Случайно отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде МКБ X42

Отравянето с наркотични вещества води основно до церебротоксичен синдром. Установява се степенно нарушение на съзнанието до кома, миоза, нарушение на дишането с брадипнея до апнея, оток на белите дробове и мозъка, хиперкинезии с миоклонични гърчове.

Случайно отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, се осъществява при предозиране на канабис и неговите производни и на алкалоиди (опиуми) - кокаин, хероин, лизергид, мескалин, метадон, морфин и др.

Канабисът е растение от семейството на конопа. Той е най-разпространената стока в нелегалния трафик на наркотици.

Използва се обикновено като изсушена субстанция и се приема от организма чрез пушене. По-рядко постъпва в организма чрез храни и напитки, но се предпочита пушенето, тъй като ефектът на канабиса в такива случаи е по-голям.

Съществуват твърдения, че димът на канабиса е по-вреден от този на цигарите поради по-високото съдържание на карциногени.

Наркотичната активност на канабиса се обуславя от съдържащия се в него многовалентен алкохол делта-9-тетрахидроканабинол. Използван като психоактивно вещество, канабисът често се нарича марихуана.

Марихуаната предизвиква повишаване на настроението и комуникативността, лека еуфория, нарушаване на усещанията за време и пространство, приятни усещания. При марихуаната няма физическо пристрастяване, но има наличие на умерена психическа зависимост.

Няма доказана зависимост между употребата на канабис и на твърди наркотици като кокаин например.

Смъртоносната доза за човека не е известна, твърди се, че почти не е възможно отравяне с канабис.

Действието на канабиса при някои хора обаче предизвиква поява на безпокойство, паника, халюцинации (по-често слухови). Оказва негативно влияние върху краткосрочната памет, концентрацията, ученето. Употребата води до понижаване на кръвната захар и на вътреочното налягане (очите се зачервяват).

Канабисът съществува и с други различни наименования според това начина на получаване на наркотика.

Марихуаната, киф, дага и т.н. представлява материалът, който се получава от листенцата, връхчетата и съцветията на канабиса.

Ганджата съдържа само съцветия и е с по-силно изразен ефект.

С наименованието хашиш се означава материалът от смолата, която е отделена от цъфналите връхчета на растението. Хашишът е с многократно по-силно действие от марихуаната.

Кокаинът представлява алкалоид, който се получава от листата на растение, виреещо предимно в Южните Американски Анди, Индия, Африка. В медицината се употребява като локален анестетик.

На черния пазар кокаинът е известен и с други прозвища: кока, крек, бърза топка, бял прашец, скаличка, щастлив прашец и др. Попада в организма чрез смъркане през носа, пушене, през устата или интравенозно.

Има и случаи на навлизане на кокаина чрез стомашно-чревния тракт при хора, които поглъщат опаковки с кокаин с цел да ги пренесат. При случайното разкъсване на опаковката кокаинът се резорбира и поради голямото си количество бързо причинява смърт.

Смъртната доза на кокаина варира от 30 мг до 1,2 г. Той се метаболизира чрез лигавиците и се излъчва непроменен с урината.

Кокаинът метаболизира чрез въздействието на плазмените естерази до бензилекгонин и екгонин-метилов естер. Локалният му анестетичен ефект се обуславя от свързването и блокирането на натриевите канали на невроаксоналните мембрани.

Стимулира освобождаването на норепинефрина и допамина, блокира обратното им свързване. Блокира вътресинаптичното предаване и стимулира постсинаптичните връзки.

Кокаинът нерядко се смесва със захар, лактоза, манитол, натриев бикарбонат. С особено опасно въздействие е смесването му с етанол - причинява кардиотоксичен ефект чрез метаболитния продукт кокаетилен.

Клиничната картина включва 2 стадия: "раш"-стимулиращ ефект и последващ "кръш"-потискащ негативен ефект. Приемането на малки дози кокаин повишава самочувствието, работоспособността, сексуалното влечение и способности.

Най-честата клинична изява на отравянето с кокаин са психотични прояви и гранд/мал конвулсии. Появява се камерна аритмия и смутено дишане, а след това и парализа на дихателния център. Мускулната активност се повишава. Нерядко се изпада в кома.

Може да се предизвика остър миокарден инфаркт дори при употреба на терапевтични дози.

Хероинът представлява полусинтетичен аналгетик, който се синтезира от морфина чрез ацетилиране на фенолна и хидроксилна група. Той е със силен и по-бърз ефект, но по-краткотраен.

