Донор на неуточнен орган или тъкан МКБ Z52.9

В рубриката донор на неуточнен орган или тъкан се обхващат всички останали видове трансплантации на органи, които не са разгледани в следните статии:

• Донор на кръв
• Донор на кожа
• Донор на кост
• Донор на костен мозък
• Донор на бъбрек
• Донор на роговица
• Донор на черен дроб
• Донор на сърце
• Донор на друг уточнен орган или тъкан

Трансплантацията на органи е медицинска процедура, при която органът се отстранява от едно тяло и се поставя в тялото на реципиент, за да замести повреден или липсващ орган.

1. Автографски трансплантации — представляват трансплантация на тъкан в едно и също лице. Понякога това се прави с излишък от тъкан, обикновено такава, която може да се регенерира (кожни присадки). При ротационна пластика се използва дистална става за заместване на по-проксимална. Например при замяна на колянна става се използва ставна или глезенна става.
2. Алографски трансплантации — трансплантация на орган или тъкан между два генетично различни индивида от един и същи вид. Повечето трансплантации на човешки тъкани и органи са алографти. Поради генетичната разлика между органа и реципиента, имунната система на реципиента идентифицира органа като чужд и се опитва да го унищожи, водейки до отхвърляне на трансплантата. Заради това реципиентът приема имуносупресивни медикаменти.
3. Изографска трансплантация — органи или тъкани се трансплантират от донор на генетично идентичен реципиент (като идентичен близнак). Изографите се разграничават от другите видове трансплантации, тъй като, макар и да са анатомично идентични с алографтите, те не предизвикват имунен отговор.
4. Ксенотрансплантация — трансплантация на органи или тъкани от един вид на друг. Пример за това е трансплантация на свинска сърдечна клапа, която е доста честа и успешна процедура. Ксенотрансплантацията е опасен вид трансплантация, поради повишения риск от несъвместимост, отхвърляне и заболяване, пренасяни с чуждата тъкан.
5. Домино трансплантации — пример за този вид трансплантация са хора с муковисцидоза (CF), при които белият дроб трябва да се замени. По-лесна е тази операция, при която се трансплантират белите дробове заедно със сърцето. Тъй като първоначалното сърце на реципиента обикновено е здраво, то може да бъде трансплантирано във втори получател, нуждаещ се от сърдечна трансплантация.

Органите, които най-често се трансплантират са бъбреци, черен дроб, бели дробове, сърце и др. Някои органи, като мозъка, не могат да бъдат трансплантирани. Тъканите включват кости, сухожилия (и двете се наричат мускулно — скелетни присадки), роговица, кожа, сърдечни клапи, нерви и вени.

Бъбреците са най-често трансплантираните органи, последвани от черен дроб и сърце. Донорите на органи могат да бъдат живи, в мозъчна смърт или трупове. Тъканите могат да бъдат взети от починал човек до 24 часа след прекратяването на сърдечния ритъм. За разлика от органите, повечето тъкани (с изключение на роговицата) могат да се съхраняват до пет години.

Трансплантационната медицина е една от най-предизвикателните и сложни области на съвременната медицина. Някои от ключовите области за медицинско управление са проблемите на отхвърлянето на трансплантати, при които тялото има имунен отговор към трансплантирания орган, което вероятно води до неуспех на трансплантацията и необходимостта от незабавно отстраняване на органа от реципиента. Когато е възможно, отхвърлянето на трансплантанта може да бъде намалено чрез серотипизиране, за да се определи най-подходящият маниер донор — реципиент и чрез употребата на имуносупресори.