Система Резус (Rhesus)

Откриването на Резус фактора (Rh-фактор) става след насоченото търсене на нов кръвногрупов антиген чрез имунизация на зайци с еритроцити на маймуна от вида Macaccus rhesus. Получените антитела аглутинирали 85% от еритроцитите на изследваните лица от бялата раса и не реагирали с останалите 15%. Откритият антиген бил наречен Rhesus и неговите носители Rh (+), а тези в които липсвал - като Rh (-).

Система Резус (Rhesus) се оказва твърде сложна и полиморфна с няколко десетки антигена. Локусът Rh е картиран в хромозома 1. Генетичната хипотеза на Фишер и Рейс приема, че Резус системата се контролира от три тясно скачени алелни двойки Cc, Dd и Ee, като тяхната последователност в хромозомата е D-C-E. Те образуват комбинация от 8 възможни генотипа. Кросинговърът между гените е изключително рядък, което потвърждава тясната скаченост в локусите. Поради диплоидността на клетките, генотипът на всеки човек се бележи с двойна комбинация, например Dce/dCe. Броят на доминантните алели определя количеството на експресираните Rh-антигени. Това зависи също и от cis или trans позицията им в хетерозиготно състояние. Унаследяването на Резус системата е пример за позиционен ефект на гените. Класическото схващане е, че най-важен от всички е D-антигенът. Той е над 40 пъти по-силен от всички останали и под лице, което е Rh(+) всъщност се разбира D(+).

Антигените резус са добре изразени още от раждането и срещу тях липсват естествени антитела. Имунни анти-Резус антитела могат да възникнат при несъвместимо кръвопреливане, по време на бременност или някои гинекологични манипулации.

Имунологичният конфликт майка-плод при бременност е бил причина за детайлното изследване на тази най-сложна кръвногрупова система.

При дефекти в плацентата, а най-често по време на раждането, еритроцитите на плода навлизат в кръвообращението на майката и я имунизират. Тя образува както анти-Rh антитела, така и паметни клетки срещу резус-фактора. При първа бременност последици рядко се наблюдават. При следваща бременност, ако бременността е от същия баща, количеството на анти-Rh антителата е високо, те преминават през плацентата и могат да увредят сериозно фетуса - може да настъпи хемолиза на еритроцитите, жълтеница, анемия. Това са част от симптомите на т.нар. хемолитична болест на новороденото. Нейната тежест се засилва при всяка следваща бременност, ако е запазен посочения модел.

Силата на имунния конфликт не се определя винаги от поредността на ражданията с Резус-несъвместимост. Прекъсването на бременността и абортите също представляват форма на имунизиране на майката с антигена Rh, Ако преди раждане майката има един или няколко аборта, още при първото раждане количеството на анти-Резус антителата може да бъде значително и силата на симптомите - ясно изразени.

Профилактиката на имунологичния конфликт майка-плод е чрез инжектиране в майката преди или веднага след раждането на серум с анти-Резус антитела, които маскират или унищожават навлезлите фетални еритроцити. Така се предпазва майката от имунизиране с резус фактора. Около 10% от бременностите са с Резус-несъвместимост. От тях с имунологичен конфликт завършват около 20%, а с прилагането на анти-резус антитела, те се свеждат до 0,08%.

Степента на имунния отговор срещу антигена Резус зависи и от кръвните групи на майката и плода. Ако те са съвместими по системата АВО, конфликтът майка-плод е по-силен.