Донор на кожа МКБ Z52.1

В рубриката донор на кожа се разглежда трансплантация на кожа. Кожата е най-големият човешки орган. Тя предпазва от топлина и студ и от фактори на околната среда, като химикали, ултравиолетово лъчение и микроорганизми.

Кожата е в състояние да се поправя от ежедневното износване. Въпреки това, когато стане твърде силно увредена или обгорена, тя не може да се регенерира. В тези случаи се разчита на трансплантация на кожа.

Присаждането на кожа е хирургична процедура, която включва отстраняване на кожата от една област на тялото или от друг човек и трансплантирането й в друга област на тялото. Присаждането се извършва в болница.

Кой може да бъде донор на кожа?

Кожа може да се взима и от починали хора. Тъканта е жизнеспособна определено време, затова трансплантацията се извършва в рамките на 15 часа от момента на смъртта на донора. Процесът на скрининг за потенциален донор включва преглед на всички медицински документи на донорите, физикален преглед и взимане на кръв за проверка за инфекциозни заболявания.

С помощта на специални инструменти се възстановява само външният слой на кожата. Дебелината на възстановената кожа е около 0,04 см, оставяйки приблизително 85% от кожата на донора все още непокътната.

Възстановените парчета кожа се обработват, индивидуално опаковат се и се съхраняват при специални температури до 5 години.

Видове кожни присадки

Присадки от тънък слой кожа

При този тип присадка, се отстранява най-горният слой на кожата (епидермис), както и част от по-дълбокия слой на кожата, наречен дерма. Този тип присадки обикновено се взимат от предната или външна част на бедрото, корема или задните части.

Те се използват за покриване на големи площи. Тези присадки обикновено са нежни и имат лъскав или гладък вид. Също могат да изглеждат по-бледи от останалата част от кожата.

Присадки от по-дебел слой кожа

При този тип се отстранява целият епидермис и дерма от мястото на донора. Обикновено се взимат от предмишницата, корема, слабините или областта над ключицата. Те обикновено са по-малки парчета кожа.

Тези присадки се използват за малки рани на видими части от тялото, като например лицето. За разлика от горния вид присадки, тези се сливат по-добре с кожата около тях и водят до по-добър козметичен резултат.

Според донора на кожа, от който се взима тъканта, се подразделят на:

1. Автотрансплантация — Донорската кожа се взима от различна част от тялото на същия индивид.
2. Изотрансплантация — Донорът и реципиента са генетично идентични (монозиготни близнаци).
3. Алотрансплантация — Донорът и реципиента са от един и същи вид.
4. Ксенотрансплантация — Донорът и реципиента са от различни видове.

Подготовка за процедурата

Ако донорът или реципиента приемат лекарства, лекарят може да посъветва да се промени дозата или да се спре приема им преди операцията. Освен това, тютюнопушенето и тютюневите изделия влошат способността на кожата да се регенерира, затова трябва да се прекрати употребата им.

Някой близък трябва да остане с пациента през първите няколко дни след операцията, за да го обгрижва. Може да е необходима помощ за изпълнение на определени задачи, смяна на превръзки и други.

Какво се случва по време на процедурата?

За да отстрани тъканта и да се запази максимално целостта на кожата, хирурзите използват специален хирургически инструмент, наречен дерматом. Дермата, останала на мястото на донора, съдържа космени фоликули и мастни жлези, като и двете съдържат епидермални клетки, които постепенно се делят, образувайки нов слой от епидермиса. Мястото на донора на кожа ще бъде изключително болезнено и уязвимо към инфекции, затова се полагат специални грижи.

Присадката внимателно се разстила върху оголената зона, след което се покрива. Първоначално присадката се захранва от плазма. Нови кръвоносни съдове разрастват и по-късно кръвоснабдяват зоната. За да не се образува твърде много течност под нея и да попречи на заздравяването й, се правят дълги редове от къси, прекъснати срезове. По този начин не само се улеснява дренажът, но и кожата може да покрие по-голям участък.

Усложнения

Най-честите усложнения с кожните присадки са пигментацията и свиването на кожната присадка. Колкото по-тънка е присадката, толкова по-често се появяват тези усложнения. Въпреки това, дори ако се използват присадки с по-голяма дебелина, може да остане необратима пигментация, което не е приемливо. Използват се специални кремове за предотвратяване на пигментацията.