Лечение на наркозависимост (наркомания)

от 25 юни 2019г.

Автор: Мариета ГеоргиеваРедактор: д-р Лилия Пашова-Стоянова

2. Психоактивни вещества: какво ги прави толкова опасни?

4. Лечение на наркотична зависимост (наркомания)

Групи наркотични вещества

Терминът "наркотик" произлиза от гръцката дума "narkotikos", което означава състояние на летаргия или мудност. Наркотичните вещества се използват в медицинската практика с цел овладяване на болката, успокоение, лечение на психически разстройства, предизвикване на сън. Те са едни от най-опасните медикаменти, които причиняват висока степен на зависимост при употреба и особено при злоупотреба.

Злоупотребата с наркотични вещества през годините се превръща от проблем, който обикновено се свързва с членовете на долния край на социално-икономическата стълбица, до такъв, който пресича всички социални класи на обществото.

Днес употребяващите незаконни наркотици са над 23 милиона души само в САЩ. Техният брой се увеличава със застрашителни темпове, особено сред подрастващите. Експертите третират наркоманията като болест без определено лечение. В този случай превенцията е най-доброто лекарство, което може да се реализира само чрез масово обучение и самосъзнание.

Основните групи наркотични вещества, с които системно се злоупотребява, са:

опиати (към които спадат опиум, кодеин, морфин, метадон, хероин и други);
стимуланти на централната нервна система (кокаин, екстази, ендорфин);
депресанти на централната нервна система (към които спадат бензодиазепини, барбитурати);
халюциногени (псилоцибин, мескалин, ЛСД, фенциклидин, "райски газ" и други);
канабис.

Подробна информация за видовете наркотични вещества и тяхното въздействие върху организма може да намерите в раздел Лечения:

Наркотични вещества

Психоактивни вещества: какво ги прави толкова опасни?

Психоактивните вещества са химични субстанции, които променят нормалното функциониране на мозъка, чрез потискане или стимулиране на централната нервна система. Те могат да причинят временни промени в поведението, настроението и съзнанието.

Въпреки че тези субстанции се използват терапевтично за лечение както на физически, така и психологически разстройства, те са станали известни именно с използването им за развлекателни цели, особено след като става ясно, че постоянната им употреба причинява лекарствена зависимост, т.е. пристрастяване към даденото вещество.

Психоактивните вещества имат способността да променят емоционалното състояние на ума, поради тяхната химическа и морфологична прилика с някои от естествените биомолекули, участващи в невронните мрежи.

Наркотична зависимост

Естеството на наркотичната зависимост може да бъде анализирано в два различни аспекта: психологическа зависимост и физиологична зависимост (физическа зависимост).

Психологична зависимост и ефект на толерантност

Въпреки различните ефекти върху централната нервна система, всички психоактивни вещества основно следват един и същ механизъм, а именно стимулиране на "наградната система" на мозъка - центрове на удоволствието, които са част от лимбичната ни система.

Мозъкът разпознава действия, които подобряват оцеляването на индивида и запаметява тези действия, като ги свързва в така наречената наградна система. Предполага се, че тези механизми са разработени по време на еволюцията на човека.

Стимулирането на центровете на удоволствието въздейства с промени, вариращи от леко повишение на настроението до дълбоко чувство на благосъстояние и еуфория. Например добавянето на различните съставки в храните (като захари, мазнини, консерванти и други субстанции) активира вкусовите рецептори, които от своя страна активират центровете на удоволствието. Психоактивните вещества активират пряко или косвено същите тази центрове в мозъка. Това става главно чрез въздействието върху синтеза на невротрансмитера допамин.

Допаминът в една или друга степен е свързан с чувства и дейности, като волеви движения, мотивация, желание, познавателна способност, памет, регулиране на поведението, чувство на удоволствие, зависимост към различни субстанции (наркотици, никотин, кафе) и дейности (секс, хранене). Изследване, проведено върху животни показва, че плъхове с недостиг на допамин от 99 процента, показват устойчивост (нежелание) дори на най-основните поддържащи живота дейности, като хранене. Така допамин-зависимите невронни пътища до голяма степен са отговорни за поддържане на емоционалното благосъстояние на съответния организъм.

Психоактивните вещества въздействат върху синтеза и действието на допамина по различен начин. Например хероинът увеличава потенциала на действие и следователно концентрацията на допамин в синаптичните цепнатини. Кокаинът от друга страна инхибира обратното захващане на допамин от синаптичната цепнатина. Това увеличение на концентрацията на допамин предизвиква чувства на радост, облекчение и задоволство.

