Донор на черен дроб МКБ Z52.6

В рубриката донор на черен дроб се разглежда премахването на увреден черен дроб и замяната му със здрав, от друго лице (алографт). Черният дроб е най-големият вътрешен орган и изпълнява няколко важни функции:

• Преработка на хранителни вещества, лекарства и хормони
• Произвежда жлъчка, която помага на тялото да абсорбира мазнини, холестерол и мастноразтворими витамини
• Приготвяне на протеини, които помагат на кръвния съсирек
• Премахване на бактерии и токсини от кръвта
• Предотвратяване на инфекция и регулиране на имунните реакции

Причини за чернодробна трансплантация

Основните причини водещи до чернодробна недостатъчност и чернодробна трансплантация са:

1. Хепатит В и С.
2. Алкохолна злоупотреба
3. Стеатоза
4. Генетични заболявания, засягащи черния дроб, включително хемохроматоза, болест на Уилсън - Коновалов и други
5. Заболявания, които засягат жлъчните пътища, като първична билиарна цироза, атрезия на жлъчните пътища. Билиарната атрезия е най-честата причина за чернодробна трансплантация сред децата.

Противопоказания

Въпреки че чернодробната трансплантация е най-ефективното лечение за много чернодробни заболявания, ограниченият брой на донори правя избора й приложим само за крайните стадии на някои заболявания. Противопоказанията включват:

• напреднал стадий на рак на черния дроб, с метастази извън него
• злоупотреба с алкохол или наркотични вещества
• тежко сърдечно или белодробно заболяване
• високи нива на холестерол при пациента
• дислипидемия

Много противопоказания за чернодробна трансплантация се считат за обратими. Лице, първоначално считано за „неприемливо за трансплантация“, по-късно може да стане подходящ кандидат, ако здравословното им състояние се промени.

Например пациентите с високи нива на холестерол, триглицериди или други дислипидемии, ако променят начина си на живот (диета, физическа активност) и приемат лекарства за контрол над тях.

Жив донор

За донор на черен дроб може да послужи жив или починал човек. Ако се вземе от жив донор, останалата част от черния дроб на донора се възстановява и възвръща към нормалния си размер, обем и капацитет в рамките на няколко месеца след операцията. В същото време трансплантираната част расте и възстановява нормалната функция на черния дроб у реципиента.

Броят на хората, които чакат чернодробна трансплантация, значително надвишава броя на наличните от починали хора. Затова трансплантацията на черен дроб от живи донори е по-подходяща.

Наличието на черен дроб от жив донор позволява на получателя да избегне някои възможни здравословни усложнения, докато чака трансплантацията. Тези хора имат и по-малко медицински проблеми след процедурата, отколкото тези, които получават черен дроб от починал донор, както и по-голям процент на оцеляване на дарения орган.

Повечето живи донори на черен дроб са близки членове на семейството или приятели.

Починал донор

След взимане на черния дроб от починал човек, органът се поставя при студени условия. Разчита се на понижената температура, за да се забави анаеробния метаболитен разпад.

Ползи и рискове за живия донор

Ако някой възнамерява да дари черния си дроб, трябва да е наясно с ползите и рисковете. Положителната страна на даряването му, е че той ще се възстанови. Премахването на част от него няма да навреди на здравето на донора.

Черният дроб се регенерира почти веднага след операцията и достига почти нормалните си размери около 6-8 седмици след това. Черният дроб е единственият орган, който може да направи това, затова трансплантациите от живи донори са възможни.

Като всяка една процедура и при тази са възможни усложнения, като кървене, инфекции, образуване на кръвни съсиреци или неправилно изтичане на жлъчка. Макар и рядко, понякога донора може да получи херния.

Изисквания към донора

Всеки член на семейството, родител, брат и сестра, дете, съпруг или доброволец може да стане донор на черен дроб. Критериите включват:

1. Добро физическо здраве
2. Кръвната му група да съвпада или да е съвместима с тази на получателя
3. Има благотворително желание за дарение без финансова мотивация
4. На възраст между 20 и 60 години
5. Черният му дроб да бъде с подобни или по-големи размери от този на реципиента

Преди човек да стане донор, трябва да се подложи на различни тестове, за да се докаже, че е в добро здравословно състояние.

• Лабораторни изследвания, като тестове на кръв и урина
• Образна диагностика, като ехографско изследване на черния дроб
• Сърдечни тестове за определяне на здравето на сърдечно-съдовата система
• Общ здравен изпит, включително рутинни скринингови тестове за рак, за да се оцени цялостното здраве и да се провери за други заболявания, които могат да повлияят на успеха на трансплантацията

Имуносупресивна терапия

Подобно на останалите трансплантации, след присаждане на черен дроб, реципиентите са на имуносупресивна терапия до края на живота си.

Чернодробната трансплантация е уникална по това, че рискът от отхвърляне на присадката намалява с времето, въпреки че по-голямата част от реципиентите трябва да приемат имуносупресивни лекарства до края на живота си. Възможно е постепенно да се намали количеството лекарства срещу отхвърляне на присадката.