необратимо и единственото лечение да е трансплантация.

Донор на роговица обикновено са починали хора. В редки случаи, например при мозъчна смърт, тялото на донора се поддържа от машина. При някои пациенти само част от роговицата се сменя, а при други се налага цялата роговица.

Донор на черен дроб

До трансплантация на черен дроб може да се стигне по ред причини — хепатит, цироза, стеатоза, генетични заболявания и други. Черният дроб има способността да се регенерира, стига да не е твърде увреден от някои заболявания.

Черен дроб за трансплантация може да се вземе от жив или трупен донор, но живият е с предимство, заради по-малкия риск от усложнения. Заради регенаторната си способност, ако се вземе от жив донор, това няма да навреди на донора. Черният му дроб ще се възстанови напълно.

Донорът трябва да отговаря на определени изисквания — добро здравословно състояние, на определена възраст (20–60 г.), съвместима кръвна група, подходящи размери на черният дроб, без преносими заболявания. Провеждат се изследвания (кръвни, образни), за да е сигурно, че дареният черен дроб е съвместим.

Донор на сърце

Единствен донор на сърце може да е починал човек или такъв в мозъчна смърт. Понякога сърцето на донора изцяло замества това на реципиента, а в други случаи това на донора подпомага работата на получателя.

Сърдечната трансплантация е сложна процедура, донори се намират трудно, а нуждаещите се от сърце са много. Донорът трябва да отговаря на редица критерий, за да бъде одобрен. Някои от тях са здраво сърце, без сърдечни проблеми, понякога е важна големината на сърцето, съвместима кръвна група и тъканна съвместимост.

Ако човек почине внезапно и не е дал съгласие органите му да се използват за даряване, неговите близки могат да дадат такова съгласие.

Донор на друг уточнен орган или тъкан

В тази рубрика се разглежда даряването на яйцеклетки, семенна течност и бял дроб. При белодробна трансплантация може да се дари само част или целият белия дроб, в зависимост от нуждите на реципиента.

Някои хора се нуждаят от трансплантация на сърце и бял дроб, ако има възможност операциите се съчетават в една процедура. Донор може да бъде жив или починал човек, но за предпочитане е от починал донор, тъй като ако се вземе от жив донор, той ще изпитва дихателни затруднения.

Много двойки с репродуктивни проблеми прибягват до донори на яйцеклетки или семенна течност. Преди преминаване към даряване на полови клетки, донорът трябва да мине редица изследвания, включително генетични, за да е сигурно, че бъдещите деца няма да унаследят някои заболявания.

Някои от изискванията са донорите на полови клетки да са между 18 и 35 годишна възраст, като за мъже горната граница може да е по-голяма. При мъже се извършва и спермограма, оценяваща подвижността, морфологията и други белези на сперматозоидите.

Донорите са длъжни да предоставят медицинска информация за здравословното си състояние. Понякога, особено при жени, процеса по даряване на яйцеклетки е емоционален и се нуждаят от помощта на психолог. Някои донори пожелават да са анонимни, а други искат имената им да се запишат в регистър.

Донор на неуточнен орган или тъкан

При някои видове трансплантации, донор на орган може да е жив или починал човек, а в редки случаи органът да се вземе от животински вид. Според донора трансплантациите биват:

1. Автотрансплантация — донорът и реципиента са един и същи човек.
2. Алотрансплантация — донорът и реципиента са различни хора.
3. Изотрансплантация — донорът и реципиента са генетично идентични, това се случва при монозиготните близнаци.
4. Ксенотрансплантация — донорът и реципиента са видово различни. Понякога се използват говежди или свински сърдечни клапи за трансплантация.

Заглавно изображение: freepik.com