Хероин | мкб T40.1

от 26 март 2010г., обновено на 08 дек 2022г.

Хероинът представлява полусинтетичен аналгетик, който се синтезира от морфин чрез ацетилиране на фенолна и хидроксилна група. Хероинът е по-силен аналгетик, но има по-бърз и по-краткотраен ефект, отколкото морфина. Въвежда се орално, мускулно и подкожно в организма. Ефектът му настъпва за няколко минути и бързо достига пиковата си концентрация. Метаболизира се чрез деацетилиране до 6-ацетилморфин за около 5 минути, като по-нататък хидролизира до морфин за около 45 минути. По- продължителният ефект на хероина е резултат от образуването на свободен и конюгиран морфин, като самия хероин и 6- ацетилморфина бързо метаболизират и могат да се установят в много кратко време.

Хероинът е с по-мощно действие от морфина, той е мастно разтворим, преминава през кръвно-мозъчната бариера за по-кратко време и има по-бързо начално действие от морфина. При свързването с мю- рецепторите се установява аналгетичния ефект, а също така и потискане на дишането, зависимостта и поява на запек. С k-опиоидните рецептори се свързва аналгезията, диурезата и седацията. К-рецепторите се свързват и с появата на халюцинации, тревога, кошмари. Доказано е, че хероинът води до намаляване на скоростта на кръвния поток в отделните региони на мозъка на хората с опиоидна зависимост.

Средната летална доза на хероин е между 75 и 600 милиграма, но са доказани случаи и за над 1800 милиграма. Клиничните прояви характерни за свръхдоза с хероин са: