Миоза

› Въведение
› По-чести причини
› Симптоми
› Усложнения
› Диагностика
› Лечение
› Превенция 

Въведение

Миоза е медицински термин, който означава стеснение на зеницата на окото. Състоянието се дължи на свиване на сфинктера на зеницата (Musculus sphincter pupillae) или на намалена активност на нейния дилататор (Musculus dilatator pupillae). Миозата може да бъде физиологична – например при силна светлина или по време на сън, но може да бъде и симптом на редица заболявания на нервната система, очите или вътрешните органи, както и страничен ефект от медикаменти. Поради тази причина тя е важен клиничен белег, който лекарите използват в диагностиката. 

По-чести причини

Заболявания на нервната система

• Синдром на Хорнър (Horner’s syndrome): възниква при увреждане на симпатиковата инервация на окото. Освен миоза, включва още птоза (спадане на горния клепач) и енофталм (хлътване на очната ябълка).
• Мигрена и клъстерно главоболие: при пристъпи може да се наблюдава преходна миоза, съпроводена от фотофобия и болка.
• Малкомозъчен инсулт: увреждането на мозъчни структури може да наруши регулацията на зеничните реакции.
• Невропатии и синдром на Парри-Ромберг: редки състояния, които също могат да засегнат автономната инервация на зеницата.

Новообразувания

• Тумор на Pancoast, локализиран в горната част на белия дроб, този тумор може да притиска симпатиковата верига и да предизвиква синдром на Хорнър, проявяващ се с миоза.

Медикаменти

Множество лекарства причиняват миоза като страничен ефект. Сред тях са:

• Опиоиди (трамадол, кодеин, морфин, фентанил, метадон) – класически ефект, при който свитите „точковидни“ зеници често насочват към интоксикация.
• Антидепресанти (МАО-инхибитори, миртазапин, тразодон).
• Антипсихотици (халоперидол).

Заболявания на кръвообращението

• Интракраниален кръвоизлив, особено субарахноидален, често се съпровожда от миоза, главоболие, гадене, скован врат и загуба на съзнание.

Заболявания на окото

• Хифема: наличие на кръв в предната очна камера, което може да предизвика рефлекторна миоза.
• Увеит и остър ирит: възпалителни състояния, които често се проявяват с болка, зачервяване, фотофобия и свиване на зеницата.

Травми и външни фактори

• Попадане на чуждо тяло в окото: предизвиква дразнене и миоза като защитна реакция.
• Отравяния с органофосфати: характерен признак е изразена миоза, придружена от слюноотделяне, изпотяване и бронхоспазъм. 

Симптоми

Миозата сама по себе си представлява симптом – свиване на зениците. В зависимост от причината обаче могат да се добавят и други прояви:

• Свити, „точковидни“ зеници;
• Липса на реакция към светлина (при тежки неврологични увреждания);
• Главоболие и зрителни нарушения;
• Болка и зачервяване на окото (при възпалителни заболявания);
• Сълзене, фотофобия;
• Системни прояви – изпотяване, брадикардия, респираторен дистрес (при отравяния);
• При синдром на Хорнър – птоза, енофталм, асиметрия на зениците. 

Усложнения

Нелекуваната или пренебрегната миоза, когато е симптом на сериозно заболяване, може да доведе до усложнения:

• Трайни зрителни увреждания (увеит, ирит, глаукома);
• Неврологични дефицити при инсулт или тумор;
• Тежка дихателна недостатъчност при отравяния с опиоиди или органофосфати;
• Хронична болка и намалено качество на живот при мигрена или клъстерно главоболие. 

Диагностика

Диагностиката на миоза включва комплекс от подходи:

• Анамнеза: лекарят разпитва за начало, продължителност и съпътстващи симптоми, както и за прием на медикаменти или токсични вещества.
• Офталмологичен преглед: включва изследване с лампа-биомикроскоп, измерване на реакцията на зениците към светлина и близък обект, оглед на предния очен сегмент.
• Неврологично изследване: търси се асиметрия на зениците, наличие на синдром на Хорнър или други неврологични признаци.
• Образни методи: компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс при съмнение за мозъчен инсулт, кръвоизлив или тумор.
• Лабораторни изследвания: при съмнение за интоксикация или системно заболяване. 

Лечение

Лечението зависи изцяло от причината за миозата:

• Физиологична миоза (при ярка светлина, сън) – не изисква терапия.
• Медикаментозно индуцирана миоза – прекратяване или замяна на лекарството. При опиоидна интоксикация се прилага антидот – налоксон.
• Неврологични причини – лечение на основното заболяване (инсулт, мигрена, тумор).
• Офталмологични заболявания – терапия на увеит или ирит с противовъзпалителни капки (кортикостероиди, мидриатици за разширяване на зеницата). 
• Отравяния с органофосфати – спешна деконтаминация, атропин и оксими. 

Превенция

Миозата не винаги може да се предотврати, особено когато е симптом на заболяване. Въпреки това съществуват някои превантивни мерки:

• Избягване на нерегламентиран прием на опиоиди и психоактивни вещества;
• Контрол върху лекарствената терапия и стриктно спазване на предписанията;
• Защита на очите от травми и попадане на чужди тела;
• Своевременно лечение на очни и неврологични заболявания;
• Профилактични прегледи при пациенти с хронични болести.