Донор на сърце МКБ Z52.7

В рубриката на донор на сърце се разглежда трансплантация на сърце. Това е хирургична интервенция, която се извършва при последен стадий на сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия, отслабване на сърдечния мускул, след прекаран остър миокарден инфаркт, вродено сърдечно заболяване и други. Сърцето се взима от трупен донор и се поставя в тялото на реципиента.

Намирането на донор на сърце може да бъде трудно, понеже донорът трябва да е в мозъчна смърт, да е на животоподдържащи системи и да съответства на реципиента.

По време на операцията, сърцето на пациента се отстранява и се заменя със сърцето на донора (ортотопична процедура). Изключително рядко, болното сърце на реципиента може да се остави на мястото си, за да поддържа сърцето на донора (хетеротопна).

Приблизително 3500 сърдечни трансплантации се извършват всяка година в световен мащаб. Сърдечната трансплантация не се счита за лек за сърдечни заболявания, по-скоро това е животоспасяваща процедура, предназначена да подобри качеството и продължителността на живота на получателя.

Контраиндикации

Някои пациенти не са подходящи за трансплантация на сърце, особено ако страдат от други заболявания на сърдечно-съдовата система. Противопоказанията биват относителни и абсолютни:

Абсолютни противопоказания

• Тежки заболявания на бъбреците, белите дробове или черния дроб
• Рак
• Застрашаващи живота болести, несвързани със сърдечната недостатъчност, включително остра инфекция или автоимунно системно заболяване, като системен лупус еритематозус, саркоидоза или амилоидоза
• Съдова болест на артериите на шията и краката.
• Високо белодробно съдово съпротивление

Относителни противопоказания

• Инсулинозависим диабет с тежка дисфункция на органите
• Скорошна тромбоемболия
• Тежко затлъстяване
• Възраст над 65 години
• Злоупотреба с вещества, като алкохол, наркотици или тютюнопушене

Пациентите, които се нуждаят от сърдечна трансплантация, но не отговарят на изискванията, могат да бъдат кандидати за изкуствено сърце или устройство за подпомагането му.

Оценка

Ако се стигне до сърдечна трансплантация, пациентът се насочва към център за сърдечна трансплантация за оценка. Оценката проверява дали:

• сърдечното заболяване би се подобрило от трансплантация
• възможно ли са други методи на лечение
• достатъчно здрав ли е пациентът, за да се подложи на операция
• склонен ли е да прекрати вредните навици (тютюнопушене, употреба на алкохол)
• готов ли е да следва медицинската програма, изготвена от екипа по трансплантация
• склонен ли е да изчака за орган

Ако човека отговаря на изискванията, може да премине към следните изследвания:

1. Психологическа и социална оценка — някои психологически и социални проблеми, които участват в трансплантацията на органи, включват стрес, финансови проблеми и подкрепа от страна на семейството или други.
2. Кръвни изследвания — става въпрос за тестове, оценяващи кръвната захар, холестерола, кръвна група, броят на кръвните клетки и други.
3. Диагностични тестове — служат за оценка на белите дробове, както и на цялостното здравословно състояние. Тези тестове могат да рентгенография, ултразвуково изследване, компютърна томография и други.

Ако медицинският екип в центъра за трансплантации определи, че някой е подходящ кандидат за сърдечна трансплантация, се поставя в списъка на чакащите. Чакането може да бъде дълго, тъй като има повече хора, които се нуждаят от сърца, отколкото донори. Намирането на донор на сърце зависи от размерът на сърцето, кръвната група и колко тежко е състоянието

Ако медикаментозната терапия не успее да поддържа жизнените показатели на пациента, може да се премине към присадено устройство, което да поддържа сърцето, докато чака донорското сърце. Тези устройства са известни като камерно подпомагащи устройства (VAD). Устройствата се наричат също мостове за трансплантация, защото те печелят известно време, докато се чака за трансплантация.

Трансплантация на сърце

Трансплантацията на сърце трябва да се извърши до 4 часа след отстраняването на органа, за да може донорското сърце да се използва. В резултат на това сърцата се предлагат първо в център за трансплантации в близост до мястото на отстраняването им и след това в центрове на по-далечни разстояния.

След като реципиента е уведомен, че има подходящо донорско сърце, разполага с ограничено време да пристигне в болницата, за да се извърши трансплантацията. Препоръчва се предварително да има подготвен багаж, пълен с всичко необходимо за престоя в болницата.

След пристигането в болницата се извърша окончателна оценка, за да установят дали сърцето на донора е подходящо за получателя и дали е готов за операция. Повече за операцията може да прочетете в рубриката трансплантацията на сърце.

Психична подготовка

Чакащите за трансплантация се чувстват притеснени или претоварени. Търсенето на подкрепа от приятели и членове на семейството помага за справяне с чакането. Може да се присъедини към група за взаимопомощ за получатели на трансплантации. Разговорите с други, които споделят опита си, могат да облекчат страховете и безпокойството.

Реципиента трябва да си е поставил на реалистични цели и очаквания. Животът след трансплантацията може да не е същият, като живота преди нея. Наличието на реалистични очаквания за резултатите и времето за възстановяване може да помогне за намаляване на стреса. Информираността също помага за справяне с безпокойството.