При случайно отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, включващо хероин, страничните ефекти се изразяват с гадене и повръщане и по-силно изявена еуфория. В организма попада орално, интрамускулно и подкожно.

Метаболизира чрез деацетилиране до 6-ацетилморфин за около 5 минути. 6-ацетилморфинът хидролиза по-нататък до морфин за около 45 минути. Основно метаболизира в черния дроб.

Симптоматиката на острото отравяне се характеризира първоначално с еуфория, намаление на вниманието и паметта, понижена психомоторика. След това настъпват респираторна депресия, брадикардия, хипотензия, миоза, белодробен оток, кома.

Смъртта най-често е резултат от потискане на дишането и нарушения в сърдечната дейност.

LSD (лизергид) се синтезира от алкалоид на моравото рогче. Силен наркотик е, който предизвиква халюцинации в продължение на 10-12 h до 3-4 дни.

В минимални дози LSD предизвиква у здрави хора многообразни, психични симптоми с преобладаване на зрителни сетивни измами от илюзорно и халюцинаторно естество и нарушение на сензорния синтез.

Зрителните халюцинации се характеризират с богати цветни картини, които се движат и сменят като в калейдоскоп.

В картината на тази изкуствена или още наречена "моделна" психоза участват и нервно-вегетативните симптоми: световъртеж, главоболие, тахикардия, изпотяване, тремор, несигурност в походката, разширение на зениците, нарушение в ориентация на време и място, ускорен пулс и т.н.

Характерно за LSD психическо разстройство е неправилно възприемане на пропорциите на тялото. Понякога вследствие на психичните разстройства и помрачаване на съзнанието интоксикираното лице може да извърши престъпления.

Мескалинът е високорисково вещество, което се добива от кактус пейот. Той е халюциногенен алкалоид от фенилетиламиновата група. Възможно е да се синтезира и по изкуствен път от галова киселина.

В малки дози мескалинът премахва чувството на жажда, глад и умора. В някои държави мескалинът се използва като средство за медитация и извършване на легални психични терапии. Действието на алкалоида започва около час след неговото инжектиране.

Психичните ефекти са подобни като при употреба на LSD - зрителни халюцинации, помрачено съзнание, дезориентация, но при мескалина е по-ярко изявена физиологичната възбуда - високо кръвно налягане, ускорена сърдечна дейност, гадене, повръщане, главоболие, световъртеж, разширени зеници.

Наблюдават се еуфория, забавени действия, затормозеност на мисловния процес. Характерни за интоксикацията с мескалин са фантастичните и мистични преживявания с неправилно възприемане на действителността и собствената личност.

Морфинът се прилага орално, интрамускулно, интравенозно, подкожно, епидурално, интратрахеално и ректално. Основно метаболизира в черния дроб чрез конюгиране до морфин-глюкурониди и морфин сулфат, както и чрез деметилиране на норморфин.

Тежестта на симптомите, дължащи се на остра свръхдоза, са директно свързани със скоростта на началото и продължителността на действието на опиата. Особено тежко протичат, когато са комбинирани с етанол, седативни хипнотични агенти, фенотиазинови и трициклични антидепресанти.

Симптомите на отравянето са: миоза, респираторна депресия, брадикардия, хипотензия, хипотермия, циркулаторен колапс, белодробен оток, шок, кома.

Най-честата причина за смърт е потискане на дишането и сърдечният колапс, които се развиват като вторичен ефект от хипоксията и белодробния оток. Друга причина за леталния изход е анафилактичният шок.

Кодеинът е полусинтетичен агонист. Най-често се прилага в комбинации с други аналгетици. Прилага се подкожно, интрамускулно, интравенозно и подкожно.

Оралната доза е по-неефективна от парентералните. Метаболизира чрез 0-деметилиране до морфин и деметилиране до норкодеин.

Метадонът е синтетичен алкалоид, който е подобен на морфина, но без неговото еуфоризиращо действие. Употребява се за лечение на опиоидна зависимост.

При приемане на голяма доза метадон симптомите на отравянето са подобни на тези при отравяне с морфин. Появата на симптомите може да се забави, а тяхната продължителност може да достигне няколко дни.

Клиничната картина на интоксикация с метадон включва: значително потискане на дишането и централната нервна система. Установяват се: аритмия, сънливост, миоза, припадъци, изпадане в кома. Честа причина за смърт е некардиогенният белодробен оток.

Прочетете още информация:

• Отравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде, с неопределени намерения мкб Y12
• Умишлено самоотравяне и въздействие на наркотици и психодислептици [халюциногени], некласифицирани другаде мкб X62