Наркотични вещества

Какво е наркотично вещество?

Опиати

Депресанти на централната нервна система

Стимуланти на централната нервна система

Халюциногени

Какво е наркотично вещество?

Вещества, които въздействат главно върху нервната системата и при определени концентрации могат да предизвикват ступор, се наричат наркотични вещества или още психоактивни субстанции. Под това определение се отнасят пет категории вещества - опиати, стимуланти, седативи, халюциногени и канабис. Към тези категории се включват много медикаменти, които се произвеждат законно и се прилагат в медицинската практика, както и субстанции, които се произвеждат и продават нелегално (извън медицинските канали), и с които често се злоупотребява.

Наркотичните вещества са химически субстанции, които предизвикват физически, психически и емоционални промени в поведението на индивида. Те нарушават нормалната функция на мозъка и тялото, променяйки различни биохимични и физиологични процеси в организма.

Честата злоупотреба с наркотични вещества, включително и по лекарско предписание (когато се използват неправомерно), води до цялостно увреждане на организма и деградация на индивида.

Видовете наркотици са описани по различни начини, в зависимост от произхода си и ефекта, който предизвикват. Те могат да бъдат:

• естествено срещащи се,
• полусинтетични (химически извлечени от естествени материали) или
• синтетични (създадени изцяло в лаборатории).

Основните категории са:

Опиати

Опиатите са вещества, които се добиват от опиума (опиумен мак), откъдето произлиза и наименованието на групата. Някои се извличат директно от растението, а други са синтетични заместители. Към опиатите се отнасят лекарства, които спомагат за облекчаване на болката и/или се използват за предизвикване на наркоза.

Към опиатите се отнасят:

• естествени производни на опиума: опиум, морфин, кодеин и тебаин (параморфин).
• полусинтетични наркотични вещества: хероин (бял кон) и хидроморфон.
• синтетични производни на опиума: меперидин (петидин), метадон и фентанил.

Опиумът е кафяв, лепкав ексудат добит от неузрели шушулки на опиев мак.

Опиатите потискат централната нервна система и се използват терапевтично като обезболяващи - опиоидни аналгетици, за потискане на кашлицата и срещу диария. В немедицинската практика опиатите се използват с цел предизвикване на еуфория, като средство за намаляване на тревожността, скуката, за туширане на физическа или емоционална болка.

Още информация за опиоидните аналгетици може да намерите:

»Опиоидни аналгетици

Хероин

Хероинът е полусинтетично производно на морфина. Той е един от най-употребяваните опиати, тъй като е относително силен, по-евтин, лесно се разтваря във вода и прониква през кръвно-мозъчната бариера по-бързо от морфина. Въздействието му може да продължи 4-6 часа. Хероинът може да се смърка, пуши или да се вдишват изпаренията му, чрез загряване върху фолио.

Честата употреба на опиати има сериозни последствия за организма, а смъртните случаи от свръх доза са твърде чести. Сред най-честите странични ефекти са: намаляване на сексуалното желание, импотентност при мъжете, нарушаване на месечния цикъл при жените, ментални проблеми и нестабилност, летаргия и анорексия.

Толерантност се развива към някои, но не всички ефекти на опиатите. Симптомите на абстиненция като цяло не са животозастрашаващи, ако лицето е физически здраво, но са изключително неприятни, особено за период от 48-72 часа.

Едно от най-опасните приложения на хероин е чрез инжектиране - освен същественият риск от предозиране, често се стига до заразяване с хепатит, ХИВ и СПИН. Данните сочат, че ХИВ вирусът се предава по-често чрез използване на нехигиенични средства за инжектиране, отколкото по полов път. Освен това инжекционно употребяващите хероин са по-силно зависими.

Изображение: NEUROtiker, Public domain, via Wikimedia Commons

Подробна информация може да намерите тук:

»Кодеин

Вижте също:

»Морфин

Депресанти на централната нервна система

Депресанти на централната нервна система са седативно-хипнотични вещества, които намаляват напрежението и тревожността. Към тях се включват:

• барбитурати: амобарбитал, пентобарбитал, секобарбитал, фенобарбитал и други;
• бензодиазепини: алпразолам, диазепам, клоназепам, хлоразепат и други;
• други депресанти на ЦНС: метакуалон, глутетимид, хлоралхидрат.

Те могат да бъдат използвани терапевтично като анестетици, антиконвулсанти, при лечение на напрежение, безпокойство, безсъние, както и някои психични заболявания.

Барбитурати

Барбитуратите са мощни депресанти на централната нервна система. Те могат да причинят прекомерна сънливост и по този начин да изложат потребителя на риск особено, ако шофира или работи с машини. Злоупотребата може да доведе до дихателни проблеми, като бронхит и емфизем, а във високи дози може да доведе до безсъзнание или смърт вследствие на дихателна недостатъчност.

Внезапното прекратяване приема на барбитурати също може да причини негативни последствия. Една от най-големите опасности при употребата на барбитурати е, че с увеличаване на толерантността, разликата между ефективната доза и леталната намалява. По тази причина потребителите на барбитурати са особено уязвими към свръхдоза.

Изображение: Manuel Almagro Rivas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Подробна информация за барбитуратите, техните странични ефекти и терапевтични приложения може да намерите:

»Барбитурати

Бензодиазепини

С времето, бензодиазепините изместват барбитуратите при употреба с медицинска цел, поради по-малкото странични ефекти. Въпреки това злоупотребата с бензодиазепини може да има неблагоприятни последици за познавателните функции, като памет и концентрация. Освен това, ако се приемат продължително време, бензодиазепините могат да предизвикат реакция на толерантност и в ниски терапевтични дози.

Симптомите на абстиненция включват тревожност, безсъние и безпокойство. Въпреки че се смятат за по-безопасни от барбитуратите, тяхното инжекционното приложение може да бъде опасно, понеже не се разтварят в кръвния поток.

Подробна информация за видовете бензодиазепини, тяхното приложение, страничните им ефекти и противопоказания може да прочетете тук:

»Бензодиазепини

Бензодиазепините, както и небарбитуратните депресанти, като метакуалон, често се продават на "черния пазар" и се използват за седация и опиянение, често в комбинация с алкохол.

Стимуланти на централната нервна система

Стимуланти на централната нервна система са вещества, които ускоряват физическите и умствените процеси в организма. Те спомагат за облекчаване на лека депресия, за повишаване на енергията, физическата активност, умствената дейност и концентрацията.

Към стимулантите на нервната система се отнасят:

• кокаин,
• ефедрин,
• екстази,
• фенметразин,
• метилфенидат и много други.

Стимулантите на ЦНС се използват за лечение на състояния, характеризиращи се с липса на адренергична стимулация, включително нарколепсия и неонатална апнея. Освен това метилфенидат и декстроамфетамин сулфат се използват за при хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD).

Също така бензфетамин, диетилпропион, фендиметразин, фентермин и сибутрамин са стимуланти на централната нервна система, използвани за намаляване на апетита при тежка форма на затлъстяване. Въпреки че тези лекарства са структурно подобни на амфетамина, те причиняват по-малко усещане за стимулиране и са по-малко подходящи за използване при състояния, характеризиращи се с липса на адренергична стимулация.

Кокаин

Кокаинът е стимулант, получен от листата на храста кока. Незаконната му употреба цели да се преодолее умората и да се повиши активността. Действието му е от няколко минути, до по-малко от един час, докато ефектите на амфетаминовия тип стимуланти може да продължат до няколко часа. Кокаин (хидрохлорид) може да се инжектира, но по-често се смърка.

Крек е продукт добиван от кокаин, който е пригоден за пушене. Действието му е около 10 минути.

Освен като наркотик за развлечение, кокаинът се използва в офталмологията, като местен анестетик при хирургични манипулации.

Изображение: NEUROtiker, Public domain, via Wikimedia Commons

Повече информация може да намерите:

»Кокаин

Както и при опиатите формирането на ефект на толерантност и зависимост са свързани от дозата, честотата и начинът на употреба. Смъркането на кокаин може да доведе до некроза (ерозия и смърт) на тъканите между ноздрите, както и атрофия на носната лигавица; пушенето на крек е свързано с риск от изгаряния на белодробната тъкан и с хроничен бронхит.

Симптомите на абстиненция, свързани с интензивна злоупотреба със стимуланти на ЦНС са различни от тези при опиатите, понеже, за разлика от тях, стимулантите не предизвикват физиологична зависимост. Те обаче може да доведат до състояние на силно безпокойство или дискомфорт, депресия, умора, безсъние и силно желание за прием на все по-голямо количество от субстанцията.

Обикновено тези симптоми са още по-силни и неприятни при употребата на амфетамини, отколкото на кокаин.

Приемът на свръхдоза кокаин най-често се дължи на неправилна преценка от страна на употребяващия го, за дозата и поносимостта на организма, както и при прием заедно с друга субстанция - например алкохол, хероин и други.

Смърт от респираторен арест е често последствие от приемът на свръхдоза, особено ако кокаин се приема заедно с депресант на ЦНС (например хероин).

Халюциногенни ефекти

Някои стимуланти на ЦНС имат халюциногенни ефекти, като MDA (3,4-метилен-амфетамин) и MDMA (3,4-метилен-метамфетамин) и често се вземат за повишаване на емоционалните и сетивни възприятия по време на партита. MDA и MDMA обикновено се приемат перорално, но може също да се инжектират.

Злоупотребата с халюциногенни стимуланти може да предизвика различни психологически проблеми, като например объркване, депресия, безпокойство и параноя. Физическите последици включват напрежение в мускулите, гадене, замъглено зрение, отпадналост, втрисане или изпотяване - симптоми, които в много отношения са подобни на тези при топлинен удар.

Свръхкомпенсацията чрез пиене на големи количества вода понякога причинява прекомерно рехидратиране и може да доведе до смърт. В продължение на няколко дни след употребата им може да се усещат болки в мускулите, умора и депресия, а продължителната употреба уврежда черния дроб, мозъка и сърцето.

Халюциногени

Халюциногените са вещества, които засягат предимно умствените и емоционалните процеси. Те променят възприятието за себе си (самосъзнание), за околните и за реалността; засягат мисловната дейност.

Халюциногените са:

• естествено срещащи се вещества, като псилоцибин (добиван от мексиканска гъба) и мескалин (добиван от кактус пейот);
• полу-синтетика, като диетиламид на лизергиновата киселина (LSD);
• синтетика, като фенциклидин (РСР).

Холюциногените се използват изключително рядко в медицинската практика - главно в психиатрията и особено често за незаконна злоупотреба.

Халюциногените обикновено се приемат през устата. Повторното приложение намалява ефекта на субстанцията, но физическа зависимост не е известно да се наблюдава. Ефектите може да продължават до 12 часа.

Диетиламид на лизергиновата киселина (LSD)

Дори и в малки дози LSD предизвиква нарушения във възприятията за време и място, зрителни халюцинации и синестезия (сливане на сетивата, така че звуците се "виждат", а цветовете се "чуват"). В сравнение с мощните сензорни нарушения, физиологичните ефекти са относително малки, но могат да включват: замаяност, дезориентация, безпокойство, депресия и тревожни мисли и спомени.

Фенциклидин (PCP) - "Ангелски прах"

Фенциклидин предизвиква еуфория, но за разлика от ефекта при опиати или стимуланти, използването му често е придружено от чувство на нереалност, нарушаване на възприятието за време и пространство, промени в поведението и войнствена параноя.

Изображение:  Acdx, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Още за вредното и опасно въздействие на наркотиците върху организма, може да научите:

»Отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени]

След употребата на всяко накотично вещество има определено време, през което то или неговите метаболити се съдържат в кръвта, урината, косата, слюнката и потта. Това може да бъде установено чрез специални изследвания, за които може да научите тук:

»Тестване за злоупотреба с наркотични вещества и стимуланти

Заглавно изображение: freepik.com