Система AB0

Началото на класификацията на човешката кръв в отделни групи е съставено през 1901г. от австрийския лекар Карл Ландщайнер. Той изследвал реакциите между кръвта на шест свои колеги и ги разделил на три групи - А, В и 0. По-късно неговият ученик Стърли, заедно с Декастело откриват кръвна група АВ.

Разделянето на човешката кръв на четири групи е направено на базата на присъствието или липсата на антигените А и В върху еритроцитната мембрана. Едновременно с това в серума на лицата от дадена кръвна група се намират естествени антитела срещу липсващия антиген. Например при наличие на антиген А, в серума се открива антитяло анти-В, което може да се отбележи и с гръцката буква β. При наличие на антиген В на еритроцитната мембрана, в серума се установяват антитела анти-а или α. При среща на едноименни антиген и антитяло - А с анти-А или В с анти-В настъпва явлението аглутинация. Аглутинацията представлява серологична реакция на слепване на еритроцити или други клетки под влияние на съответното антитяло, което служи като мост между тях.

Кръвногруповите антигени се наричат аглутиногени, а антителата - аглутинини. Антителата α и β са от клас IgM, не преминават през плацентата и за тяхната поява в серума има няколко различни хипотези.

Освен по еритроцитната мембрана антигените А и В се откриват още в телесните клетки, включително сперматозоидите и в биологичните течности - серум, слюнка, сълзи, пот и други.

За означаване на кръвните групи от системата АВ0 се използват символите А, В, АВ и 0. Най-правилното и пълно означаване следва да включва както антигена, така и антитялото на съответната кръвна група - А_β, Вα, АВ₀, Оα_β. Това означаване има предимството да посочва, че в едно и също лице не се срещат антитела, аглутиниащи собствените му еритроцити.

Кръвните групи се подчиняват на Менделовото унаследяване. Генетиката на системата АВ0 е типичен пример за множествен алелизъм. Съществуват три генни локуса: АВ0 в хромозома 9 и тясно скачените локуси H и Se - в хромозома 19. В локус АВ0 алтернират три алела, означени като I^A, I^B и I⁰. Поотделно алелите I^A и I^B доминират спрямо рецесивния алел I⁰, а са кодоминантни помежду си. Трите алела образуват 6 генотипни комбинации. Фенотипните честоти за българската популация са следните:

• Кръвна група А - 44,79%
• Кръвна група В - 16,21%
• Кръвна група АВ - 7,90%
• Кръвна група 0 - 31,46%

Системата АВ0 има първостепенно значение за кръвопреливането. Основното правило е: еритроцитите на донора да не аглутинират с антителата от плазмата на реципиента. Оттук следва, че кръвна група 0 е универсален дарител (донор), а група АВ - универсален приемател (реципиент).