Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди МКБ F11.-

Опиоидът е синтетичен или естествен агент, който въздейства върху рецепторите и произвежда подобни на опиум ефекти, притъпяват болката. Опиатите са опиоиди, които са естествено получени от опиев мак (например морфин). Те се използват за лечение на болка, но с тях може да се злоупотреби и поради еуфоричните им ефекти. Обикновено тези опиати включват кодеин, фентанил, хероин, морфин, опиум, метадон, оксикодон и хидрокодон.

Фентанилът е 50 пъти по-мощен от хероина и 100 пъти по-мощен от морфина. Опиоидите могат да доведат до зависимост само за 4-8 седмици. Както и при други зависимости, генетичните фактори и факторите на околната среда, като например лесен достъп, допринасят за риска от разстройство при употребата на опиати. Често се предписват лекарства от тази група за специфични медицински цели като облекчаване на болка, трябва да се внимава, защото водят до психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди.

Човек приема или продължава да приема опиоида без легитимни медицински причини, дори ако първоначално им е предписано лекарството по конкретна такава. С течение на времето, човек с нарушение в употребата на опиоиди развива навици, които се въртят около употребата на опиати. В крайна сметка това води до спокойно преживяване до следващата им доза.

Разстройствата, свързани с употребата на опиати са проблем, който причинява значителни увреждания или стрес. През 2013 г. пристрастяването към опиати засегна около 0,4% от хората в света. Считано от 2015 г., около 16 милиона души са се сблъскали с този проблем в един момент от живота си. Продължителната нужда от прием на опиоиди се появява при около 4% от хората след употребата им при проблеми като болка, свързана с травма или операция. Мъжете са засегнати по-често от жените. Това доведе до 122 000 смъртни случая в света през 2015 г., в сравнение с 18 000 смъртни случая през 1990 г.

Механизмът на развитие включва:

1. Зависимост — тя е адаптивно състояние, което се асоциира с абстинентен синдром при преустановяване на приема.
2. Пристрастяване — то е мозъчно заболяване, характеризиращо се с нуждата от употреба на наркотици, въпреки неблагоприятните последици. То е най-тежката форма на заболяването.

Клиничният ход на нарушенията, които настъпват при употреба на опиоиди, включва периоди на обостряне и ремисия. Принципът е подобен на този като други хронични рецидивиращи състояния (напр. диабет и хипертония), при които перфектният контрол на симптомите е труден. Въпреки че хората с опиоидно пристрастяване вероятно имат продължителни периоди на въздържание от опиоиди и често се справят добре, рискът от ранна смърт, главно от случайно предозиране, травма, самоубийство или инфекциозно заболяване (напр. вирусът на придобита имунна недостатъчност [HIV]).

Симптомите на разстройството включват силно желание за употреба на опиоиди, повишена толерантност към тях, неизпълнение на задължения, проблеми с намаляването на употребата и абстинентен синдром. Сред характеристиките спадат:

• особено поведение при търсене на наркотици
• увеличава се количеството им с времето
• последици като проблеми със закона
• многобройни усложнения като СПИН, абсцеси, хоспитализации
• повишено желание към опиоидите

Симптомите на абстиненция могат да включват гадене, мускулни болки, диария, проблеми със съня или тъжно настроение. Пристрастяването и зависимостта са компоненти на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди.

Началото и продължителността на абстинентния синдром зависи от това кой опиоид е използван последно. При хероина това обикновено се случва 5 часа след употребата му и продължават между 2 и 14 дни, докато при метадон може да се появи до 2 дни. Симптомите включват:

• объркване
• тревожност
• проблеми със съня
• мускулни болки
• треперене
• изпотяване
• ринорея (изтичане на секрет от носа)
• кихане
• тахикардия (ускорен пулс)
• високо кръвно налягане
• диария
• коремни спазми
• глад

Хора, с нарушения в употребата на опиати, често се лекуват с опиоидна заместителна терапия, като се използва Methadone или Buprenorphine. Това лечение намалява риска от смърт. Освен това, засегнатите могат да се подложат на когнитивно-поведенческа терапия, други форми на подкрепа от професионалисти в областта на психичното здраве като индивидуална или групова терапия.

Признаците на опиоидна интоксикация включват:

• притъпено усещане за болка
• еуфория
• объркване
• сънливост
• гадене
• запек
  
  

За диагнозата на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди се обръща внимание ситуации като:

1. Взети са повече опиоиди, отколкото са назначени от лекаря.
2. Болният не е в състояние да намали количеството на използваните опиати.
3. Човекът изпитва нужда от опиоди.
4. Срещат трудности при изпълнение на професионални задължения на работното място или в училище.
5. Продължителна употреба на опиоиди, водеща до социални и междуличностни конфликти.
6. Намалени социални или развлекателни дейности.
7. Продължителна употреба, въпреки че опиоидите влошават физическото или психологическото здраве (т.е. депресия, запек).
8. Абстиненция.

Тестовете за урина са най-често срещаният начин за изследване на употребата на опиати, тъй като опиоидите могат да бъдат открити в организма до 36 часа след като са били взети. Съществуват специфични препоръки за предписването на лекарства, по отношение започването на опиоиди, клинично подходящи случаи за употребата им и оценка на възможните рискове, свързани с опиоидна терапия.

Налице са ефективни лечения. Медикаментозно лечение е ползотворно за лица с нарушение в употребата на опиати. Тя включва използването на медикаменти заедно с консултиране и поведенчески терапии. Химичният баланс в мозъка може да допринесе за психичното заболяване на индивида, както и за тяхното лечение. Поради тази причина може да се предписват лекарства, които да помогнат за модифицирането й. Лекарствата се използват и за облекчаване на нуждите, облекчаване на симптомите на абстиненция и блокиране на еуфоричните ефекти на опиоидите.

Лечението обикновено включва когнитивно поведенчески подходи, като например насърчаване на мотивацията за промяна и обучение за лечение и превенция на рецидивите.
Три лекарства обикновено се използват за лечение на пристрастяването към опиати:

1. Methadone — предотвратява симптомите на абстиненция и намалява желанието на хора, пристрастени към опиоидите. Той не предизвиква еуфорично усещане, след като пациентите станат толерантни към неговите ефекти. Предлага се само в специално регулирани клиники.
2. Buprenorphine — блокира ефектите на други опиоиди, намалява или елиминира абстинентните симптоми и намалява нуждата от опиоид. Лечението с Buprenorphine (детоксикация или поддръжка) се осигурява от специално обучени и квалифицирани лекари, медицински сестри в конкретно обособени за целта условия.
3. Naltrexone — блокира ефектите на други опиоиди, предотвратявайки чувството за еуфория. Тя се предлага отново в контролирани среди, под формата на таблетки или месечно инжектиране.

Сред усложненията от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, спадат необходимостта от увеличаване на дозите, за да се постигне желаният резултат. Такива нива на опиоиди в кръвта могат да доведат до дихателна недостатъчност и смърт.