Въпреки това тези ефекти не са дълготрайни и тяхното продължително въздействие се възпрепятства от механизма за обратна връзка на мезолимбичната система. Клетките, които са отговорни за производството на допамин, реагират на повишената му концентрация, като забавят своя синтез. Освен това непрекъснатото освобождаване на допамин в кръвта води до активирането на аденилат циклаза, ензим, който е инхибитор на наградната система в мозъка и на допамина.

Взети заедно тези изменения водят до намаляване на степента на отговор към субстанцията - ефект, известен като толерантност. С други думи толерантност означава, че до известна степен нервните клетки стават резистентни към даденото вещество. Това обяснява необходимостта от все по-високи дози, за да се получи същата степен на еуфорична реакция, след като потребителят свикне с дадената субстанция.

Когато нервните клетки са в силно толерантно състояние, нивата на допамин в кръвта при липса на субстанцията се усещат като изключително ниски. Това е пряко следствие от механизма за обратна връзка, който действа срещу допаминовите пътища. Това означава, че при такива условия (липса на субстанцията) потребителят може да се чувстват депресирани, безжизнен и "празен". Той няма желание за нищо и не намира смисъл в съществуването.

При редовните потребители на наркотични вещества това състояние се реализира веднага, след като ефектът на субстанцията намалее, поради което те прибягват до повторна употреба.

С времето зависимите се нуждаят от конкретната субстанция само, за да се чувстват нормално. Това води до психологическа зависимост. Психологическата или психическа зависимост може да се дефинира и като състояние на силно, неконтролируемо желание за прием на сусбтанцията, невъзможност за пренасочване на мислите в друга посока и насочване на всички действия към намиране на субстанцията.

Докато всички наркотични вещества предизвикват психическа зависимост в различни степени, то не всички имат склонност да причиняват физиологическа.

Физиологична (физическа) зависимост

Обикновено, след като психологическата зависимост е факт и има емоционален мотив за многократна и интензивна употреба на дадената субстанция, след прием в достатъчна доза и честота, се развива и физиологични промени, които насърчават допълнително по-нататъшната употреба. Когато се стигне до този проблем, липсата на дадената субстанция предизвиква силни физиологични симптоми на абстиненция. Такива могат да са стомашни спазми, безсъние, тръпки по тялото, усещане за студ, конвулсии, тремор, повишено изпотяване, раздразнителност, агресивно поведение.

Важно е да се отбележи, че има субстанции, които водят предимно до физическа зависимост (развитие на абстинентен синдром при прекратяване на употребата), такива, които водят предимно до психическа зависимост (неконтролируемо желание за прием) и комбинация от психическа и физическа зависимост.

Именно поради тази причина при лечение на наркозависимост е необходимо предварително изясняване на вида на злоупотребяваната субстанция с цел улесняване в избора на мерки и изготвяне на индивидуален терапевтичен план.

Лечение при наркотична зависимост

Лечение на наркотична зависимост (наркомания)

Успешното лечение на наркотична зависимост (наркомания) е изключително сложен и продължителен процес. Всеобщото мнение е, че пълно възстановяване от наркозависимост не съществува, но то е погрешно твърдение, което често отнема вярата и желанието за борба на желаещите да се излекуват.

Терапията може да се осъществи под различни форми и да продължи различен период от време в зависимост от състоянието на пациента, степента и вида на зависимостта (дали е само психологическа или е и физиологична), както и вида на субстанцията, с която се злоупотребява.

Тъй като наркоманията е типично хронично разстройство, което се характеризира с много рецидиви, краткосрочното лечение обикновено не е достатъчно. За повечето зависими терапията е дългосрочен процес, който включва множество интервенции и редовен мониторинг.

Съществува голямо разнообразие на базирани на факти подходи за лечение на пристрастяване. Като цяло успешното лечение на наркотична зависимост (наркомания) включва комбинация от:

детоксикация (за "пречистване" на организма от въздействието на вредната субстанция);
медикаментозна терапия (с цел да помогне на зависимите лица да спрат принудителното търсене и използване на наркотици и за повлияване на психическата зависимост);
когнитивно-поведенческа терапия (за управление на извънредни ситуации, чрез овладяване на стреса, вдъхване на кураж и желание за живот без наркотични вещества);
сериозна подкрепа и ангажираност от страна на семейството и приятелите;
силна мотивираност и желание от страна на зависимия.

Детоксикация

Целта на детоксикацията, наричана също "детокс", е важна част от лечението, която помага на зависимия бързо и безопасно да прекрати приема на забранени субстанции (оттегляне). Оттеглянето от различните категории наркотични вещества, като например депресанти, стимуланти или опиати, предизвиква различни странични ефекти и изисква различни подходи.

Детоксикацията може да включва постепенно намаляване на дозата на лекарството или временно заместване чрез други вещества.

