Други дистонии МКБ G24.8

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В рубриката други дистонии се разглежда така наречената невро-вегетативна дистония.

Дейността на нервната система се осъществява в условията на функционално равновесие между симпатиковия и парасимпатиковия дял. Различни фактори, като конституционални особености на индивида, циркадни ритми и свързаните с тях хормонални промени, хронично психоемоционално претоварване и други състояния, подлагащи организма на стрес, злоупотреба с лекарства, подлежащи други неврологични нарушения могат да доведат до дисбаланс във вегетативните функции и доминиране на единия или другия дял на нервната система с клиниката на дистония.

Причини и особености

Етиологията на заболяването показва, че невро-вегетативната лабилност може да бъде с функционален или органичен характер. Функционалната форма е част от симптоматиката на невротичните разтройства, а органичната форма е част от синдромите на увреждане на периферните или централните автономни структури.

В много от случаите точните причини за състоянието не могат да бъдат установени, като роля могат да играят някои генетични нарушения, подлежащи неврологични или друг вид заболявания, предшестващи травми, оперативни интервенции, прием на лекарства и много други.

Засягат се всички възрастови групи, но по-често състоянието се установява при лица в активна възраст, между 40 и 60 години, като женският пол боледува по-често.

Излагането на вредни въздействия от околната и професионалната среда, някои вредни навици, стрес и други неспецифични фактори също могат да допринесат за развитието на заболяването при част от пациентите.

Симптоми

Клиничната картина на невро-вегетативната дистония е разнообразна и се проявява с разтройства от страна на различни органи и системи, включително:

• сърдечно-съдови прояви: възможно е увреждане на сърдечно-съдовата дейност, изразяващо се в тахикардия (учестена сърдечна дейност) или брадикардия (забавена сърдечна дейност), екстрасистоли (преждевременни възбудни импулси възникнали в друго възбудно огнище, водещи до преждевременно сърдечно съкращение), лабилност на кръвното налягане, ортостатична хипотония (спадане на кръвното налягане след изправяне)
• ендокринни нарушения: възможни са зачервяване, изпотяване, хиперхидроза на дланите (влажни длани)
• респираторни прояви: при част от засегнатите са налице диспнея (задух), тахипнея (учестено дишане)
• стомашно-чревни оплаквания: чувство на тежест в стомаха, метеоризъм (газове), запек или диария, болка в областта на корема и други
• неврологични прояви: налице са намалена възможност за концентрация, отпадналост, лесна умора, лош сън, емоционална лабилност, хипохондрични оплаквания, тремор (главно засягащ крайниците)

Характерно за всички тези оплаквания е, че те са с флуктуиращ характер, като се засилват при състояния, свързани с психическото или физическото пренапрежение, често имат стереотипен характер и продължават в течение на много години.

Провокатори могат да бъдат злоупотреба с кофеин, преумора, стрес, остра инфекция, прекомерно физическо натоварване и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други дистонии може да бъде значително затруднено при част от пациентите във връзка с ниската честота, неспецифичното протичане и редица други фактори. Най-общо за потвърждаване на състоянието и подпомагане на диференциалната диагноза се използват следните диагностични методи:

• разпит и преглед: давност, тежест и особености на оплакванията, връзката им с определен провокиращ фактор, наличие на подлежащи заболявания, травми, хирургични интервенции, прием на лекарства, положителна фамилна анамнеза и други в комбинация с подробен неврологичен статус и оценка на общото състояние на засегнатите
• лабораторни изследвания: назначаването на подробни лабораторни изследвания има за цел улесняване на диагностичния процес и подпомагане на диференциалната диагноза. При дистония рядко се установяват съществени отклонения в лабораторните показатели
• образни и инструментални изследвания: за оценка на състоянието, неговата тежест и различаването му от други неврологични, опорно-двигателни или психични нарушения се назначават тестове за оценка на мускулната активност, електроенцефалография, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с органична дистония, психични заболявания, токсикомании, отравяния и други.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с други дистонии се определя строго индивидуално, като най-често терапията е главно симптоматична и цели облекчаване на симптомите и подобряване комфорта на засегнатите.

За целта се използват лекарства от различни фармакологични групи, съобразно индивидуалната поносимост и реактивност на отделните пациенти. Най-често използвани са мускулните релаксанти, бензодиазепини, някои антихолинергични средства и много други в комбинация с подходяща физиотерапия, лечебен масаж, упражнения, ограничаване на рисковите фактори (в случаите, в които е възможно).

При наличие на органично заболяване се третира основното заболяване, причинило автономните нарушения, като в някои случаи настъпва видимо подобрение на състоянието на засегнатите.

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и вида на нарушенията, отговора към приложените лечебни мероприятия и редица индивидуални фактори.

Изображения: freepik.com