Отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения МКБ Y12

Епидемиологичните проучвания в България сочат, че непрестанно се увеличава броя на хората, злоупотребяващи c наркотици (вещества, които предизвикват психична и физическа зависимост) и халюциногенни вещества.

Причините за прибягване до тяхното използване са многобройни:

• премахване на напрежението
• поради невъзможност за адаптиране към бързо променящата се среда
• емоционална неудовлетвореност
• липса на мотивация
• бягство от действителността и преминаване в света на илюзиите
• любопитството на подрастващите
• натиска на възрастните и др.

Наркотиците се прилагат орално, мускулно, венозно, подкожно, трансназално, ректално (през правото черво). Основно метаболизмът им се осъществява в черния дроб. Ефектите, които предизвикват наркотиците, се дължат на свързването им със специфични рецептори.

При свързване с мю-рецептора възниква премахване на болката, свиване на зениците, еуфория, намалява се чревната перисталтика и се предизвиква физическа зависимост. При свързването на наркотика с капа-рецепторите възниква премахване на болката, свиване на зениците, успокояващо действие и улесняване на заспиването, предизвиква физическа зависимост. При свързване с делта-рецепторите се медиира дисфорията, халюцинациите, стимулира се дихателната и съдовата дейност.

Cannabis Sativa е конопено растение, от което се получава марихуана (листа, стъбла, семена). Терминът марихуана става популярен през 30-те години на 20-ти век, първоначално е бил жаргон за лекарствената част на канабиса, пушена от мексикански войници. Конопът се отнася до корените, стъблата и стебла на растението, които могат да се използват за направата на въжета и конци.

Най-мощната форма на екстракт от това растение е хашишовото масло. Сушени смоли са посочени като "хашиш". Изсушените цъфтящи върхове и листата се пушат като цигара, известна като "джойнт" или "марихуана".

Това растение е било използвано в продължение на няколко хиляди години както за развлечение, така и в медицината. Също така канабиса и неговите производни могат да се използват като биологическо оръжие, тъй като те предизвикват предимно поведенчески реакции. Въпреки че те са малко вероятен избор за такова оръжие, канабиноидите имат много активни метаболити, които могат да удължат техните ефекти.

Повече от 400 активни съединения са били изолирани от растението Cannabis Sativa. Шестдесет активни съединения са уникални за растението и са известни като канабиноиди.

Делта-9-тетрахидроканабинол е най-психоактивният канабиноид, който предизвиква еуфория, релаксация, засилване на обикновените сетивни преживявания, промени във възприятието, намаляване на болката, трудности с паметта и концентрацията.

Открити са специфични рецептори за канабиса - CB1 и CB2. CB1-рецепторите предимно са разположени в мозъка. Най-много има в челния дял на мозъчната кора, хипокампуса (памет, знание), базалните ганглии и малкия мозък (движение). Други зони от мозъка, в които се намират CB1-рецепторите, включват области, отговорни за тревожност, болка, сетивно възприятие, двигателна координация, ендокринна функция. Това разпределение е в съответствие с клиничните ефекти, предизвикани от канабиса.

CB2-рецепторите се разполагат периферно. Те вземат участие в имунната система (макрофаги, Т- и В-лимфоцити), периферните нерви и семепровода.

CB1- и CB2-рецепторите инхибират аденилатциклазата и стимулират калиевите канали. В резултат на това се потиска освобождаването на някои невротрансмисери, като ацетилхолин, глутамат, норадреналин, допамин, серотонин, гама-аминомаслена киселина.

Начинът на приложение определя усвояването на канабиса при отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения.

При пушене началото на действие настъпва бързо, като пиковите плазмени концентрации се достигат в рамките на 8 минути. При поглъщане ефектите се проявяват в рамките на 1-3 часа, а пиковите плазмени нива се появяват 2-6 часа след консумация.

Канабисът предизвиква:

• еуфория
• релаксация
• променено възприятие за време и разстояние
• засилва сетивни преживявания
• смях
• словоохотливост
• намалява тревожността
• намалена бдителност и депресия

Тези ефекти зависят от дозата, очакванията на потребителя, начина на приложение, социална среда и индивидуалността на интоксикирания.

Дисфорични ефекти на канабиса не са рядкост. Реакциите могат да включват тежка тревожност или паника, неприятни соматични усещания, делириум, мания или параноя. Тревожност и / или паника са най-честите реакции. Те се появяват внезапно по време на или скоро след пушене или могат да се развият по-постепенно 1-2 часа след перорален прием.

Краткосрочна памет е нарушена дори след малки дози на канабис или производните му. Дефицит се появява при придобиване на памет, което може да доведе до дефицит на вниманието в съчетание с невъзможността да се филтрират ненужна информация и проникване на странични мисли.

Хроничната употреба може да бъде свързана с леко увреждане в когнитивната функция, което зависи от дозата и продължителността на употреба. В момента повечето от наличните данни показват, че тези когнитивни дефицити са обратими след повече от седмица на въздържание.

Употребата на канабис може да навреди на способността на имунната система да се бори с микробни и вирусни инфекции. Функциите на белодробните макрофаги, включително фагоцитозата, миграцията и продукцията на цитокини, може да бъде компрометирана от употребата на канабис.

Периферна вазодилатация предизвиква ортостатична хипотония, която може да доведе до замайване или синкоп. Сърдечният дебит се увеличава с около 30 %. При това сърдечната потребност от кислород също се увеличава. Толерантност към тези ефекти може да се развие в рамките на няколко дни на употреба. Възможно е да се установи стенокардия.

Потребителите с предшестваща исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест могат да получат инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност и инсулти. Преходна бронходилатация може да настъпи след остра експозиция.

При хронична интоксикация при пушачи има наличие на засилена кашлица, храчки и хрипове. Тези оплаквания се увеличават при едновременната употреба на тютюн. Проучване показва, че процентът на намаляване на дихателната функция в 8-годишен период е по-голям сред пушачите на марихуана отколкото сред пушачите на тютюн.

Освен никотин, цигарите от марихуана съдържат същите компоненти като тютюневия дим, включително бронхиални дразнители, туморни мутагени и туморни стимулатори. Размерът на катран в цигара марихуана е три пъти повече в тютюневата цигара.

Хроничната употреба на канабис може да причини бронхит, плоскоклетъчен метаплазия на трахеобронхиалния епител и емфизем. Няколко случаи категорично показват връзка между пушенето на канабис и рак на орофаринкса, езика, носа или ларинкса. Незаконно добитата марихуана може да е замърсена с видове Aspergillus, които могат да причинят инвазивна белодробна аспергилоза при имунокомпрометирани потребители.

Големи дози делта-9-тетрахидроканабинол могат да доведат до объркване, амнезия, налудности, халюцинации, тревожност и възбуда. Съществува ясна връзка между употребата на канабис и психическо здраве. Злоупотребяващи с канабис деца в пубертета често страдат от един или повече съпътстващи здравни или поведенчески проблеми.

Делта-9-тетрахидроканабинолът се метаболизира чрез цитохром P450 в черния дроб. В рамките на 5 дни почти 90 % от делта-9-тетрахидроканабинола се елиминира от тялото. Повторното използване след дни или седмици предизвиква значителна толерантност към поведенческите и психичните последици от употребата на канабис. Няколко проучвания отбелязват частична толерантност към ефекта му върху настроението, паметта, двигателната координация, съня, активността на мозъчните вълни, кръвното налягане, температурата и гаденето.

Степента на толерантност зависи от дозата и честотата на приложение. При човек, употребяващ канабис за първи път, възникват повече нарушения в когнитивните и психомоторните функции при консумация на доза, която при човек с хронична злоупотреба дава по-леки ефекти.

Острата интоксикация с канабис предизвиква:

• повишен апетит
• сухота или дразнене на носа или на орофаринкса
• трудности с координацията
• намалена мускулна сила
• тремор
• хипотония
• тахикардия
• тахипнея
• повишена сънливост
• понижена концентрация
• забавяне на времето за реакция
• неясен говор
• нарушена краткосрочна памет
• невъзможност за изпълнение на сложни задачи
• остра психоза
• еуфория
• възбуда или странно поведение
• нарушения във възприятието
• нарушена преценка
• ретенция на урина
• намаляване на вътреочното налягане

При деца може да доведе до замъглено съзнание в рамките на 30 минути, апнея, брадикардия, цианоза или хипотония при деца.

Хроничната злоупотреба с канабис може да причини:

• параноя
• паническо разстройство
• страх
• дисфория

Преходни психотични епизоди могат да се появят с употребата на канабис.

Хроничната употреба на канабиноиди може да доведе до разрушаване на CB1-рецепторите в мозъка, което да предизвика намаление на кръвния приток. В резултат на това се понижава доставката на кислород и глюкоза към мозъка. Основните последствия са:

• дефицит на вниманието
• загуба на памет
• нарушена способност за учене и придобиване на нови знания

Кокаинът, естествен алкалоид, се извлича от листата на храст в Андите - Erythroxylon coca. Листата на коката се използват от местното население, за да се преодолеят тежките условия на висока надморска височина и да се намали умората. Кокаинът е описан от Фройд като на лекарство-чудо, което може да лекува депресивно настроение и алкохолна зависимост.

Използва като офталмологична и спинална упойка. Локалният анестетичен ефект на кокаина се дължи на директен мембранен ефект. Кокаинът блокира започването и провеждането на електричните импулси в нервните клетки (тоест анестетичен ефект) чрез предотвратяване на бързото увеличаване на пропускливостта на клетъчната мембрана на натриеви йони по време на деполяризацията.

Системните ефекти върху нервната система вероятно са медиирани от промени в синаптичните трансмисии. Най-съществената системна дейност на кокаина е стимулиране на централната нервна система чрез промяна на метаболизма на норадреналин, допамин, серотонин и ацетилхолин.

Кокаинът увеличава количеството на невротрансмитерите в постсинаптичните рецептори. Полученото активиране на симпатиковата нервна система предизвиква остро покачване на артериалното налягане, тахикардия и предразположение към камерни аритмии и гърчове.

Симпатиковото активиране също може да доведе до мидриаза, хипергликемия и хипертермия. Ефектите на кокаина върху допаминергични невронни системи могат да предизвикат еуфория и пристрастяване.

При продължителна употреба на кокаин нервните окончания могат да бъдат изчерпани на допамин. Това допринася за поява на дисфория, която се развива по време на спиране на кокаин и последваща абстиненция.

При по-високи дози и редовна употреба други невротрансмитерни системи (например серотонин) вероятно също са въвлечени, пряко или косвено, в посредничеството за токсичността на централната нервна система. При редовна употреба невроадаптивните механизми водят до развитие на толерантност, обратен толеранс (т.е. поведенческа сенсибилизация) и зависимост.

Острите реакции, причинени от кокаина в резултат на отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения, в зависимост от дозата могат да включват следните симптоми:

• понижен прием на храна
• повишена двигателна активност и енергия
• намалена умора
• еуфория
• увеличено чувство за благополучие
• увеличено сексуално желание
• параноя
• безпокойство
• тахикардия
• аритмия
• хипертония
• хипертермия
• гърчове
• кома

Стимулирането и увеличаването на двигателната активност може да доведе до по-голямо производство на топлинна енергия. Загубите на топлина се потискат от интензивна вазоконстрикция. Кокаин-индуцираната хипертермия може да предизвика разрушаване на мускулните клетки и миоглобинурия, което да причини бъбречна недостатъчност.

Летален изход може да настъпи от дихателна недостатъчност, мозъчен инсулт, мозъчен кръвоизлив или сърдечно-съдова недостатъчност.

Дългосрочната употреба на кокаин води до:

• нарушения или липса на сън
• халюцинации
• параноични налудности

Невропсихични усложнения включват:

• депресия
• суицидни мисли
• параноя
• клептомания
• агресивно и антисоциално поведение
• кататония
• слухови или зрителни халюцинации

Хероинът (диацетилморфин) е полусинтетичен наркотик. В чистата си форма хероинът е бял прах с горчив вкус. Хероинът е силно пристрастяващ полусинтетичен опиоид, който се получава от морфина. Когато се прилага интравенозно, е 3-5 пъти по-мощен от своето изходно съединение и е в състояние да измени усещането за болка и да предизвика еуфория.

Подобно на морфина, хероинът и неговите метаболити имат мю-, капа- и делта-рецептори. Като цяло при стимулиране на мю-рецепторите възниква аналгезия, еуфория, депресия на централната нервна система, потискане на дишането и миоза. Стимулиране на делта- и капа-рецепторите също води до аналгезия, но капа-рецепторите са предимно ангажирани в спиналната аналгезия.

Хероинът, както морфинът и други наркотици, намалява реакцията на мозъка за промени в парциалното налягане на въглеродния диоксид и хипоксията, като по този начин води до потискане на дишането.

Хероинът също така понижава периферното съдово съпротивление (появява се лека хипотония), предизвиква лека вазодилатация на кожните кръвоносни съдове (което води до зачервяване) и стимулира освобождаването на хистамин (в резултат на сърбежа). Инхибиращият ефект на хероина за рефлексите на барорецепторите води до брадикардия, дори при наличие на хипотония.

Хероинът намалява подвижността на стомаха, инхибира ефекта на ацетилхолина върху тънките черва и намалява перисталтичните вълни на дебелото черво, в резултат на което времето на изпразване на стомаха се удължава и се появява запек.

Началото на действието, пиковите ефекти, както и продължителността на действие варират в зависимост от различните методи на употреба. Пациентите изпитват хероиновия ефект в рамките на 1-2 минути, когато се инжектира венозно и в рамките на 15-30 минути, когато се инжектира мускулно.

Пиковите терапевтичните и токсични ефекти на хероин се достигат обикновено в рамките на 10 минути, когато се инжектира венозно, в рамките на 30 минути, когато се инжектира мускулно или когато се смърка, и в рамките на 90 минути, когато се инжектира подкожно. Обезболяващото действие продължава 3-5 часа.

Интравенозното инжектиране на хероин създава усещане за интензивно удоволствие, което започва в рамките на една минута след инжектирането и е с продължителност от една до няколко минути. След това настъпва период на седация, който трае около час. Първоначалният ефект на силно удоволствие вероятно се дължи към висока липидоразтворимост на хероина и бързото проникване в мозъка.

Полуживотът на хероина е 15-30 минути. Хероинът бързо се превръща в 6-моноацетилморфин в черния дроб, мозъка, сърцето и бъбреците. 6-моноацетилморфинът се превръща в морфин. Морфинът се метаболизира в черния дроб и се екскретира като глюкуронид (метаболит) или в свободна форма чрез бъбреците. Морфиновият полуживот е значително по-дълъг от този на хероина - 2-3 часа.

Малко количество непроменен 6-моноацетилморфин се екскретира в урината до 24 часа след употребата на хероин. Тъй като 6-моноацетилморфинът може да произхожда само от хероин, неговото откриване в урината означава, че пациентът използва или хероин или 6-моноацетилморфин.

Клиничната изява на отравянето с хероин може да се променя от различни фактори, като например:

• съпътстващи условия: наличие на заболяване на централната нервна система, травми, хипоксия, хипогликемия, хиповолемия, ацидоза или метаболитна болест могат да променят клиничната картина на отравяне на хероин
• прием на хероин в комбинация с други вещества: най-често съвместно поглъщане с алкохол, последвано от бензодиазепини, кокаин и амфетамини
• замърсители: хероиновите смеси често са заразени с агенти, които имат свой собствен профил на токсичност, например седативни хипнотици, амфетамини, локални анестетици, антихолинергични агенти, хинин, стрихнин, арсен и кленбутерол

Кома, респираторна депресия и миоза са отличителните белези на опиоидно предозиране с хероин. Клиничното представяне и дълбочината на комата може да се променя при пациенти с наличието на съпътстващи заболявания, като хипоксия, травма, хипогликемия и шок или с едновременното приемане на други токсини, като алкохол, амфетамини, кокаин и антихолинергици. При тези обстоятелства пациентите могат да проявят делир, тахипнея и мидриаза.

Лека хипотония и лека брадикардия обикновено се наблюдават при употребата на хероин. Това са дължи на периферна вазодилатация, намаляване на периферното съпротивление и освобождаването на хистамин, както и инхибиране на барорецепторните рефлекси.

При хероиново отравяне хипотонията остава лека. Наличието на тежка хипотония трябва да насочи към търсене на други причини за хипотония като кръвоизлив, хиповолемия, сепсис, белодробна емболия и други причини за шок.

Потискане на дишането поради ефект на хероина върху дихателните центрове в мозъка е отличителен белег. Въпреки това, наличието на тахипнея трябва да подскаже търсенето на усложнения от употребата на хероин, като пневмония, белодробен оток, пневмоторакс или друга диагноза, като удар или травма, ацидоза, увреждане на централната нервна система.

Отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения може да се случи и с кодеин.

Кодеинът или 3-метилморфин (естествен изомер на метилов морфин) е опиат, проявяващ аналгетичен, антитусивен, антидиариен, антихипертензивен, успокоителен и хипнотичен ефект. Използва се за потискане на контракции при преждевременно раждане, инфаркт на миокарда, потиска кашлицата, както и при много други цели.

Кодеин е най-широко използваният опиат. Извлича се от опиумния мак и други видове мак. Въпреки че кодеинът могат да бъде извлечен от естествени източници, основен източник на кодеин за фармацевтична употреба се оказва синтезирането му от морфина.

Симптоматиката на острата интоксикация с кодеин се проявява с:

• цианоза на ноктите и устните
• повърхностно, бавно и затруднено дишане
• дихателна депресия
• студена лепкава кожа
• сърбеж по кожата
• гадене
• повръщане
• запек
• спазми на стомаха и червата
• виене на свят
• сънливост
• хипотония
• слаб пулс
• мускулна спастичност
• мускулни потрепвания
• гърчове
• кома

Хроничната употреба на кодеин може да доведе до физическа зависимост. При физическа зависимост може да се развие абстинентен синдром при спиране на веществото изведнъж.

Симптомите на абстиненция включват:

• изпотяване
• хрема
• безсъние
• слабост
• стомашни спазми
• гадене
• повръщане
• диария
• мускулни спазми
• треска
• раздразнителност
• болка

Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) е синтетичен халюциноген, получен от естествено срещащия се алкалоид лизергинова киселина, която се произвежда от вид паразитна гъба - мораво рогче. LSD е бяло вещество на кристали без мирис.

LSD има висок потенциал за злоупотреба и няма медицинско приложение. Злоупотребата с LSD в момента е във възход. Подобно на метамфетамина, LSD се превърна в широко използван наркотик (например по време на партита, купони в клубове и т.н.).

Смята се, че LSD предизвиква халюцинации, като действа като частичен агонист на серотониновите рецептори в кората на главния мозък, особено по пирамидалните клетки на неокортекса. LSD също има симпатикомиметични свойства.

Най-честият път на експозиция е орален, като веществото се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт. LSD може да бъде аерозол и се абсорбира от белите дробове. Метаболизмът е главно чрез хидрооксилиране и конюгация в черния дроб, като конюгатите се екскретират в изпражненията.

Толерантност се развива след 3-4 дневни дози. Няма данни за развитие на физическа зависимост и абстиненция.

При острата интоксикация с LSD психичните ефекти се развиват след 30-90 минути, с пиков връх след около 3-5 часа и продължават 8-12 часа. Те включват:

• чувство на вътрешно напрежение, често експресиращо се чрез смях или плач
• едновременна експресия на няколко различни противоположни емоции, като радост, гняв, ужас или паника
• религиозност и чувство на "единство с вселената"
• възможна е изкривена представа за течение на времето
• възможно е изостряне или нарушаване на слуховите възприятия
• илюзии и / или халюцинации
• богати ярки цветни картини
• нарушени геометрични възприятия
• ореоли около обекти
• смесване на сетивното възприятие - индивидът може да види звуци или да чувства цветове

Въпреки че ефектите на LSD често се считат за удоволствие на потребителя, от време на време те могат да бъдат силно обезпокоителни:

• паническа реакция
• усилване на неосъзнавани страхове
• автоагресия
• мисли за самоубийство или убийство
• страх от полудяване
• дълбока депресия

Симпатикомиметичните ефекти се развиват в рамките на 5-10 минути след прием на LSD:

• дълбока мидриаза
• хиперактивни рефлекси
• тахикардия
• хипертония
• тремор
• повръщане
• диария
• пилоерекция
• леки повишена телесна температура
• гърчове
• Значителното предозиране на LSD се изразява с:
• респираторен арест
• хипертемия
• коагулопатия
• кома (рядко)

Мескалинът или 3,4,5-триметоксифенилетиламин е естествен халюциногенен алкалоид, извличан от южноамериканския кактус пейот и други членове на семейството Cactaceae. Известен е със своите ефекти върху ума, подобни на тези на LSD и псилоцибин. Мескалинът може да се синтезира от тирозин или хидрооксилиран фенилаланин.

Интоксикацията с мескалин се изявява с:

• еуфория
• халюцинации със затворени и отворени очи
• променени мисловни процеси
• променено чувство за време и самосъзнание
• ярки цветни ефекти
• ефекти на калейдоскоп
• световъртеж
• тахикардия
• разширени зеници
• сухост на лигавиците

Действието на мескалина се проявява 1-2 часа след прием и може да продължи 12-18 часа в зависимост от дозата.

Метадонът е синтетичен опиум. Той се използва в медицинската практика като аналгетик и за лечение на опиоидна зависимост. Като ацикличен аналог на морфина, метадонът действа на същите опиоидните рецептори и по този начин има много от същите ефекти.

Метадонът се използва в лечението на тежка хронична болка благодарение на неговата дълга продължителност на действие, изключително мощни ефекти и много ниска цена.

Най-големите рискове при отравяне с метадон включват:

• потискане на дихателната функция
• апнея
• дихателна недостатъчност
• хипотония
• кома

Други нежелани реакции могат да бъдат:

• обрив
• гадене
• запек
• спазми на стомаха или червата
• сънливост
• намаление на сексуалните способности
• дезориентация
• виене на свят
• умора
• мускулни потрепвания
• слабост
• студена лепкава кожа

Морфинът е мощно болкоуспокояващо. Неговата продължителност на обезболяването е около 3-4 часа, когато се прилага интравенозно, подкожно или интрамускулно и 3-6 часа, когато се приема през устата.

Морфинът има висок потенциал за пристрастяване, толерантност и психическа зависимост се развиват бързо, въпреки че физическата зависимост може да отнеме няколко месеца, за да се развие.

Значителното предозиране на морфин при отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения, може да предизвика асфиксия и смърт от потискане на дишането.

Симптомите на интоксикация с морфин включват:

• гадене
• повръщане
• запек
• спазми на стомашно-чревния тракт
• хипотония
• слаб пулс
• сънливост
• гърчове
• повърхностно и затруднено дишане
• кома

Процесът на абстиненция при морфина преминава през няколко етапа:

• Първи етап - 6-14 часа след последната доза - тревожност, раздразнителност, изпотяване, леко до умерена дисфория
• Втори етап - 14-18 часа след последната доза - обилно изпотяване, прозяване, плач, хрема, дисфория, засилване на симптомите от първия етап
• Трети етап - 16-24 часа след последната доза - по-висок интензитет на симптомите от предишните фази, разширени зеници, пилоерекция, мускулни потрепвания, горещи вълни, студени вълни, болки в костите и мускулите, загуба на апетит и начало на спазми на червата
• Четвърти етап - 24-36 часа след последната доза - по-тежка изява на изброените по-горе симптоми, включително тежки мускулни спазми и неволеви движения на краката, диарични изпражнения, безсъние, повишаване на кръвното налягане, умерено повишение на телесната температура, увеличение на честотата на дишане и дихателния обем, тахикардия, безпокойство, гадене
• Пети етап - 36-72 часа след последната доза - засилване на по-горе описаните симптоми, принудителна еякулация, която често е болезнена, загуба на 2-5 кг за едно денонощие, увеличение на броя на левкоцитите и други кръвни нарушения
• Шести етап - възстановяване - възвръщане на апетита и нормалното функциониране на червата, начало на прехода към хронични симптоми, които са най-вече психични, но може и да включват повишена чувствителност на болка, хипертония, колит, стомашно-чревни неразположения, както и проблеми, свързани с контрол на теглото и в двете посоки

Прочетете още информация:

• Случайно отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде мкб X42
• Умишлено самоотравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде мкб X62