При някои пациенти детоксикацията може да се проведе в домашни условия (като се изисква силната ангажираност от страна на семейството и силна воля на зависимия), но при други се налага хоспитализация. Обикновено се препоръчва хоспитализиране на пациентите с цел контрол и мониторинг на състоянието им, оказване на необходимата психическа и емоционална подкрепа и предприемане на необходимите мерки при първи прояви на абстиненция.

Детоксикацията е една от първите и най-важни мерки, които се предприемат при наркозависими пациенти, като изчистването на организма представлява своеобразна пдоготовка за постигане на по-висока ефективност и оптимални резултати от другите лечебни мероприятия.

Медикаментозно лечение при наркозависимост

Медикаментозно лечение

Лекарства като метадон, бупренорфин, налтрексон се прилагат при зависими от опиоиди, както например никотинови препарати (лепенки, дъвки, бонбони, назален спрей) и лекарства като варениклин и бупропион се прилагат при зависими от тютюна.

Дисулфирам и акампросат са лекарства, които се прилагат при алкохолна зависимост и често се включват в комбинирана терапия при наркомании.

Медикаментозното лечение се подбира внимателно при всеки конкретен пациент в зависимост от вида на субстанцията, с която се злоупотрябва, основното му здравословно състояние, наличието на противопоказания за приложение на медикаментите (подлежащи бъбречни, чернодробни, ендокринни увреждания, алергии и други).

Медикаментозното лечение е важна стъпка в комплексния терапевтичен план при лечение на наркозависимост като улеснява значително поривите на пациентите за нова употреба, повлиява някои от проявите на зависимост и намалява желанието за последваща употреба на забранената субстанция.

Когнитивно-поведенческа терапия

Поведенческите терапии могат да бъдат от помощ, тъй като в основата си те мотивират зависимите да предприемат лечение и да се откажат от употребата на наркотични вещества.

Терапията може да предложи стратегии за справяне с апетита към наркотици, чрез различни начини за избягване досега до забранени субстанции. Целта е да се предотвратят рецидивите (повторно прибягване към наркотиците). Също така когнитивно-поведенческата терапия учи зависимите как да се справят в случай на рецидив.

Специалистите помагат на хората да подобрят комуникацията и отношенията си с родители, семейството, приятелите, колегите. Дават насоки за връщане към нормален начин на живот и изграждане на нови връзки и контакти.

Когнитивно-поведенческата терапия използва различни методики, благодарение на които пациентите превъзмогват порива за прием на субстанцията, осъзнават пагубното си поведение и саморазрушителния му характер. Броят на сеансите и тяхната продължителност се определят индивидуално, като за постигане на най-добри резултати се препоръчва комбиниране на този вид леченеи с медикаментозното и другите средства в помощ на терапията при наркозависимост.

Много програми за лечение използват както индивидуални, така и групови терапии. Груповите терапии може да осигурят социална подкрепа и да послужат за укрепване на поведенческите реакции, както и да насърчават към въздържание от наркотици.

Вижте също:

Групи за подкрепа

Лечение при наркомания: когнитивно-поведенческа терапия, подкрепа

Разрешаване на съпътстващи проблеми и заболявания

Наркозависимите често страдат от други здравни проблеми, като например депресия, личностни разстройства, СПИН, имат професионални, правни, семейни или социални проблеми и други. За да се избегнат рецидивите, от изключително значение е да се обърне специално внимание на съпътстващите проблеми и да се потърси начини за тяхното разрешаване.

Най-добрите програми предоставят комбинация от терапии, както и други услуги, които отговарят на нуждите на всеки отделен пациент. Предписването на психоактивни лекарства, като антидепресанти, успокоителни средства, стабилизатори на настроението и антипсихотични лекарства, могат да бъдат от решаващо значение за успеха на лечението, когато пациентите имат съпътстващи психични разстройства като депресия, тревожни разстройства (включително пост-травматично стресово разстройство), биполярно разстройство или шизофрения.

В допълнение повечето хора с тежко пристрастяване злоупотребяват с множество лекарства (комбинирана зависимост) и се нуждаят от лечение за всички зависимости.

Мерките, насочени и вложени в това направление, не са никак за подценяване, тъй като могат да окажат силно въздействие за намаляване на рисковете от рецидив в злоупотребата. Неразрешените проблеми и връщането към обичайната среда, ситуации, фактори и хора, подтикнали първоначално пациента към злоупотреба, в даден момент могат да се окажат и причина за провал на терапията.

Алтернативна терапия

Алтернативните методи на терапия са различнични способи, използвани в нетрадиционната медицина. Някои от тях дават резултати при наркозависими, когато се прилагат в комбинация към основното лечение (като вид допълнителни лечебни мерки). Подходящи алтернативни терапии са например акупресура, акупунктура, медитация, хипнотерапия (хипноза), техники за релаксация на ума и тялото, йога и други.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Алтернативна медицина: